Зевс

Зевс Ζεύς
древногръцки бог на небето, гръмотевиците и светкавиците
Семейство
Баща	Кронос
Майка	Рея
Братя/сестри	Хера Хадес Посейдон Деметра Хирон Хестия
Съпруга	Метис Темида Хера
Партньор	Егина Лето Леда Алкмена Антиопа Калисто Карме (митология) Климена Даная Деметра Диона Елара Европа Евринома Гея Йо Мера Мая Мнемозина Персефона Плуто Протогенея Селена Семела Тайгета Афродита Калика Подарга Пира Калиопа Дорида Ехидна Еос Немезида Ламия Фтия
Деца	Арес Афродита Аполон Хефест Артемида Хермес Персефона Дионис Хубавата Елена Ори Талия Полихимния Ерато Терпсихора Евтерпа Урания Мелпомена Калиопа Клио Минос Хеспериди Еак Мелета Аргос (цар) Мнема (митология) Дардан Илития Хеба Адрастея Ата Локър Херакъл Персей Лакедемон Мирмидон Манес Тантал Амфион Зеф Ирена Дике Аглая Пиритой Аркас Бритомартида Мнемозина Титий Ясион Коринт Ематион Радамант Епаф Пеласг (Аркадия) Загрей Етлий Пандия Палики Астрея Лахезис Магнет Македон Тюхе Ендимион Хармония Ахей Балий Елин Скамандър Хеката Азоп Пан Харити Корибанти Ерида Диоскури Атина
Зевс в Общомедия

Зевс (на старогръцки: Ζεύς или Δίας, Диас), наричан още A L E X, в древногръцката митология е богът на небето, гръмотевиците и светкавиците, отговарящ за целия свят. В римската митология се отъждествява с Юпитер. Той е главният от Олимпийските богове, които му се покоряват, както и повелител на хората и баща или предтеча на повечето богове (сред които: Атина, Арес, Хермес, Хефест) и на много полубогове. Трети син е на титана Кронос и на Рея (може да се обърка с Гея) и брат на божествата Хадес, Хера, Хестия, Деметра и Посейдон. Съпруга на Зевс е богинята Хера.

Атрибутите на Зевс са щитът и двойната брадва (лабрис), а понякога - бик, орел и дъб.

Митология

За да предпази новородения Зевс да не бъде изяден (погълнат) от баща си, както е станало с петимата му братя и сестри, Рея го дава за отглеждане на планински нимфи на остров Крит, където главна негова бавачка става Амалтея, представяна често като коза, а понякога – като нимфа-козарка. Порасналият Зевс става виночерпец на Кронос. Благодарение на службата си, Зевс освобождава братята и сестрите си от търбуха на баща им, като му дава питие от нектар, смесено с билки, предизвикващи повръщане. Те също са пораснали и подкрепени от няколко други божества, включително някои от титаните, започват война с повечето други титани (т.нар. Титаномахия). Тя продължава общо 10 години. Изминават 9 години, 9 месеца и 9 дена без никой да вземе превес. Тогава Зевс освобождава хекатонхейрите и циклопите от тяхната тъмница в Тартар, убивайки пазителката му – Кампе. След като му се заклеват във вярност, в знак на своята признателност циклопите му дават гръмотевици и светкавици, преди това - скрити от Гея. Заедно най-сетне побеждават и Зевс праща враговете си титани в Тартар или ги наказва по други начини (заставя Атлас да крепи небето над земята). После Зевс поделя с по-големите си братя Посейдон и Хадес света, чрез теглене на жребий. Сам той взема небето, Хадес - Подземното царство, а Посейдон - морето.

Колесницата на Зевс, илюстрация от 1879 г.

Според друга версия, Зевс, по съвет на Никта, напоява Кронос с мед и когато той заспива, те го скопяват. В един от вариантите на мита за нея, от пролятото в резултат на това семе (сперма) се е родила Афродита (обикновено се твърди, че семето е било на бог Уран, бог на небето). Според тази версия, вече след свалянето на Кронос Зевс освобождава от червата му погълнатите по-рано от него нови богове и ги възвисява до Олимп.

Впоследствие Зевс е господар на богове и хора. Налага волята си, чрез гръмотевици и светкавици. Представян е подвластен на мойрите, макар че може да предвижда бъдещето и да обявява предопределението на съдбата чрез сънища, а донякъде и сам да я определя. В митологията разпределя доброто и злото по Земята (и наказва лошите). Залага у хората срама и съвестта и им дава законите. Целият обществен ред е изграден от него и е божеството, установило властта на царете. Следи за спазването на традициите и обичаите. Покровителства градския живот и молещите се и защитава слабите и обидените, а и семейството и дома.

