Зетско-рашки говор
Зетско-рашки говор (срещащ се също и като зетско-рашки диалект или зетско-южносанджакски говор, зетско-южносанджакски диалект; на сръбски: зетско-рашки дијалекат или zetsko-raški dijalekat; на хърватски: hrvatski govori torlačkog narječja) се приема за южен диалект на сърбоохърватския език,[1] върху който редица черногорци искат да базират книжовния черногорски език [2]. От своя страна, официалният сръбски език е базиран на т.нар. източнохерцеговински говор, който на изток граничи с косовско-моравския говор, а хърватската диалектология разглежда тези говори като хърватски говори на торлашко наречие.
Ареал[редактиране | редактиране на кода]
Географското пространство на тази диалект обхваща адриатическото крайбрежие между Пераст и Улцин, югоизточните и североизточни части на Черна гора по границата с Албания, както и част от Рашка, включително от тази попадаща в границите на Република Сърбия [3][4]. Следи от този стар говор са засвидетелствани и сред преселници в градчето Пера на западното крайбрежие на полуостров Истрия в Хърватия, Далмация [5]. Особеностите на този говор се срещат и сред малки групи мюсюлмани в северната част на Метохия (в близост до град Печ) и централната част на Косово, както и в някои села в близост до Шкодра.
Носителите на този говор по долината на Зета се декларират като черногорци, а тези от Рашка – като бошняци.
Зетско-рашки говор се среща основно по долината на река Зета в Черна гора, и в областта на южната Рашка, откъдето идва и названието му. На запад и север диалектния ареал се ограничава от източнохерцеговинското наречие.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Зетско-рашки говор е считан от югославските сърбохърватски филолози в миналото за един от общо четирите т.нар. старощокавски диалекти на общия език. Зетско-рашкият, ведно с косовско-моравския се противопоставят от бившите югофилолози като шчакавски – на славонския и източнобосненския [6][7][8].
Особена характеристика на тези говори, е че праславянският ѣ рефлектира както в дълго, така и в късо – е или и, но не и в йе. В позиция пред рефлекса на ѣ в тази говори се забелязва проходна небна съгласна с и/или з [6][5].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ивић 1956, с. 157 – 174.
- ↑ Кречмер, Невекловский 2005, с. 59 – 61..
- ↑ Browne 1993, 386 (Map 7.1. Serbo-Croat dialects)..
- ↑ Lisac 2003, 160 – 161 (Karta 4. Dijalektološka karta štokavskog narječja)..
- ↑ а б Lisac 2003, с. 121..
- ↑ а б Кречмер, Невекловский 2005, с. 59..
- ↑ Lisac 2003, с. 29..
- ↑ Browne 1993, с. 385..
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Browne W. Serbo-croat // The Slavonic Languages / Comrie B., Corbett G. – London, New York: Routledge, 1993. – P. 306 – 387. – ISBN 0-415-04755-2.
- Lisac J. Hrvatski dijalekti i govori štokavskog narječja i hrvatski govori torlačkog narječja // Hrvatska dijalektologija 1. – Zagreb: Golden marketing – Tehnička knjiga, 2003. – P. 141 – 153. – ISBN 953-212-168-4.
- Кречмер А. Г., Невекловский Г. Сербохорватский язык (сербский, хорватский, боснийский языки) // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – 62 с. – ISBN 5-87444-216-2.
- Ивић, Павле. Дијалектологија српскохрватског језика: Увод и штокавско наречје. 1. Нови Сад, Матица српска, 1956.
- Okuka, Miloš. Srpski dijalekti. Zagreb, Prosvjeta, 2008.
- Okuka, Miloš. Zetsko-raški dijalekat srpskog jezika // Зборник Института за српски језик САНУ. Т. 1. 2008. с. 351-369.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Miloš Okuka (2008): Srpski dijalekti Архив на оригинала от 2016-11-14 в Wayback Machine.
- Граници и обхват на зетско-рашкия говор според Далибор Брозович Архив на оригинала от 2011-07-07 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||