Здравка Петрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Здравка Петрова
Родена 1946 г. (72 г.)
Професия преводач
Националност Флаг на България България

Здравка Петрова е българска преводачка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Здравка Петрова е родена на 21 март 1946 г. Завършва руска езикова гимназия в Пловдив и руска и английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 40 години се занимава с художествен превод на руска проза. Дълги години е била редактор в Издателство „Христо Г. Данов“. Преподавала е „Стилистика на превода“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Превела е над 100 заглавия – самостоятелно издадени в различни издателства книги, разкази, новели и романи, публикувани в списание „Факел“. Сред най-популярните преведени от нея книги са тетралогията „Децата на Арбат“ от Анатолий Рибаков (за чиито 3-а и 4-а част получава Награда „Пловдив“ и Наградата на Съюза на преводачите в България за 1995 г.), както и новите преводи на „Ана Каренина“ от Лев Толстой, „Герой на нашето време“ от Михаил Лермонтов и „Миргород“ от Николай Гогол. Други значими произведения, преведени от Здравка Петрова, са „Живот и съдба“ от Василий Гросман, пиесата „Платонов“ от Антон Чехов, „Малкият демон“ от Фьодор Сологуб, творби на Корней Чуковски, Владимир Набоков, Виктор Конецки, Анатолий Приставкин, Василий Аксьонов, Едуард Лимонов, Анатолий Корольов, Людмила Улицкая, Саша Соколов, А. Литвиненко, Виктор Суворов, Руски вълшебни приказки от събранието на А. Н. Афанасиев, „Репетиции“ от Владимир Шаров.

За преводите си през 1995, 2006 и 2007 г. Здравка Петрова получава наградата на Съюза на преводачите в България.

Награда „Пловдив“ за високи постижения в културата – 1996, 2015.

На два пъти, през 2015 и 2016 г., е номинирана на Националната награда „Христо Г. Данов“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]