Потомство

От богини

• Ананке - Адрастея
• Деметра - Персефона, на която се приписва и раждането от него на Мелиноя и Загрей, който е описван и като Зевсов син от Деметра, както и Ахил.
• Хера - Арес, Илития, Хеба. Освен това - и Хефест (като син на Хера, която го зачева посредством божествена магия).
• Ерида(?) - Ата, Тюхе
• Лето - Аполон и Артемида, брат и сестра - близнаци.
• Мая - Хермес
• Диона - Афродита, за която има и легенда, че е потомка на бог Уран
• Метида - Атина; за нея се твърди и че е родена от самия Зевс, понеже Хефест я измъква от главата му.
• Мнемозина - музите. Отнася се, както за ранната/първоначалната версия на образа им: 3 музи - Аойда, Мелета и Мнема, така и за по-късната, класическа: Деветте музи - Калиопа, Клио, Ерато, Евтерпа, Мелпомена, Полихимния, Терпсихора, Урания и Талия. Последната е майка от Зевс на Паликите.
• Селена - Пандия
• Темида - Астрея, Дике, мойрите - Атропос, Клото и Лахесис, както и орите - Афксо, Карпо и Тало (първо поколение) и Дике, Ирена и Евномия (второ).

От нимфи и смъртни жени

• Егина - Еак
• Алкмена - Херакъл/Херкулес
• Антиопа - Амфион и Зет

• Калисто - Аркас
• Карме - Бритомартис
• Даная - Персей
• Елара - Титий
• Електра - Дардан, Хармония и Ясион

• Европа - Минос, Радамант и Сарпедон

• Евринома - Харити (Аглая, Ефросина, Талия)
• Хималия - Кроний
• Йодаме - Тебе
• Ио - Епаф
• Ламия - Херофил и няколко други деца
• Лаодамия - Сарпедон
• Леда - Полидевк (близнак на Кастор; заедно - Диоскури) и Хубавата Елена (близначка на Клитемнестра)

• Мера - Локр
• Ниоба (различна от Ниоба, дъщерята на Тантал) - Аргос и Пеласг

• Плуто - Тантал
• Подарга - Балий и Ксант

• Семела - Дионис

• 
  Зевс (Юпитер от Смирна), Лувър, Париж
• 
  Бюст на Зевс (намерен в Отриколи), Ватикански музеи
• 
  Юпитер, държащ Виктория (Нике) в Ермитажа, Санкт Петербург
• 
  Бюст на Зевс в Британския музей
• 
  Зевс и неговият орел, „Антична сбирка“, Берлин
• 
  Зевс, статуя от I век, Вила Гети на Жан Пол Гети

Вижте също

• Олимпия
• Пелопс
• Родословно дърво на гръцки богове
• Държава (символ)
• Немезида
• Амброзия
• Прометей
• Нон
• Евристей
• Мелия

Източници

• Karim W. Arafat: Classical Zeus. A study in art and literature. Clarendon, Oxford 1990, ISBN 0-19-814912-3
• Annika Backe-Dahmen: Die Stiere des Zeus. Stier und Mythos im antiken Griechenland. KulturKommunikation, Uplengen/Remels 2006.
• Lotte Motz: The Sky God of the Indo-Europeans. In: Indogermanische Forschungen, Bd. 103, 1998. S. 28ff.
• Burkert, Walter, (1977) 1985. Greek Religion, especially section III.ii.1 (Harvard University Press)
• Arthur Bernard Cook, Zeus: A Study in Ancient Religion, (3 volume set), (1914– 1925). New York, Bibilo & Tannen: 1964.
  • Volume 1: Zeus, God of the Bright Sky, Biblo-Moser, 1 юни 1964, ISBN 0-8196-0148-9 (reprint)
  • Volume 2: Zeus, God of the Dark Sky (Thunder and Lightning), Biblo-Moser, 1 юни 1964, ISBN 0-8196-0156-X
  • Volume 3: Zeus, God of the Dark Sky (earthquakes, clouds, wind, dew, rain, meteorites)
• Maurice Druon, The Memoirs of Zeus, 1964, Charles Scribner's and Sons. (tr. Humphrey Hare)

Външни препратки

• Зевс в гръцката митология-на руски
• Greek Mythology Link, Zeus
• Theoi Project, Zeus
• Theoi Project, Cult Of Zeus
• Photo: Pagans Honor Zeus at Ancient Athens Temple, National Geographic