Зенитно-ракетни войски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зенитно – ракетни войски (ЗРВ) са род войски, чието предназначение е за отразяване на средствата за въздушно нападение на противника.

По същество (от 1960 години) представляват основната огнева мощ на Противовъздушната отбрана (ПВО).

Въоръжени са със Зенитно – ракетни комплекси (ЗРК).

Зенитно – войски в Българската армия[редактиране | редактиране на кода]

В Българската армия Зенитно – ракетни войски са застъпени от (от 1960 години).

В зависимост от предназначението се подразделят на:

  • Зенитно – ракетни войски за ПВО на страната
  • Зенитно – ракетни войски за ПВО на войските – сухопътни войски (СВ) и военно – морски флот (ВМФ)

Ракетни комплекси на въоръжение в Зенитно – ракетни войски на Българската армия[редактиране | редактиране на кода]

Зенитно – ракетните комплекси (ЗРК) – представляват съвкупност от функционално свързани бойни и технически средства, обезпечаващи решаване на задачите за отразяване на средствата за въздушно нападение на противника.

В общия случай, в състава на ЗРК влизат:

  • Средства за транспротриране на зенитни управляеми ракети (ЗУР), обслужването им, и зараждането с тях на пусковите установки (ПУ);
  • Пускови установки (ПУ) за ЗУР;
  • Зенитни управляеми ракети (ЗУР);
  • Средства за разузнаване на въздушния противник, определяне на държавната принадлежност на въздушните цели, т.нар. системи свой-чужд;
  • Средства за управление на ЗУР (може да се намира и на самата ЗУР – при самонасочване);
  • Средства за съпровождане на въздушните цели, (може да се намира и на самата ЗУР);
  • Средства за съпровождане на ЗУР (за самонасочващи не е необходимо);
  • Средства за контрол и обезпечаване на работоспособността на оборудването на ЗРК.
Номер по ред Предназначение Означение на комплекса Означение на ракетата Означение на НАТО На въоръжение
1. С-75 SA-2 „Guideline“
2. С-125 SA-3 „GOA“
3. C-200 SA-5 „Gammon“
4. C-300[1] SA-10C „Grumble“
5. 2К12 „КУБ“ [2] SA-6 „GAINFUL“
6. 9К32М "Стрела-2М[3] SA-7 „Grail“
7. 9К33 „ОСА“[4] SA-8 „Gecko“
8. 9К35 „СТРЕЛА-10СВ“[5] SA-13 Gopher

Схващания за бойното използване и развръщане на Зенитно – ракетни войски (ПВО на страната)[редактиране | редактиране на кода]

Схващания за бойното използване Зенитно – ракетни войски[редактиране | редактиране на кода]

Основни принципи са:

  • Масиране на силите и средствата за защита на най-важните обекти;
  • Кръгово приктирие на обектите;
  • Унищожаване на нападащите самолети;
  • Тясно взаимодействие с другите сили и средства на ПВО;
  • Живучест на групировката на ЗРВ.

Прикритието на защитаваните обекти, може да става по следните способи:

  • Обектов
  • Линеен
  • Зонален

Развръщане на Зенитно – ракетни войски[редактиране | редактиране на кода]

През 1960 години при създаването на ЗРВ е приет линейния способ.

Основните услия са за прикриване на столицата, важни промишлени центрове, големи железопътни възли, военноморски пристанища и някои други важни обекти.

Прикритието на защитаваните обекти се строи по принципа на кръговата отбрана, със съсредоточаване на усилията на най-вероятните направления за влитане на нападащата авиация.

Групировка на ЗРВ, е развърната в следния боен ред[1]:

1-ва зенитно-ракетна бригада

    • започва западно от София (с. Понор)
    • минава през Перник (с. Кривонос с. Байкалско)
    • Дупница (с. Локвата, с. Тополница)
    • южно и източно от София (над селата Алино и Рельово, гр. Ихтиман – връх „Еледжик“ и гр. Вакарел)
  • 2-ра зенитно-ракетна бригада
    • Пазарджик (с. Пищигово)
    • Пловдив (Бяла Черква, с. Патриарх Евтимово), през 1999 г. са разместени поделения на 2-ра зенитно-ракетна бригада на авиобаза Чешнегирово и авиобаза Крумово.
    • Хасково (гр. Хасково и гр. Харманли)
  • 3-та Зенитно-ракетна бригада
    • Ямбол (с. Пчела, с. Каменец)
    • Бургас (с. Русокастро, с. Черноморец)
    • и завършва към Варна (устието на р. Камчия, с. Кранево).

Така създадената групировка, е възприета за да може с малкия брой ЗРК (СА-75 „Двина“ и СА-75МА „Двина“ – обсег до 29 км), с които се е разполагало да бъдат прикрити възможно най-много от важните обекти в страната.

Тя обаче е с малка плътност, и в нея нападащата авиация, е било възможно лесно да осъществи пробив.

С приемането му, прикритието на защитаваните обекти е с по-висока ефективност.

