Зиба Ганиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зиба Паша кизи Ганиева
азербайджанска снайперистка
Зиба Ганиева (cropped).jpg

Звание Младши лейтенант
Години на служба 1941 – 1943
Служил на Flag of the Soviet Union.svg
Род войски пехота
Битки/войни Втора световна война
Награди Орден Червено знаме,
Орден Червена звезда

Родена
20 август 1923 г.
Починала
2010
Москва, Русия

Зиба́ Паша́ кизи Гани́ева (на азербайджански: Qəniyeva Ziba Paşa qızı; 20 август 1923, Шемаха, Азербайджанска ССР или Чимкент, Казахска ССР или Гулистан, Узбекска ССР – 2010, Москва) е радист, снайперист и разузнавач от Втората световна война. Наградена с ордени „Червено знаме“, „Червена звезда“, медал „За отбраната на Москва“ и орден „Отечествена война“ I-ва степен. На 7 ноември 1941 г. участва в парада на Червения площад. За периода април-май 1942 г. има на сметката си убити 21 германци.[1]. По собствените ѝ думи, за цялата война унищожава 129 вражески войници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Преди войната[редактиране | редактиране на кода]

Зиба Ганиева е родена на 20 август 1923 г. (според някои източници – в азербайджанския град Шемаха,[2][3][4][5] според проекта „Подвигът на народа“ – в казахстанския град Чимкент,[6] а според Азербайджанската съветска енциклопедия – в узбекския град Гулистан[7]). Бащата ѝ е азербайджанец, майка ѝ е узбекистанка. На 14-годишна възраст момичето остава сама – през 1937 г. майка ѝ е репресирана, а баща ѝ, Паша Ганиев, е принуден да изостави дъщеря си, за да спаси живота си.[8] През същата година Зиба заминава за Ташкент, където се записва в хореографския отдел на Узбекската филхармония. През 1940 г. Зиба се премества в Москва, където постъпва в актьорския факултет на ГИТИС. Студентка в Московския държавен институт за театрално изкуство „Анатолий Луначарски“, още в първите дни на войната, тя доброволно се записва на фронта. Ганиева е насочена към краткосрочни курсове за стрелба, където научава как да използва картечница и да стреля със снайперска пушка, и се запознава с изкуството на разузнаването. На 7 ноември 1941 г., в състава на 3-та Московска комунистическа дивизия, тя участва в парада на Червения площад, непосредствено след което заминава на фронта.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Призив и служба[редактиране | редактиране на кода]

Зиба Ганиева е в Червената армия от 16 октомври 1941 г. Място на повикване – Краснопресненски РВК, Московска област, Москва, Краснопресненски район.[9] Воюва на Ленинградския и Северозападния фронтове. Както радист в разузнавателни групи, 16 пъти преминава линията на фронта, предава по радиото и донася важна информация за врага.[10]. Смятана е за един от най-добрите снайперисти в дивизията.[11]

През октомври 1941 г. е записана в 3-та Московска комунистическа дивизия и продължава да подобрява уменията си на снайперист. През януари 1942 г. на базата на 3-та Московска комунистическа стрелкова дивизия се формира 130-та пехотна дивизия (второ формирование). През пролетта на 1942 г., като част от дивизията, тя пристига на Северозападния фронт и се занимава с активни военни действия. Заедно с приятелката си, комсомолката Нина Соловей, Зиба Ганиева е инициатор на организацията на снайперисткото движение в дивизията. Според портала „Подвигът на народа“, от 12 април до 23 май, 1942 снайперистът-разузнавач от 151-ви отделен мотострелкови разузнавателен батальон на дивизията Зиба Ганиева, действайки в околностите на селата Чьорное, Лунево, Ожесци и Дягилево, унищожава 20 немци, включително двама офицери[11]. Според книгата на В. С. Мурманцев, „Съветските жени във Великата отечествена война“, за кратко време тя убива 21 вражески войници.[12] Според спомените на художника Тахир Салахов в един от разговорите им Ганиева казва: „Тахир, аз убих сто и двадесет и девет фашисти“.[8]

Подвиг[редактиране | редактиране на кода]

