Здравеопазване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Старата дивизионна болница в Шумен е най-старата болница в България. Сградното ѝ тяло е в руини и се нуждае от спешна реставрация.

Здравеопазването това е поддържане или подобряване на здравето чрез диагностика, лечение и профилактика[1] на болести, травми, и други физически и умствени увреждания в човешките същества. Здравеопазването се доставя от здравни специалисти (практикуващи лекари) в областта на хиропрактиката[2], стоматологията, акушерството, сестринското дело[3], оптометрията, фармация[4], психологията и други. Тя включва дейност, свързана с предоставянето на първична медицинска помощ[5], вторични[6] и третични[7] здравни грижи, както и дейност в областта на общественото здраве.

Достъпа до здравни грижи по света е различен в различните страни, групи и индивиди. Той се влияе до голяма степен от социалните и икономически условия, както и от здравните политики[8] в населеното място. Страните и юрисдикциите към тях имат различни политики и планове във връзка с целите на индивида и населението, основани на здравеопазването в рамките на техните общества. Здравните системи[9] са организации, създадени да отговарят на здравните потребности на целевите групи от населението. Точният им профил варира от национални до поднационални структури. В някои страни и юрисдикции, планирането на здравеопазването се разпределя между участниците на пазара, докато в други, планиране се появява по-централно между правителствата и други координиращи органи. Във всички случаи, според Световната здравна организация (СЗО), една добре функционираща система на здравеопазване изисква стабилен механизъм за финансиране, добре обучена и адекватно платена работна сила[10]; решения и политики, които се основават на надеждна информация за състоянието на здравната система; и добре поддържани здравни заведения[11] и логистика, за да се доставят качествени лекарства и технологии[12].

Здравеопазването може да съставлява значителна част от икономиката на страната. През 2011г. здравната индустрия[13] консумира средно 9,3 на сто от БВП или US $ 3322 (ППС-коригиран) на глава от населението при 34-те членове на страните от ОИСР. САЩ (17.7%, или ППС $ 8508), Холандия (11.9%, 5099), Франция (11,6%, 4118), Германия (11,3%, 4495), Канада (11,2%, 5669) и Швейцария (11 %, 5634) са били най-големите разточители, а продължителността на живота на населението при раждане е най-висок в Швейцария (82.8 години), Япония и Италия (82.7), Испания и Исландия (82.4), Франция (82,2) и Австралия (82.0), докато средната продължителност на живота в държавите от ОИСР надвишава 80 години за първи път през 2011 г.: 80.1 години, увеличение от 10 години от 1970 г. насам в САЩ (78.7 години) е място 26-то място сред 34-те страни членки на ОИСР, но има най-високите разходи от всички. Всички страни от ОИСР са постигнали универсален (или почти универсално) здравно осигуряване, с изключение на Мексико и САЩ[14].[15][16] [17]. (виж също така и международни сравнения.)

Здравеопазването е важен фактор за насърчаване на общото физическо и психическо здраве и благосъстояние[18] на хората по целия свят. Един пример за това в световен мащаб е унищожаването на едрата шарка през 1980г., обявена от СЗО като първото заболяване в човешката история, което е напълно заличено от умишлената намеса на здравеопазването тогава[19].

Сфера[редактиране | редактиране на кода]

  • Спешната медицина e специалност в медицината, която се фокусира върху диагностиката и лечението на острите заболявания и травми, които се нуждаят от незабавна медицинска грижа и внимание. И макар че спешната медицина не осигурява продължително лечение, при нея могат да се диагностицират голям обсег от патологии, върху които могат да се приложат бързи мерки за стабилизиране. Специалистите на бърза помощ практикуват в специални болнични звена (напр. Пирогов) или медицински центрове, които поддържат денонощно медицинско обслужване.
  • Лечението на хроничните заболявания се преподава на специалисти, които ще се грижат за хроничните оплаквания на пациентите.
  • Сигурност за пациента е нова дисциплина в здравеопазването, която набляга върху рапортуването, анализирането и превенцията на медицински грешки, които често водят до вредни и неблагоприятни здравни събития. Честотата и магнитуда на избягването на вредни здравни събития за пациентите не е добре познато преди 1990, когато няколо страни започват да съобщават за зашеметяващ брой пациенти, наранени или убити поради медицинска грешка. Разбирането добре на въпросит по сигурността на пациента повлиява 1 от 10 случаи в цели свят. В действителност сигурността на пациента възниква као отделна дисциплина в здравната грижа, поддържана от още недоразвити научни рамки, тоест съществува едно трансдисциплинарен корпус от теоретични идеи и изследвания, който информира за науката за сигурността на пацинента.

Сгради[редактиране | редактиране на кода]

Някои сгради обслужват и поддържат здравето на хората други се грижат изцяло за здравето в дадена област. Някои от тях са:

  • Болници
  • Поликлиники
  • Лекарски кабинети (т.е. при личния лекар)
  • Санаториуми
  • Минерални бази
  • Комуни
  • Психиатрични клиники
  • Аптеки

Други хора и сгради се грижат за производството на медикаменти(билкари, фармацевтични компании и др.). В България по собственост сградите биват биват частни и държавни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Съвременна медицина и здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Медицината е напреднала много благодарение на множество открития в биологията, физиката и химията. В днешно време е нормално една държава да има министерство на здравеопазването. Всяка или почти всяка страна си има телефони за бърза помощ. В медицинските университети с медицинска специалност(лекар и др.) се полага т.нар. хипократова клетва. За България едно от изискванията за бъдещ шофьор е това да знае как да оказва първа помощ и да има медицинска аптечка в колата си.

