Направо към съдържанието

Зевс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зевс
Ζεύς
древногръцки бог на небето, гръмотевиците и светкавиците
Семейство
БащаКронос
МайкаРея
Братя/сестриХера
Хадес
Посейдон
Деметра
Хирон
Хестия
СъпругаМетис
Темида
Хера
ПартньорЕгина
Лето
Леда
Алкмена
Антиопа
Калисто
Карме (митология)
Климена
Даная
Деметра
Диона
Елара
Европа
Евринома
Гея
Йо
Мера
Мая
Мнемозина
Персефона
Плуто
Протогенея
Селена
Семела
Тайгета
Афродита
Калика
Подарга
Пира
Калиопа
Дорида
Ехидна
Еос
Немезида
Ламия[1]
Фтия
ДецаАрес
Афродита
Аполон
Хефест
Артемида
Хермес
Персефона
Дионис
Хубавата Елена
Ори
Талия
Полихимния
Ерато
Терпсихора
Евтерпа
Урания
Мелпомена
Калиопа
Клио
Минос
Хеспериди
Еак
Мелета
Аргос (цар)
Мнема (митология)
Дардан
Илития
Хеба
Адрастея
Ата
Локър
Херакъл
Персей
Лакедемон
Мирмидон
Манес
Тантал
Амфион
Зеф
Ирена
Дике
Аглая
Пиритой
Аркас
Бритомартида
Мнемозина
Титий
Ясион
Коринт
Ематион
Радамант
Епаф
Пеласг (Аркадия)
Загрей
Етлий
Пандия
Палики
Астрея
Лахезис
Магнет
Македон
Тюхе
Ендимион
Хармония
Ахей
Балий
Елин
Скамандър
Хеката
Азоп
Пан
Харити
Корибанти
Ерида
Диоскури
Атина
Зевс в Общомедия

Зевс (на старогръцки: Ζεύς или Δίας, Диас), наричан още A L E X,[2] в древногръцката митология е богът на небето, гръмотевиците и светкавиците, отговарящ за целия свят. В римската митология се отъждествява с Юпитер. Той е главният от Олимпийските богове, които му се покоряват, както и повелител на хората и баща или предтеча на повечето богове (сред които: Атина, Арес, Хермес, Хефест) и на много полубогове. Трети син е на титана Кронос и на Рея (може да се обърка с Гея) и брат на божествата Хадес, Хера, Хестия, Деметра и Посейдон. Съпруга на Зевс е богинята Хера.

Атрибутите на Зевс са щитът и двойната брадва (лабрис), а понякога - бик, орел и дъб.

За да предпази новородения Зевс да не бъде изяден (погълнат) от баща си, както е станало с петимата му братя и сестри, Рея го дава за отглеждане на планински нимфи на остров Крит, където главна негова бавачка става Амалтея, представяна често като коза, а понякога – като нимфа-козарка. Порасналият Зевс става виночерпец на Кронос. Благодарение на службата си, Зевс освобождава братята и сестрите си от търбуха на баща им, като му дава питие от нектар, смесено с билки, предизвикващи повръщане. Те също са пораснали и подкрепени от няколко други божества, включително някои от титаните, започват война с повечето други титани (т.нар. Титаномахия). Тя продължава общо 10 години. Изминават 9 години, 9 месеца и 9 дена без никой да вземе превес. Тогава Зевс освобождава хекатонхейрите и циклопите от тяхната тъмница в Тартар, убивайки пазителката му – Кампе. След като му се заклеват във вярност, в знак на своята признателност циклопите му дават гръмотевици и светкавици, преди това - скрити от Гея. Заедно най-сетне побеждават и Зевс праща враговете си титани в Тартар или ги наказва по други начини (заставя Атлас да крепи небето над земята). После Зевс поделя с по-големите си братя Посейдон и Хадес света, чрез теглене на жребий. Сам той взема небето, Хадес - Подземното царство, а Посейдон - морето.

Колесницата на Зевс, илюстрация от 1879 г.

Според друга версия, Зевс, по съвет на Никта, напоява Кронос с мед и когато той заспива, те го скопяват. В един от вариантите на мита за нея, от пролятото в резултат на това семе (сперма) се е родила Афродита (обикновено се твърди, че семето е било на бог Уран, бог на небето). Според тази версия, вече след свалянето на Кронос Зевс освобождава от червата му погълнатите по-рано от него нови богове и ги възвисява до Олимп.

Впоследствие Зевс е господар на богове и хора. Налага волята си, чрез гръмотевици и светкавици. Представян е подвластен на мойрите, макар че може да предвижда бъдещето и да обявява предопределението на съдбата чрез сънища, а донякъде и сам да я определя. В митологията разпределя доброто и злото по Земята (и наказва лошите). Залага у хората срама и съвестта и им дава законите. Целият обществен ред е изграден от него и е божеството, установило властта на царете. Следи за спазването на традициите и обичаите. Покровителства градския живот и молещите се и защитава слабите и обидените, а и семейството и дома.

От нимфи и смъртни жени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Karim W. Arafat: Classical Zeus. A study in art and literature. Clarendon, Oxford 1990, ISBN 0-19-814912-3
  • Annika Backe-Dahmen: Die Stiere des Zeus. Stier und Mythos im antiken Griechenland. KulturKommunikation, Uplengen/Remels 2006.
  • Lotte Motz: The Sky God of the Indo-Europeans. In: Indogermanische Forschungen, Bd. 103, 1998. S. 28ff.
  • Burkert, Walter, (1977) 1985. Greek Religion, especially section III.ii.1 (Harvard University Press)
  • Arthur Bernard Cook, Zeus: A Study in Ancient Religion, (3 volume set), (1914– 1925). New York, Bibilo & Tannen: 1964.
    • Volume 1: Zeus, God of the Bright Sky, Biblo-Moser, 1 юни 1964, ISBN 0-8196-0148-9 (reprint)
    • Volume 2: Zeus, God of the Dark Sky (Thunder and Lightning), Biblo-Moser, 1 юни 1964, ISBN 0-8196-0156-X
    • Volume 3: Zeus, God of the Dark Sky (earthquakes, clouds, wind, dew, rain, meteorites)
  • Maurice Druon, The Memoirs of Zeus, 1964, Charles Scribner's and Sons. (tr. Humphrey Hare)