Зигфрид III (Лебенау)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Зигфрид III (IV) фон Лебенау (на немски: Siegfried III (IV) von Lebenau: † 12 март 1190 в Тракия) от страничния клон Лебенау на рода на Спанхаймите е граф на Лебенау (ок. 1164 – 1190) и фогт на катедралата на Залцбург и на манастирите „Св. Емерам“ и „Зееон“.

Той е големият син и наследник на граф Зигфрид II фон Лебенау († 1163) и съпругата му Матилда фон Фалей († 1195) от фамилията Вителсбахи. Брат е на Ото I († 8 март 1205).[1]

При смъртта на баща му той е малолетен. Той наследява през 1168 г. Бургхаузен на Залцах от графовете фон Бургхаузен-Шала, клон на Зигхардингите.

През 1189 г. Зигфрид III заедно със зет си Конрад фон Дорнберг участва в свитата на Фридрих Барбароса в Третия кръстоносен поход. През това време брат му Ото I поема управлението на графството. Зигфрид умира бездетен на 12 март 1190 г. в кръстоносния оход в Тракия. Брат му Ото го наследява като граф на Лебенау.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Зигфрид III се жени за Кунигунда. Бракът е бездетен.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien, erschienen in: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stammbaum der Grafen von Lebenau, manfredhiebl.de
  2. Sponheim 1, genealogy.euweb.cz