Документален филм „Час на живота” – филм за историята на Бърза помощ в България, 27 мин., продукция на БНТ 2007 Режисьор Мария Траянова, сценарист Диана Гарова Това е филм и за една особена порода човеци, през чиито ръце, умове и сърца преминава всеки ден от историята на града – хората от Столичната спешна медицинска помощ. Филмът е произведен по инициатива на д-р Георги Гелев (директор на Столична спешна помощ от 2002 г.) по повод 70 годишнина от създаването на Спешната медицинска помощ в България.

Здравеопазване в различните страни[редактиране | редактиране на кода]

Кубa[редактиране | редактиране на кода]

Кубинското здравеопазване е напълно безплатно и изцяло държавно, като Куба поддържа най-високо ниво на продължителност на живота за американския континент [20].

Франция[редактиране | редактиране на кода]

Във Франция лекарите получават финансирене от застрахователните дружества, но в същото време имат право да сами да определят цената, която искат за лечението. Застрахователната компания от своя страна определя максимална стойност за медицинските грижи, която е готова да плати, и ако пациентът избере лекар, който иска по-високо заплащане, застрахователното дружество плаща определената от него стойност, а останалото се доплаща от пациента.

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

В САЩ здравеопазването в последните години (при президента Барак Обама) е обект на множество дебати и усилия за подобрение и модернизиране, например в новия проектозакон за здравеопазване на САЩ (Patient Protection and Affordable Care Act (ACA) известен и като Obamacare) са включени акупунктура и други алтернативни методи за лечение [21].

Здравеопазване в България[редактиране | редактиране на кода]

Според Световната здравна организация за 1997 година България се нарежда на 92-о място по резултати на лечението и на 102-о място, когато се включат фактори, като ефективност на разходите и качество на образованието. Към 2003 г. в България има 288 128 лекари (без зъболекари) или към 3.56 лекаря на 1000 човека. Раждаемостта в страната непрекъснато спада и е най-ниската в Европа с 8.6 на хиляда през 2001 г. (14.5 през 1980).

Продължителността на живота в началото на 70-те години на 20 век е сравнително висока и се равнява на средната за Европейския съюз. Тенденцията към бавно влошаване се засилва в началото на 90-те г., когато продължителността на живота намалява 1,5 пъти. Въпреки, че голяма част от този спад е преодолян през 1999 г., числата остават по-ниски от тези през 70-те г. и под средните за Европейския съюз и другите държави-кандидатки от Източна Европа. [22] Чести причини за смъртността в последните години са сърдечно-съдовите заболявания.[23]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Много от българските лекари практикуват, като искат заплащане пряко от пациентите или понякога имат договори с НЗОК, но в същото време често лекуват срещу определена от тях такса, когато пациентът не е взел направление от НЗОК. Риск в така създадената система е това, че по този начин един лекар може да бъде прекалено зает с пациенти, лекуващи се със свои лични средства, и да откаже лечение на пациенти, които са здравно осигурени и предпочитат да бъдат финансирани от Здравната каса, а съществува и риск от корупция.

Проблемът би могъл да се разреши ако на лекарите, сключили договор с НЗОК, бъде забранено да получават допълнително финансиране от пациентите - в такъв случай злоупотреба би означавала безусловно корупция и лекарят подлежи на съдебно преследване. В някои държави съществува това правило, докато в други то не е практика (например във Франция - виж по-горе Здравеопазване в различните страни, Франция)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://en.wikipedia.org/wiki/Preventive_healthcare
  2. https://en.wikipedia.org/wiki/Chiropractic
  3. https://en.wikipedia.org/wiki/Nursing
  4. https://en.wikipedia.org/wiki/Pharmacy
  5. https://en.wikipedia.org/wiki/Primary_care
  6. https://en.wikipedia.org/wiki/Health_care#Secondary_care
  7. https://en.wikipedia.org/wiki/Health_care#Tertiary_care
  8. https://en.wikipedia.org/wiki/Health_policy
  9. https://en.wikipedia.org/wiki/Health_system
  10. https://en.wikipedia.org/wiki/Health_human_resources
  11. https://en.wikipedia.org/wiki/Health_facility
  12. Health topics:Health systems
  13. https://en.wikipedia.org/wiki/Healthcare_industry
  14. "Health at a Glance 2013 - OECD Indicators" (PDF)
  15. Health at a Glance 2015 OECD Indicators pp. 5, 39, 46, 48.
  16. Health Status: Life expectancy whole population at birth 2011
  17. Виж в OECD's iLibrary. 2013.
  18. https://en.wikipedia.org/wiki/Well-being
  19. World Health Organization. Anniversary of smallpox eradication. Geneva, 18 June 2010
  20. ((en)) Книга на фактите на ЦРУ - 2009
  21. ((en)) Obamacare to cover acupuncture, alternative medicine
  22. BULGARIA, dfidhealthrc.org
  23. BULGARIA, dfidhealthrc.org
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Health care“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]