Земна ябълка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Земна ябълка
Sunroot top.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Asterales
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
триб:Heliantheae
род:Слънчогледи (Helianthus)
вид:Земна ябълка (H. tuberosus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Синоними
  • Helianthus tuberosus var. subcanescens A.Gray, 1884 г.
Земна ябълка в Общомедия
[ редактиране ]

Земната ябълка, още йерусалимски артишок, гулия или топинамбур (Helianthus tuberosus), е вид тревисто многогодишно растение от семейство сложноцветни (Asteraceae). За храна се употребяват грудките на растението, които при добро почистване могат да се консумират и директно.

Ерусалимският артишок е народно средство, което има приложение при диабет и ревматизъм. Името на растението няма нищо общо с Йерусалим. То е резултат от асоциации при разпространението му в различни краища на света.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Растението е родом от централните части на Северна Америка.[2] Внесено е също в източните и западни части на Северна Америка, освен това се култивира широко в умерената зона заради клубена си, който се използва като кореноплод.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Земната ябълка израства на височина от 1,5 до 3 метра. Листната ѝ маса е покрита с власинки и има груба текстура. В горната част на растението тя е разположена срещуположно, а неговата долна част последователно. По-долу стоящите листа са широки, яйцевидни с дължина до 30 см, а израстващите към върха на ствола са малки и по-тесни.[3][4]

Цветовете на гулията много приличат на тези на слънчогледа. Те представляват големи жълти глави, с диаметър от 5 до 10 см. Състоят се от 10-20 лъча и около 60 дисковидни формации. Цъфтежът е през месец октомври, а зреенето на семената през ноември.[4]

Грудките на билката на външен вид се оприличава до известна степен на джинджифил и картоф, но на вкус са много по-хрупкави и твърди. Най-често са с неравна повърхност, с дължина от 7,5-10 см и дебелина 3-5 см. Оцветяването им варира от бледо кафяво до бяло, червено или лилаво.[5][6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Йерусалимски артишок
Земна ябълка
Jerusalem-artichokes, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 304 kJ (70 kcal)
Въглехидрати 17.44 g
      Захари 9.6 g
   Влакна 1.6 g
Мазнини 0.01 g
   Наситени 0 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.004 g
   Полиненаситени 0.001 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 2 g
Вода 78.01 g
Пепел 2.54 g
Витамин A 1 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 12 μg (1%)
Тиамин (B1) 0.2 mg (17%)
Рибофлавин (B2) 0.06 mg (5%)
Ниацин (B3) 1.3 mg (8%)
Пантотенова к-на (B5) 0.397 mg (8%)
Пиридоксин (B6) 0.077 mg (6%)
Фолиева к-на (B9) 13 μg (3%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 4 mg (4%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.19 mg (1%)
Витамин K 0.1 μg (0%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 14 mg (1%)
Желязо, Fe 3.4 mg (43%)
Магнезий, Mg 17 mg (4%)
Фосфор, P 78 mg (11%)
Калий, K 429 mg (9%)
Натрий, Na 4 mg (0%)
Цинк, Zn 0.12 mg (1%)
Мед, Cu 0.14 mg (16%)
Манган, Mn 0.06 mg (3%)
Селен, Se 0.7 μg (1%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[7]

В началото на 1600-тната година, грудките на гулията са били широко използвани като храна от индианците и новите заселниците на Америка.[8]

Преди пристигането на европейците, местните американци култивират H. tuberosus като източник на храна. Грудките на растението съществуват в продължение на години, след като са били засадени, така то се е разпространило от Централна Северна Америка до Източна и Западна Америка. Ранните европейски колонисти са научили за това и са изпратили грудки в Европа, където гулията е станала популярна, като бива култивирана и натурализирана там. По-късно тя постепенно попада в забвение в Северна Америка, но се опитват да я продават на пазара в края на 1900-те и началото на 2000-те години.[4][8]

През 80-те години на миналия век топинамбура придобива известност в Средния Запад на САЩ, като зеленчук, който спасява семейните ферми от фалит и от недостиг на хранителни продукти. Това усилие е опит независимите земеделски производители да повишат собствената си производителност. Тогава съществува малък пазар за гулиената грудка в САЩ. Но по същото време се осъществяват контакти с производители на захар, петролни и газови компании. Фруктозата все още не е установена като естествена суровина, нито се е използвала като основна горивна единица, както е днес. Единствената реална печалба от засаждането на големи количества гулия се реализира от няколко производители през първата година от началото на процеса. В резултат на това много от фермерите, които са засадили големи количества от културата, са загубили пари.[9][10]

Земната ябълка е лесна за култивиране, което изкушава градинарите просто да я оставят сама да расте и да се размножава. Дори и малко парченце от грудката да остане в почвата, то започва да се развива и размножава. По този начин се стига до неконтролирано размножаване и превръщане на билката в инвазивен вид. Тя бързо заема все по-големи и по-големи площи, като засенчва и унищожава растителността около нея. За да контролират развитието на гулията градинарите започват да използват различни препарати за борба с плевелите. За една година всеки корен може да направи допълнителни 75 до 200 клубена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Helianthus tuberosus (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 12 юли 2020 г. (на английски)
  2. "Helianthus tuberosus". County-level distribution map from the North American Plant Atlas (NAPA). Biota of North America Program (BONAP). 2014. Retrieved 26 April 2019.
  3. Dickinson, T.; Metsger, D.; Bull, J.; & Dickinson, R. (2004) ROM Field Guide to Wildflowers of Ontario. Toronto:Royal Ontario Museum, p. 170.
  4. а б в Gibbons, Euell. 1962. Stalking the wild asparagus. David McKay, New York
  5. Purdue University Center for New Crops & Plants Products: Helianthus tuberosus
  6. Huxley, Anthony Julian. The New Royal Horticultural Society dictionary of gardening. Лондон, Macmillan Publishers, 1992. ISBN 978-0-333-47494-5. OCLC 29360744. (на английски)
  7. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
  8. а б Levetin, Estelle and Karen McMahon. Plants and Society: 231. Print. 2012.
  9. "Jerusalem Artichoke Архив на оригинала от 2009-11-28 в Wayback Machine.", Commercial Vegetable Production Guides, Oregon State University, The effort to save the family farm, however, was not a part of our nation's goal to control the farm market, so falsifications and inaccurate understandings forced the closure of this effort. In a phone call from then Sec. of Agriculture, John Block, it was stated, "We don't want to save the family farm, but need to eliminate a certain percentage of them". Later, a book was published,
  10. Joseph Anthony Amato,The Great Jerusalem Artichoke Circus: The Buying and Selling of the Rural American Dream, University of Minnesota Press, 1993, ISBN 0-8166-2345-7 ISBN 978-0-8166-2345-7