Зигфрид Зелберхер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зигфрид Зелберхер

Зигфрид Зелберхер (роден на 3 август 1955 в Клостернойбург, Австрия) е изтъкнат австрийски учен в областта на микроелектрониката. Той е професор в Института по Микроелектроника [1] към Техническия Университет, Виена [2]. Неговите основни научни интереси са свързани с моделиране и симулация на физични явления в микроелектрониката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

От 1988 г. проф. Зигфрид Зелберхер е ръководител на катедрата по софтуерна технология на микроелектронните системи към ТУ Виена. През 1978 се дипломира се като електроинженер в ТУ Виена, където защитава докторска степен по технически науки през 1981 г. и се хабилитира три години по-късно. След това за известно време е гостуващ учен в Bell-Labs. От 1996 г. проф. Зелберхер е почетен лектор на IEEE Electron Device Society.

От 1998 г. до 2005 г. е декан на Факултета по електротехника и информационни технологии [3]. Освен това, от 2001 г. е член на управителния съвет на ams AG [4], а от 2004 е в съвета на между-университетската катедра по Aгробиотехнология (IFA-Tulln [5]).

Достижения[редактиране | редактиране на кода]

В своята научна кариера проф. Зелберхер е публикувал съвместно със своите сътрудници над 350 статии в реферирани международни списания и над 1000 труда в издания на международни конференции, от които повече от 150 са по покана. Автор е на две книги и е съредактирал повече от 30 тома, а докторантите на които е бил научен ръководител са повече от 100.

Сериозен резултат от научната дейност на проф. Зелберхер е разработването на симулатора за MOS прибори MINIMOS, в които е приложен модел на подвижност на токови носители, кръстен в литературата на негово име. Печелил е и ръководил множество проекти от известни фирми от полупроводниковата индустрия, и научни фондове, като Austrian Science Fund (FWF [6]), the Christian Doppler Research Association (CDG [7]), and the European Research Council (ERC [8]).

Актривното взаимодействие с български учени и подкрепа за развитието на българската наука започват през 1981 г. когато Зигфрид Зелберхер подписва лиценз и предоставя програмата МИНИМОС на тогавашния институт по микроелектроника в София. Това позволява да се създаде група по моделиране и да се поддържа нивото на българските специалисти в съответствие с развитието на този, почти ембаргов по онова време, дял на науката. В резултат на 32 години научен контакт с проф. Зелберхер са издадени повече от 150 труда в съавторство с български учени: публикувани в книги (над 10), списания (над 40), и издания на конференции (100). Трима от доктораните му са българи, на които спонсорира престоя във Виена, както и участието им в конференции (35).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

(Избрано)

  • 2014: Почетен знак на БАН: медал Марин Дринов на лента [9]
  • 2013: Редовен Член на Европейската Академия [10]
  • 2011: Почетен орден Сребърен Командорски кръст за заслуги към федерална провинция Долна Австрия
  • 2009: 'Advanced Grant' на ERC [11]
  • 2006: Доктор хонорис кауза на Университета в Ниш
  • 2005: 'Grand Decoration of Honour for Services to the Republic of Austria'
  • 2004: Редовен Член на Европейската Академия на Науките и Изкуствата [12]
  • 2001: Наградата Ервин Шрьодингер на Австрийската Академия на Науките [13]
  • 1994: Медал 'Wilhelm Exner' на Австрийското Професионално Дружество (Österreichischen Gewerbevereins, ÖGV) [14]
  • 1993: Член на Institute of Electrical and Electronics Engineers, IEEE
  • 1986: Наградата 'Heinz Zemanek' на Австрийското Компютърно Дружество (Österreichische Computer Gesellschaft, ÖCG)[15]
  • 1983: Наградата 'Dr. Ernst Fehrer на Техническия Университет, Виена

Членство в организации[редактиране | редактиране на кода]

  • VDE Association for Electrical, Electronic and Information Technologies [16] (от 1984 г.)
  • SIAM Society for Industrial and Applied Mathematics [17] (от 1980 г.)
  • IEEE Institute of Electrical and Electronics Engineers (от 1979 г.)
  • ACM Association for Computing Machinery [18] (от 1979 г.)

Публикации със значителен принос[редактиране | редактиране на кода]

(Избрано)

Списания[редактиране | редактиране на кода]

  • H. Ceric, S. Selberherr. Electromigration in Submicron Interconnect Features of Integrated Circuits., Materials Science and Engineering R, Vol.71, pp.53-86, 2011, doi:10.1016/j.mser.2010.09.001.
  • V. Sverdlov, E. Ungersboeck, H. Kosina, S. Selberherr. Current Transport Models for Nanoscale Semiconductor Devices., Materials Science and Engineering R, Vol.58, No.6-7, pp.228-270, 2008, doi:10.1016/j.mser.2007.11.001.
  • T. Grasser, T.-W. Tang, H. Kosina, S. Selberherr. A Review of Hydrodynamic and Energy-Transport Models for Semiconductor Device Simulation., Proceedings of the IEEE, Vol.91, No.2, pp.251-274, 2003, doi:10.1109/JPROC.2002.808150.
  • S. Selberherr, A. Schütz, H. Pötzl. MINIMOS – A Two-Dimensional MOS Transistor Analyzer., IEEE Trans.Electron Devices, Vol.ED-27, No.8, pp.1540-1550, 1980, doi:10.1109/T-ED.1980.20068.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • J.W. Swart, S. Selberherr, A.A. Susin, J.A. Diniz, N. Morimoto. (Eds.) Microelectronics Technology and Devices, The Electrochemical Society, ISBN 978-1-56677-646-2, 661 страници, 2008.

Интернет адреси[редактиране | редактиране на кода]

References[редактиране | редактиране на кода]

  1. Института по Микроелектроника
  2. Техническия Университет, Виена
  3. Факултета по електротехника и информационни технологии
  4. ams AG
  5. IFA-Tulln
  6. Austrian Science Fund
  7. Christian Doppler Research Association
  8. European Research Council
  9. БАН
  10. Европейската Академия
  11. ERC Advanced Grant 'MOSILSPIN'
  12. Европейска Академия на Науките и Изкуствата
  13. Австрийска Академия на Науките
  14. Австрийско Професионално Дружество
  15. Австрийско Компютърно Дружество
  16. Association for Electrical, Electronic and Information Technologies
  17. Society for Industrial and Applied Mathematics
  18. Association for Computing Machinery