Съответно е изменен и бойния ред на групировката на ЗРВ[2]

  • 1-ва Зенитно-ракетна бригада защитава района София – Перник
  • 2-ра Зенитно-ракетна бригада защитава района Пловдив – Димигровград
  • 3-та Зенитно-ракетна бригада защитава района Бургас – Варна

Организация на Зенитно – ракетни войски в Българската армия, съединения и части на Зенитно-ракетни войски на Българската армия[редактиране | редактиране на кода]

Номер по ред Съединение/Част Месторазположение Дата на създаване Заповед за създаване Дата на разформироване Заповед за разформиране Въоръжение, комплекс Въоръжение, к-во комплекси
1-ва Зенитно-ракетна бригада под. 80230, от 1.1.1978 г. под. 22320 Божурище 12.10.1961 г. МЗ № 0334
1. 4-ти зрдн, от 1982 ракетна група, под.90070, от 1.1.1978 г. под. 34420, на негова основа е създаден първия дивизион на ракетната група Елин Пелин – Вакарел, от 1982 г. Костинброд, между селата Дръмша и Понор СА-75 „Двина“, от 1982 г. С-200
2. зрдн под.90080, от 1.1.1978 г. под. 32290, през 1982 г. разформирован, и на негова основа е създаден втория дивизион на ракетната група – под. 34420 Костинброд, с. Понор, СА-75 „Двина“
3. зрдн под.90090, от 1.1.1978 г. под. 32610 Кривонос, от 1985 Банкя, с. Клисура СА-75 „Двина“, от 1989 С-300ПМУ
4. 3-ти зрдн под.90060, от 1.1.1978 г. под. 34070 Ихтиман СА-75 „Двина“
5. 2-ри зрдн под.90030, от 1.1.1978 г. под. 32740 Самоков, в Плана планина, над селата Алино и Рельово СА-75 „Двина“, от 1969 С-75 „Влохов“
6. 8-и зрдн под.90130, от 1.1.1978 г. под. 28450 Бобошево, с. Локвата, от 1980 София, с. Ярлово СА-75 „Двина“, от 1969 С-75 „Влохов“
7. зрдн под.90120, от 1.1.1978 г. под. 24420 Земен, с. Байкалско СА-75 „Двина“
8. зрдн под.52970 Божурище 1974 С-125
9. зрдн под.90250, от 1.1.1978 г. под. 42670 София, с. Мусачево 1974 С-125
10. 1-ви зрдн под. 90020, от 1.1.1978 г. под. 22520 Тополница, от 7.12.1978 г. Перник, с. Студена СА-75 „Двина“, от 1975 г. С-125
11. зрдн под.34090 планината Люлин, връх Дупевица, от май 1975 до септември 1976 е бил временно в Костинброд, с. Понор 1974 С-125
12. зрдн София, гр. Нови Искър СА-75 „Двина“
13. технически дивизион под.90040, от 1.1.1978 г. под. 34630 гара Яна
14. технически дивизион под.90150, от 1.1.1978 г. под. 34680 Радомир, връх Ветрушка
2-ра Зенитно-ракетна бригада под. 80130, от 1.1.1978 г. под. 22650 Пловдив 12.10.1961 г. МЗ № 0334
15. зрдн под. 30340, от 1.1.1978 г. под. 28400 с. Трилистник СА-75 „Двина“, от 1985 С-75 „Влохов“
16. 9-и зрдн под. 90080, от 1.1.1978 г. под. 34640. От 1 януари 1999 г. се създадена Зенитно ракетна група в под. 38340 гр. Садово – авиобаза Чешнегирово Харманли, от 1985 Димитровград

авиобаза Чешнегирово

СА-75 „Двина“, от 1988 С-75 „Влохов“, от 1988 и от 1999 C-300
17. зрдн под. 90180, от 1.1.1978 г. под. 32650 Хасково СА-75 „Двина“, от 1969 С-75 „Влохов“
18. 11-и зрдн под. 90170, от 1.1.1978 г. под. 32820 Бяла Черква СА-75 „Двина“
19. 10-и зрдн под. 90160, от 1.1.1978 г. под. 32880 с. Патриарх Евтимово, от 1982 с. Ягодово СА-75 „Двина“, от 1982 г. С-125
20. 13-и зрдн под. 70010, от 1.1.1978 г. под. 32090 с Пищигово, от 1982 г. Царацово СА-75 „Двина“, от 1982 г. С-125
21. технически дивизион под.90190, от 1.1.1978 г. под. 24990 Маврудово
3-та Зенитно-ракетна бригада под. 30300, от 1.1.1978 г. под. 32470 Ямбол, от 1968 Братово (Област Бургас) 8.IV.1963 г. МС № 46
22. зрдн под. 70070, от 1.1.1978 г. под. 22840 Кранево, от 1976 или 1978 Владиславово СА-75 „Двина“
23. 15-и зрдн под. 70090, по късно 22500 Камчия СА-75 „Двина“
20. зрдн под. 90460, от 1.1.1978 г. под. 24630 Кичево 1974 С-125
25. зрдн под. 28010 Галата 1975 С-125
26. технически дивизион под.70220, от 1.1.1978 г. под. 32550 Любен Каравелово
27. зрдн под. 70580, от 1.1.1978 г. под. 32500 Пчела, от 1976 Бургас/Ветрен СА-75 „Двина“
28. зрдн под. 70110, от 1.1.1978 г. под. 28090 Дебелт СА-75 „Двина“, от 1985 С-75 „Влохов“
29. зрдн под. 70560, от 1.1.1978 г. под. 22730 Каменец, от 1979 Поморие СА-75 „Двина“, от 1979 С-125
30. зрдн под. 70570, от 1.1.1978 г. под. 26720 Черноморец СА-75 „Двина“, от 1976 С-125
31. технически дивизион под. 70190, от 1.1.1978 г. под. 22600 Русокастро

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Krzysztof Poplawski. Wojska rakietowe obrony powietrznej Bulgarii. Wersja 1 (11/2010)Rozdzial VII-4-3 [6]
  • История на зенитната артилерия и зенитно-ракетните войски в Българската армия, издание на Института за военна история на Генералния щаб към Министерството на отбраната, изд. „Георги победоносец“, София, 1995 г., твърди кожени корици, 240 страници с ч/б документални фотоси и 8 схематични приложения

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]