Земна звезда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Земна звезда
Astraeus hygrometricus 122239.jpg
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
тип:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Болетови (Boletales)
семейство:Diplocystaceae
род:Astraeus
вид:Земна звезда (A. hygrometricus)
Научно наименование
Morgan, 1889 г.
Синоними
  • Geastrum hygrometricum Pers., 1801 г.
Земна звезда в Общомедия
[ редактиране ]

Земната звезда, наричана също хигроскопична земна звезда или хигрометрична земна звезда[1] (Astraeus hygrometricus), е вид неядлива базидиева гъба от семейство Diplocystaceae.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Плодното тяло в началото е кълбовидно и достига до 4 cm в диаметър. То е покрито с плътна обвивка, която при узряване се разцепва звездовидно на 6 – 15 светлосиви или сивкаво-кафеникави лъча. Те са разперени във влажно време и завити около споровата торбичка при засушаване. Разперването на лъчите на гъбата се дължи на навлизането на вода в хифите, изграждащи обвивката на гъбата. Поемайки влагата, те се раздуват, което предизвиква отварянето на обвивката – така спорите се разпространяват в момент, когато са налице благоприятни условия за развитието им. Споровата торбичка е кълбовидна, на цвят сивкава до тъмносива, като на върха се разтваря с неправилна цепнатина. Споровата маса е с цвят на какао или на канела. Няма особена миризма или вкус. Гъбата се счита за неядлива.[1][2]

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Среща се сравнително рядко през май – ноември, като расте поединично или на малки групи по сухи места, из храсталаци или в горски покрайнини. Предпочита габър, дъб и леска на варовикова почва.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Земна звезда « Сайт за гъбите в България
  2. а б Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 103.