Звукозапис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Звукозапис е процесът на съхраняване на звуци (механични вълни с честота в диапазона 20 – 20 000 Hz върху носител. От гледна точка на слушателя това може да е музика, реч или други звуци. Носителят може да е (грамофонна плоча, аудиокасета, компактдиск, твърд диск и др.), а за процеса са необходими специални прибори като: устройство за преобразуване на звука в електрически сигнали микрофон или друг генератор на тон като звуков синтезатор, устройство за преобразуване на електрическите сигнали в информация, удобна за запис (аналогов или цифров сигнал и устройство за съхраняване върху подходящ носител на информация като например магнетофон с магнитна лента.

Запазеният по такъв начин звук се нарича фонограма.

Най-старият известен звукозапис е направен на 9 април 1860 г. от парижкия изобретател Едуард-Леон Скот де Мартенвил с помощта на устройство, наречено „фоноавтограф“.[1]

Основни видове системи за звукозапис:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Звукозапись“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.