Здравко Георгиев (генерал-полковник)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Здравко Георгиев.
Здравко Георгиев | |
---|---|
български партизанин и офицер | |
Роден |
15 февруари 1914 г.
|
Починал |
София, България |
|
|
Учил в | Военна академия на Генералния щаб на Русия |
Народен представител в: III НС V НС VI НС VII НС [1] |
Здравко Велев Георгиев (Калоян) е участник в комунистическото движение преди и след 1944 година, комунистически партизанин по време на Втората световна война. Член на Четвърти състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945). Български офицер, генерал-полковник, член на БОК, председател на ЦСКА (София).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Здравко Георгиев е роден на 15 февруари 1914 г. в град София. Член е на РМС (1931) и БКП (1934).
Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война. През 1941 – 1943 година ръководи нелегалната работа във войската. От 1943 г. е началник-щаб на Първа софийска въстаническа оперативна зона [2]. Партизанин от партизанска бригада „Чавдар“. Осъден задочно на смърт по ЗЗД (1943).
След 9 септември 1944 г. взима участие в т. нар. Народен съд като член на Четвъртия му състав.[3]
Участва във войната срещу Германия като помощник-командир на Първа гвардейска пехотна дивизия. Завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“ и Военната академия на Генералния щаб на Съветската армия. Началник на военното разузнаване на ГЩ на БНА (1948 – 1951). Арестуван по измислено „обвинение в шпионаж в полза на Югославия“. След смъртта на Сталин е реабилитиран. До 1957 г. е командир на първи стрелкови корпус. След това е назначен за началник на Военнотехническата академия[4].
Член е на ЦК на БКП от 1962 г. От 1964 г. е генерал-полковник[5]. Между 1961 и 1970 г. е заместник-министър на отбраната, отговарящ за гранични войски, а в периода 1970 – 1976 г. е заместник-министър на вътрешните работи[6].
Председател на Физкултурно дружество „ЦСКА“. Автор на мемоарната книга „Когато умирахме. Записки на началник-щаба на зоната“, С., Издателство на БЗНС, 1973, 1978, 1984; Воениздат, М., 1976.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 200
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 39
- ↑ Народният съд 1944 – 1945. IV състав на Народния съд. // narodensud.archives.bg.
- ↑ Протокол № 264 от 26 септември 1957 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП
- ↑ Протокол № 239 от 25 август 1964 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 17
- ↑ Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5, посетен на 2010-11-21
- Български военни разузнавачи
- Български генерал-полковници
- Членове на ЦК на БКП
- Партизани от Партизанска бригада Чавдар
- Народен съд
- Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България
- Възпитаници на Военната академия „М. В. Фрунзе“ от България
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Починали в София
- Родени в София