На 23 май 1942 г. в битката за село Болшое Врагово, Молвотицки район на Ленинградска област, Зиба Ганиева извършва подвиг. След като получава от командването задача за водене на снайперистки огън по германския гарнизон в селото, Ганиева се премества на височина източно от Болшое Врагово. Когато в резултат на нападение на танков взвод, германците започват да се оттеглят от селото, Зиба Ганиева организира група от девет бойци и открива снайперистки огън по отстъпващия враг. Самата Ганиева, движейки се напред, стреля от коляното и застрелва шест германци. По това време група под командването на младши лейтенант Марченко вече води бой в самото село. Марченко изпраща свръзка до Ганиева с молба за подкрепа. Получавайки от командира на 528-ми стрелкови полк на 130-ата дивизия майор Павлов поддръжка от още шест бойци, Зиба Ганиева с група от общо 15 човека се придвижва на помощ на отряда на Марченко. По пътя към селото групата попада под автоматичен огън от руините на сграда. Зиба, заедно с още един войник, заобиколя позицията на автоматчика и го застрелва от упор. По това време започва силна минометна атака, в резултат на която Ганиева получава тежка шрапнелна рана. Но по това време нейната група вече се е съединила с отряда на Марченко и със съвместни усилия германците са изтласкани от селото.[13]

Рана и болничен престой[редактиране | редактиране на кода]

Тежко раненият младши лейтенант Ганиева е изнесена от бойното поле от другарите си Нина Соловей, Фьодор Кирилов и Яков Коляко. Ганиева е изпратена със самолет в Москва. Тя влиза в болница, където за нея се грижи Мария Федоровна Шверник, която спасява живота ѝ. Ганиева има също и отравяне на кръвта. В продължение на единадесет месеца Мария Федоровна не напуска леглото на Зиба и когато тя се изправя на крака, плаче от щастие: „Всички жени износват дете за 9 месеца, но аз те носих 11.“ След освобождаването си от болницата, Мария Федоровна Шверник и нейния съпруг, приемникът на Михаил Калинин на поста Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР през последните години на Сталин (1946 – 1953), Николай Михайлович Шверник, приемат азербайджанското момиче в семейството си.[14]

За военни заслуги към отечеството, Зиба Ганиева е удостоена с ордени „Червено знаме“, „Червена звезда“ и медал „За отбраната на Москва“.[5]

Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г. Ганиева играе ролята на персийска шахиня във филма на Наби Ганиев, „Тахир и Зухра“.[8]

След победата, Зиб Ганиева се омъжва за азербайджанския дипломат Тофик Кадиров, който по това време работи в посолството на СССР в Турция. Ганиева и съпругът ѝ се завръщат в Москва,[15] където по-късно двойката има син, Марат Кадиров.[16]

Ганиева учи история, става доктор по ориенталски науки, професор и кандидат на филологическите науки.[12] През 1955 – 1956 е ръководител на катедрата по език и литература на Бакинското висше партийно училище. От 1956 г. е научен сътрудник в Института по ориенталистика към Академията на науките на СССР.[7]

През 1985 г., в чест на 40-та годишнина от победата в Великата отечествена война, тя е удостоена с орден „Отечествена война“, I-ва степен.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мурманцева В. С. Советские женщины в Великой Отечественной войне. М., Мысль, 1974.
  2. QƏNİYEVA Ziba Paşa qızı
  3. Агамалиев Ф. Снайпер // AZCONEWS.
  4. Зиба Ганиева. История женщины-легенды
  5. а б Ганиева Зиба
  6. Ганиева Зиба // podvignaroda.ru.
  7. а б Гәнијева Зиба Паша гызы // Азербайджанская советская энциклопедия / Под ред. Дж. Кулиева. – 1979. – Т. III. – С. 137.
  8. а б в Таир Салахов „Город моей молодости“
  9. Ганиева Зиба – архивные документы
  10. МОУ Красноярская СОШ: „Женщины в годы войны“.
  11. а б Ганиева Зиба 1923 г.р.
  12. а б Советские женщины в Великой Отечественной войне // Мурманцева В. С. Советские женщины в Великой Отечественной войне. М., Мысль, 1974
  13. СНАЙПЕР-РАЗВЕДЧИК РККА ЗИБА ГАНИЕВА
  14. Удивительная судьба и подвиги Зибы Ганиевой для нас, молодежи послевоенной страны, служили примером беззаветной храбрости и патриотизма.
  15. Белые страницы Москвы: Зиба Паша кызы Ганиева Архив на оригинала от 2016-03-12 в Wayback Machine.
  16. Белые страницы Москвы: Марат Кадыров Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • В. С. Мурманцева – „Женщины в солдатских шинелях“. Воениздат, М. 1971 г.
  • Александр Гритченко: „Героизм сынов и дочерей Азербайджана“. Баку, „Военное Издательство“, 2009.
  • Исбах А. А.: „Вставай, страна огромная… Рассказы о Великой Отечественной войне. Зиба Ганиева.“ Худож. лит., 1969. – Т.2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ганиева, Зиба Паша кызы“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.