Здравко Петров (критик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Здравко Петров
български литературен критик и историк
Роден
Починал
23 март 2000 г. (71 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Институт за литература при БАН

Здравко Желев Петров е литературен критик и историк, есеист, публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 юни 1928 г. в Шумен. Следва право (1947-1949), но завършва философия в Софийския университет (1954).[1]

Редактор във в. „Народна младеж“, в. „Народна култура“ и сп. „Септември“. Аспирант в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1960-1963). Защитава кандидатска дисертация на тема „Ленинизацията на марксическата критика през 30-те години“ (1963). Научен сътрудник (1963), старши научен сътрудник I степен (1967) и старши научен сътрудник II степен (1980) в Института за литература при БАН (1963-1999). Завежда отдел „Критика“ в сп. „Пламък“ (1970-1972), заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1973). Член на Съюза на българските писатели.

Умира на 23 март 2000 г. в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дебютът ми на критик е през 1949 г. във в. „Литературен фронт“.[1]

Известен е като критик „импресионист“.[2], а също и „поетът в критиката“, и „крачеща библиотека“[3]

Той е един от знаменитата „тройка“ литературни критици (заедно с покойните Кръстьо Куюмджиев и Тончо Жечев).[3]

Съставител и редактор на редица сборници.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Тодор Павлов“ (в съаторство с Н. Попов, 1958)
  • „Срещи с големи и малки“ (1962)
  • „Асен Разцветников“ (1963)
  • „Вечни спътници“ (1966)
  • „Литературни силуети“ (1966)
  • „Мъдростта на древните митове“ (в съавторство с Цветан Стоянов, 1968; 1975)
  • „Личности и съдби“ (1970)
  • „Профили на съвременници“ (1973)
  • „Законно и незаконно родени умове“ (1976)
  • „Критика и критици“ (1977)
  • „Тръбачът. Биография на Гео Милев“ (1977)
  • „Избрано. Портрети на поети“ (1978)
  • „Силуети на любими автори“ (1978)
  • „Асоциативни пътувания“ (1980)
  • „Моят свят“ (1980)
  • „Творци от няколко поколения“ (1984)
  • „Възрожденци“ (1987)
  • „Критици“ (1988)
  • „Поети“ (1988)
  • „Страници за поезията“ (1988)
  • „Приказници“ (1990)
  • „Пред саркофазите на историята“ (1996)
  • „Историята като безумие“ (1997)
  • „Изкуството на критика“. Съст. Мариана Тодорова. София: Карина М, 2003, 220 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Мариана Тодорова, Сабина Беляева, „Здравко Петров“. - В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.278-279.
  2. „Почина Здравко Петров“, в. „Култура“, бр. 12, 31 март 2000 г.
  3. а б Любомир Стаматов, „Критик по съдба и призвание: в памет на Здравко Петров“, в. „Литературна мисъл“, 1999, кн. 2, с. 189-190.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии