Зеленград (община Пробищип)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зеленград.

Зеленград
Зеленград
— село —
Macedonia relief location map.jpg
42.0328° с. ш. 22.2794° и. д.
Зеленград
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Надм. височина 1007 m
Население (2002) 7 души
Метохът „Свети Спиридон“

Зеленград (на македонска литературна норма: Зеленград) е село в източната част на Република Македония, община Пробищип.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е най-високо разпложеното на територията на община Пробищип. Лежи в западните ридове на Осоговската планина.

Селското землище обхваща 14,4 км2 или за селскостопански нужди 1 424 хектара, от които 126 хектара обработваема земя, 489 хектара пасища и 809 хектара гори.[1] Селото е от разпръснат тип и се състои от следните махали: Село или Зеленград, Гноище, Пайковица, Орлов Камен, Чифлиг и Самари.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местни предания селото е основано през първата половина на ХVІІІ век от рода Саевци, които се преселили от Горна Пчиня в махалата Село.[2]

В 19 век Зеленград е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Зелени Градъ) има 160 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век населението на Зеленград е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зеленград (Zeleni-Grade) има 160 българи екзархисти.[4]

По време на Балканската война седем човека от Зелениград се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители (3 мъже и 4 жени), в 5 домакинства и 30 къщи.[1] Трудната достъпност до селото и липсата на препитание десетилетия обезлюдяват Зеленград.

На 7 километра от Злетово по Злетовската река край Зеленград се намира Зеленградският манастир „Свети Спиридон“, метох на Лесновския манастир. Основан е в 12-13 век, а цялостно е запуснат в периода след Втората световна война. Храмът е обновен и изписан от Драган Ристески от Охрид и Лазар Лечич от Войводина в 2006 година.[6]

Затворници от Кратовска околия от Скопския затвор, освободени при амнистията от април 1904 г. № 36 - Славчо си на Анастас от Злетово, № 37 – Санде, син на поп Мано, от Лесново, № 38 - Васил, син на Петко, от Лесново, № 39 – Георги, син на Димо, от Лесново, № 40 – Даскал Георги, син на Иван, от Маало Варош, № 41 – Божин, син на Георги, от Семери, № 42 – Данаил, син на Илия, от Зелениград, № 43 – Заро, син на Вълко, от Койково

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Зеленград

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сайт на община Пробищип.
  2. а б Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 76-77 (автор на раздела - Т. Кондев).
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.222.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.848.
  6. Карбинска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.


Населени места в община Пробищип Probistip-grb-color-1.png
Пробищип | Бунеш | Бучище | Гайранци | Горни Стубол | Горно Барбарево | Гризилевци | Гуйновци | Добрево | Долни Стубол | Долно Барбарево | Древено | Дренок | Зарепинци | Зеленград | Злетово | Калнище | Куково | Кундино | Лезово | Лесново | Марчино | Неокази | Пестришино | Петършино | Пишица | Плешанци | Пуздерци | Ратавица | Стрисовци | Стърмош | Трипатанци | Трооло | Турско Рудари | Щалковица | Ямище

Исторически села: Глобица | Радковица

     Портал „Македония“         Портал „Македония