Земенски пролом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Земенски пролом
Bulgaria location map.svg
42.4333° с. ш. 22.7° и. д.
Земенски пролом
Земенски пролом
Г. К.: 42° 26' 00'' N, 22° 42' 00'' E
Тип на обекта: пролом
Данни
Надм. височина: 550 m
държава: България
река: Струма

Земенският пролом е каньоновиден пролом на река Струма (4-ти по ред по течението ѝ) в Западна България, между Земенска планина на запад, и най-западния рид Риша на Конявска планина на изток в Община Земен, област Перник и Община Кюстендил, област Кюстендил. Свързва Радомирската котловина на север с Кюстендилската котловина на юг.

Географско описание[редактиране | редактиране на кода]

Проломът е с епигенетичен произход и е с дължина около 22 km, а надморската му височина е около 550 m. Всечен е дълбоко в мезозойски пясъчници, варовици и доломити, сред които преобладават варовиците, в които са образувани пещери, карстови извори, Земенските скални пирамиди, бигорният водопад Скакавица и др. Има величествен изглед в централните си части, със стръмни скалисти склонове и разнообразни форми на изветряне.

Започва югозападно от град Земен на 595 m н.в. и се насочва на югозапад, а след това на юг. След около 2 km вдясно (на запад) са причудливете Земенски скални пирамиди, след което следват нови стеснения и малки долинни разширения. В района на жп спирка Скакавица надморската височина на пролома е около 550 m и тук се намират едни от най-красивите скални образувания в пролома. След жп спирката река Струма прави забележителни меандри и при село Раждавица излиза от пролома на 500 m н.в. и навлиза в Кюстендилската котловина.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В северната част на пролома, високо над десния бряг на реката са разположени Земенските скални пирамиди с различни форми, създадени в триаските варовици. Известни са с имената Иванов камък, Сарая, Църни дупки и др. През 1968 г. са обявени за природна забележителност с площ от 13 ха.

В самото начало на пролома, на левия бряг на реката е разположен Земенският манастир.

В североизточната част на село Полска Скакавица се намира друга природна забележителност – 70-метровият водопад Скакавица, образуван по откоса на висока травертинова тераса на река Полска Скакавица (десен приток на Струма). Той също е обявен през 1968 г. за природна забележителност.

През пролома преминава една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към АфрикаВиа Аристотелис.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През пролома преминава участък от около 20 km от трасето на жп линията РадомирКюстендилГюешево, по която пътуването е особено забележително с множеството мостове над Струма и малките ѝ притоци и няколкото тунела, които „секат“ меандрите ѝ.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Каньон и река Шегава

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]