Направо към съдържанието

Зейнеп Туфекчи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зейнеп Туфекчи
Zeynep Tüfekçi
турско-американска социоложка
Родена
Учила вИстанбулски университет
Босфорски университет
Тексаски университет в Остин
Тексаски университет в Остин
Работила вСевернокаролински университет в Чапъл Хил (2011)[1]
Принстънски университет[2]
Уебсайтwww.theinsight.org
Зейнеп Туфекчи в Общомедия

Зейнеп Туфекчи (на турски: Zeynep Tüfekçi) е турско-американска социоложка, колумнистка на „Ню Йорк Таймс“ и професор „Хенри Г. Брайънт“ по социология и публични политики в Принстънския университет.[3]

Работата ѝ е фокусирана върху социалните медии, медийната етика, последиците за обществата от навлизането на нови технологии, като изкуствения интелект и големите данни, както и върху обществените предизвикателства като пандемията от COVID-19. Отличителна характеристика на подхода ѝ е сложното, системно мислене.

Американското специализирано издание „Хроника на висшето образование“ определя Туфекчи като един от най-изявените академични гласове в социалните медии и новата публична сфера.[4][5]

През 2022 г. е номинирана и се нарежда сред финалистите за наградата „Пулицър“ в категория „Коментар“ за своите „проницателни, често далновидни, статии за пандемията и американската култура“, които според комисията „са внесли яснота в менящите се официални насоки и са ни подтикнали към по-голямо състрадание и информиран отговор“.[6]

Преди присъединяването ѝ към колектива на „Ню Йорк Таймс“ като колумнист нейни статии излизат както в това издание, така и в „Атлантик“, WIRED[7] и „Сайънтифик Америкън“. Академичната ѝ биография включва назначения в Центъра за журналистическа етика и сигурност „Крейг Нюмарк“ към Колумбийския университет, в Центъра за интернет и общество „Бъркман Клайн“ към Харвардския университет,[8][9][10] в Училището по информационни и библиотечни науки към Университета на Северна Каролина, както и в Мерилендския университет, окръг Балтимор.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Туфекчи е родена в Истанбул, Турция, недалеч от парка „Гези“ на площад „Таксим“, където през 2013 г. се провеждат взелите човешки жертви антиправителствени протести.[11] През 1995 г. получава бакалавърски степени по социология в Истанбулския университет и компютърно програмиране от университета Богазичи[12], а магистърска и докторска степен придобива в Тексаския университет в Остин.[12][13]

Преди да се посвети на академичната кариера и да насочи вниманието си към социалните науки, работи като компютърен програмист.[5]

През 2012 г. Туфекчи заема преподавателска длъжност в Центъра за интернет и общество „Бъркман Клайн“ в Харвардския университет.[14] По това време изразява загриженост за ефекта от т.нар. „умни“ политически кампании, повлияни от прозренията, основаващи се на анализа на големи данни.[15] Това ранно предупреждение се оказва далновидно след избирането на Доналд Тръмп през 2016 г.[9]

По това време се фокусира и върху обяснението на явления като т.нар. „социална зараза“ и масовите стрелби и пряката им връзка със социалните медии.[16][17][18] Многократно призовава медиите да избягват постоянното назоваване на името и показване на лицето на убиеца, както и подробните обсъждания на неговите методи.[19][20][21] Като изследовател се занимава също с феномена на „заразата от самоубийство“ чрез социалните медии и новинарското отразяване.[22]

През 2016 г. е включена в специален доклад на „Икономист“ за технологиите и политиката, в който твърди, че все по-индивидуализираното насочване на политическите кампании към избирателите води до свиване на „публичната сфера“, в която гражданският дебат се води публично.[23] През май 2017 г. излиза първата ѝ книга Twitter and Tear Gas: The Power and Fragility of Networked Protest, издавана от „Йейл Юнивърсити Прес“.

След избухването на пандемията от COVID-19 поставя настоятелно въпроса за важността на носенето на маски[24][25] и критикува мейнстрийм медиите за това, че не се справят със задачата да информират аудиториите в необходимата степен. Тя е един от представителите на академичната общност, които съветват Световната здравна организация да приеме препоръка за носенето на маски.[26]

В съавторство с британската професорка по медицина Триша Грийнхал[27] и професорката по инженерна екология Линси Мар работи върху статии, публикувани в рецензирани академични списания, в които се разглеждат доказателства, че вирусът SARS-CoV-2 се разпространява по въздушно-капков път.[28]

Неколкократно участва в конференцията TED с лекции по теми за социалните промени, технологиите, ролята на изкуствения интелект и машинното обучение, на социалните медии и на технологичните компании.[29]

