Земеподобна планета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Земеподобна планета е планета изградена предимно от силикатни скали. Земеподобните планети се различават съществено от газовите гиганти които нямат твърда повърхност и са съставени главно от водород, хелий и вода в разнообразни агрегатни състояния. Всички земеподобни планети имат приблизително една и съща структура: металическо ядро предимно съставено от желязо и обхванато от силикатна мантия. Луната има подобна структура, но няма значително желязно ядро. За земеподобните планети са характерни каньони, кратери, планини и вулкани.

В Слънчевата система има четири земеподобни планети: Меркурий, Венера, Земя и Марс. В ранните стадии на слънчевата система сигурно е имало много повече земеподобни планети но повечето от тях са били изхвърлени от Слънчевата система или погълнати от други планети. Само Земята от всички земеподобни планети има активна хидросфера.

29-те тела във вътрешната част на Слънчевата система не по-големи от Земята и с диаметър от поне 400 km, в пропорционални размери

Първи ред, от ляво надясно: Меркурий, Венера (без атмосферата си), Земята и Луната, Марс и четирите най-големи астероида от астероидния пояс (от ляво по часовниковата стрелка: 1 Церера, 2 Палада, 4 Веста и 10 Хигея).
Втори ред: галилеевите луни на Юпитер (Йо, Европа, Ганимед и Калисто) и сатурновия спътник Мимас.
Трети ред: сатурновите спътници Енцелад, Тетида, Диона, Рея и Титан.
Четвърти ред: сатурновия спътник Япет, урановите спътници Миранда, Ариел, Умбриел и Титания.
Пети ред: урановия спътник Оберон, нептуновите спътници Протей и Тритон и на последно място Плутон и Харон.
Заден фон: Слънцето (за сравнение), също е пропорционален размер.

Вижте също[редактиране | edit source]