Зигфрид Зелберхер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зигфрид Зелберхер

Зигфрид Зелберхер (роден на 3 август 1955 в Клостернойбург, Австрия) е изтъкнат австрийски учен в областта на микроелектрониката. Той е професор в Института по Микроелектроника [1] към Техническия Университет, Виена [2]. Неговите основни научни интереси са свързани с моделиране и симулация на физични явления в микроелектрониката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

От 1988 г. проф. Зигфрид Зелберхер е ръководител на катедрата по софтуерна технология на микроелектронните системи към ТУ Виена. През 1978 се дипломира се като електроинженер в ТУ Виена, където защитава докторска степен по технически науки през 1981 г. и се хабилитира три години по-късно. След това за известно време е гостуващ учен в Bell-Labs. От 1996 г. проф. Зелберхер е почетен лектор на IEEE Electron Device Society.

От 1998 г. до 2005 г. е декан на Факултета по електротехника и информационни технологии [3]. Освен това, от 2001 г. е член на управителния съвет на ams AG [4], а от 2004 е в съвета на между-университетската катедра по Aгробиотехнология (IFA-Tulln [5]).

Достижения[редактиране | редактиране на кода]

В своята научна кариера проф. Зелберхер е публикувал съвместно със своите сътрудници над 350 статии в реферирани международни списания и над 1000 труда в издания на международни конференции, от които повече от 150 са по покана. Автор е на две книги и е съредактирал повече от 30 тома, а докторантите на които е бил научен ръководител са повече от 100.

Сериозен резултат от научната дейност на проф. Зелберхер е разработването на симулатора за MOS прибори MINIMOS, в които е приложен модел на подвижност на токови носители, кръстен в литературата на негово име. Печелил е и ръководил множество проекти от известни фирми от полупроводниковата индустрия, и научни фондове, като Austrian Science Fund (FWF [6]), the Christian Doppler Research Association (CDG [7]), and the European Research Council (ERC [8]).

Актривното взаимодействие с български учени и подкрепа за развитието на българската наука започват през 1981 г. когато Зигфрид Зелберхер подписва лиценз и предоставя програмата МИНИМОС на тогавашния институт по микроелектроника в София. Това позволява да се създаде група по моделиране и да се поддържа нивото на българските специалисти в съответствие с развитието на този, почти ембаргов по онова време, дял на науката. В резултат на 32 години научен контакт с проф. Зелберхер са издадени повече от 150 труда в съавторство с български учени: публикувани в книги (над 10), списания (над 40), и издания на конференции (100). Трима от доктораните му са българи, на които спонсорира престоя във Виена, както и участието им в конференции (35).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

(Избрано)

  • 2015: Медал 'Франц Дингхофер' присъждан от института 'Дингхофер', Австрия.
  • 2014: Почетен знак на БАН: медал Марин Дринов на лента [9]
  • 2013: Редовен Член на Европейската Академия [10]
  • 2011: Почетен орден Сребърен Командорски кръст за заслуги към федерална провинция Долна Австрия
  • 2009: 'Advanced Grant' на ERC [11]
  • 2006: Доктор хонорис кауза на Университета в Ниш
  • 2005: 'Grand Decoration of Honour for Services to the Republic of Austria'
  • 2004: Редовен Член на Европейската Академия на Науките и Изкуствата [12]
  • 2001: Наградата Ервин Шрьодингер на Австрийската Академия на Науките [13]
  • 1994: Медал 'Wilhelm Exner' на Австрийското Професионално Дружество (Österreichischen Gewerbevereins, ÖGV) [14]
  • 1993: Член на Institute of Electrical and Electronics Engineers, IEEE
  • 1986: Наградата 'Heinz Zemanek' на Австрийското Компютърно Дружество (Österreichische Computer Gesellschaft, ÖCG)[15]
  • 1983: Наградата 'Dr. Ernst Fehrer на Техническия Университет, Виена

Публикации със значителен принос[редактиране | редактиране на кода]

(Избрано)

Списания[редактиране | редактиране на кода]

  • H. Ceric, S. Selberherr. Electromigration in Submicron Interconnect Features of Integrated Circuits., Materials Science and Engineering R, Vol.71, pp.53-86, 2011, doi:10.1016/j.mser.2010.09.001.
  • V. Sverdlov, E. Ungersboeck, H. Kosina, S. Selberherr. Current Transport Models for Nanoscale Semiconductor Devices., Materials Science and Engineering R, Vol.58, No.6-7, pp.228-270, 2008, doi:10.1016/j.mser.2007.11.001.
  • T. Grasser, T.-W. Tang, H. Kosina, S. Selberherr. A Review of Hydrodynamic and Energy-Transport Models for Semiconductor Device Simulation., Proceedings of the IEEE, Vol.91, No.2, pp.251-274, 2003, doi:10.1109/JPROC.2002.808150.
  • S. Selberherr, A. Schütz, H. Pötzl. MINIMOS – A Two-Dimensional MOS Transistor Analyzer., IEEE Trans.Electron Devices, Vol.ED-27, No.8, pp.1540-1550, 1980, doi:10.1109/T-ED.1980.20068.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • J.W. Swart, S. Selberherr, A.A. Susin, J.A. Diniz, N. Morimoto. (Eds.) Microelectronics Technology and Devices, The Electrochemical Society, ISBN 978-1-56677-646-2, 661 страници, 2008.

Интернет адреси[редактиране | редактиране на кода]

References[редактиране | редактиране на кода]