Здравко Георгиев (генерал-полковник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Здравко Георгиев.

Здравко Георгиев
български партизанин и офицер
Роден
Починал
София, България

Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация
Народен представител в:
III НС   V НС   VI НС   VII НС   [1]

Здравко Велев Георгиев (Калоян) е участник в комунистическото движение преди и след 1944 година, комунистически партизанин по време на Втората световна война. Член на Четвърти състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945). Български офицер, генерал-полковник, член на БОК, председател на ЦСКА (София).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Здравко Георгиев е роден на 15 февруари 1914 г. в град София. Член е на РМС (1931) и БКП (1934).

Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война. През 1941 – 1943 година ръководи нелегалната работа във войската. От 1943 г. е началник-щаб на Първа софийска въстаническа оперативна зона [2]. Партизанин от партизанска бригада „Чавдар“. Осъден задочно на смърт по ЗЗД (1943).

След 9 септември 1944 г. взима участие в т. нар. Народен съд като член на Четвъртия му състав.[3]

Участва във войната срещу Германия като помощник-командир на Първа гвардейска пехотна дивизия. Завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“ и Военната академия на Генералния щаб на Съветската армия. Началник на военното разузнаване на ГЩ на БНА (1948 – 1951). Арестуван по измислено „обвинение в шпионаж в полза на Югославия“. След смъртта на Сталин е реабилитиран. До 1957 г. е командир на първи стрелкови корпус. След това е назначен за началник на Военнотехническата академия[4].

Член е на ЦК на БКП от 1962 г. От 1964 г. е генерал-полковник[5]. Между 1961 и 1970 г. е заместник-министър на отбраната, отговарящ за гранични войски, а в периода 1970 – 1976 г. е заместник-министър на вътрешните работи[6].

Председател на Физкултурно дружество „ЦСКА“. Автор на мемоарната книга „Когато умирахме. Записки на началник-щаба на зоната“, С., Издателство на БЗНС, 1973, 1978, 1984; Воениздат, М., 1976.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 200
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 39
  3. Народният съд 1944 – 1945. IV състав на Народния съд. // narodensud.archives.bg.
  4. Протокол № 264 от 26 септември 1957 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП
  5. Протокол № 239 от 25 август 1964 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 17
  6. „Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина“, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5, посетен 9 февруари 2012