Отличия и награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2005: Международна комуникационна асоциация, Осемте най-добри статии в областта на комуникациите и технологиите за Digital Divide and Social Mobility: How Much Hope and How Much Hype?[30]
  • 2011-2012: Център за интернет и общество към Харвардския университет „Бъркман Клайн“, член[31]
  • 2012-2013: Принстънски университет, Център за политика в областта на информационните технологии, стипендиант[32]
  • 2014: Business Insider, Стоте най-влиятелни технологични личности в „Туитър“[33]
  • 2014: Американска социологическа асоциация, Секция по комуникации, информационни технологии и медийна социология, Награда за публична социология[34]
  • 2015-2016: Карнеги Корпорейшън в Ню Йорк, стипендиант „Андрю Карнеги“ в областта на социалните и хуманитарните науки[35]
  • 2022: Университет Браун, Почетен доктор по хуманитарни науки[36]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.carnegie.org // Посетен на 10 май 2024 г.
  2. ↑ www.tacticalmediafiles.net // Посетен на 19 октомври 2024 г.
  3. ↑ Tufekci, Zeynep. Zeynep Tufekci // sociology.princeton.edu/. Посетен на August 22, 2023.
  4. ↑ Brown, Sarah. Meet the Professor Who's Warning the World About Facebook and Google // www.chronicle.com. Посетен на October 15, 2020.
  5. 1 2 Smith, Ben. How Zeynep Tufekci Keeps Getting the Big Things Right // The New York Times. August 23, 2020. Посетен на October 15, 2020.
  6. ↑ Finalist: Zeynep Tufekci // www.pulitzer.org. Посетен на August 31, 2022. (на английски)
  7. ↑ Zeynep Tufekci // WIRED Magazine.
  8. 1 2 Abbruzzese, Jason. Zeynep Tufekci tried to warn us about Facebook and politics back in 2012 // Mashable. November 3, 2017.
  9. ↑ Columbia Journalism School. "Dr. Zeynep Tufekci to Join Columbia Journalism School's Craig Newmark Center for Journalism Ethics and Security Архив на оригинала от септември 24, 2021 в Wayback Machine.". March 25, 2021.
  10. ↑ Tufekci, Zeynep. Opinion: How Hope Returned to Turkey // The New York Times. June 9, 2015.
  11. 1 2 Zeynep Tufekci UNC bio // sils.unc.edu. University of North Carolina. Посетен на October 17, 2020.
  12. ↑ Zeynep Tufekci Columbia bio // journalism.columbia.edu. Columbia University School of Journalism. Архивиран от оригинала на 26 април 2023. Посетен на April 26, 2023.
  13. ↑ Zeynep Tufekci, Faculty Associate // Berkman Klein Center. Harvard University. (на английски)
  14. ↑ Tufekci, Zeynep. Opinion: Beware the Smart Campaign // The New York Times. November 16, 2012.
  15. ↑ Frank, Russell. The media need to think twice about how they portray mass shooters // The Conversation. February 16, 2018.
  16. ↑ Tufekci, Zeynep. The Media Needs to Stop Inspiring Copycat Murders. Here's How. // The Atlantic. December 19, 2012.
  17. ↑ Tufekci, Zeynep. Opinion: The Virginia Shooter Wanted Fame. Let's Not Give It to Him. // The New York Times. August 27, 2015.
  18. ↑ Lopez, German. Mass shooters want fame. Here's why we should stop giving it to them. // Vox. August 28, 2015.
  19. ↑ Texas police stop naming killer in aftermath of shootings, hoping to discourage copycats // CBC News. November 7, 2017.
  20. ↑ Schulman, Ari N. How Not to Cover Mass Shootings // Wall Street Journal. November 17, 2017.
  21. ↑ Lopatto, Elizabeth. How do we stop killers from exploiting social media? // The Verge. August 27, 2015.
  22. ↑ Special report: Politics by numbers: Voters in America, and increasingly elsewhere too, are being ever more precisely targeted // The Economist. March 23, 2016.
  23. ↑ Meylan, Phillip. Did the Media Miss the Mark on Masks? // The Factual. March 31, 2020. Архивиран от оригинала на 18 април 2021. Посетен на 11 август 2025.
  24. ↑ Witte, Griff. At the heart of dismal U.S. coronavirus response, a fraught relationship with masks // The Washington Post. July 28, 2020.
  25. ↑ Smith, Ben. How Zeynep Tufekci Keeps Getting the Big Things Right // The New York Times. August 23, 2020. Посетен на August 24, 2020.
  26. ↑ Greenhalgh, Trisha и др. Ten scientific reasons in support of airborne transmission of SARS-CoV-2 // The Lancet 397 (10285). May 2021. DOI:10.1016/s0140-6736(21)00869-2. с. 1603 – 1605.
  27. ↑ Wang, Chia C. и др. Airborne transmission of respiratory viruses // Science 373 (6558). August 27, 2021. DOI:10.1126/science.abd9149. с. eabd9149.
  28. ↑ Abbruzzese, Jason. Zeynep Tufekci tried to warn us about Facebook and politics back in 2012 // Mashable. November 3, 2017.
  29. ↑ Top Eight Papers in Communication and Technology, Part 2 // International Communication Association. May 29, 2005.
  30. ↑ Berkman Center Announces 2011-2012 Fellows // The Berkman Klein Center for Internet & Society at Harvard University. June 12, 2018.
  31. ↑ Fellows: Zeynep Tufekci (2012-2014) // Center for Information Technology Policy. Princeton University.
  32. ↑ Borison, Rebecca. Presenting: The 100 Most Influential Tech People On Twitter; 99. Zeynep Tufekci // Business Insider. April 14, 2014.
  33. ↑ Section on Communication, Information Technologies, and Media Sociology Past Award Recipients // American Sociological Association. 2014.
  34. ↑ 2015 Andrew Carnegie Fellows Recipient: Zeynep Tufekci // Carnegie Corporation of New York. (на английски)
  35. ↑ Clark, Brian E. Brown to confer nine honorary degrees during Commencement and Reunion Weekend // News from Brown. Brown University. Посетен на May 24, 2022.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зейнеп_Туфекчи&oldid=12820277“.