Зигфрид IV (Лебенау)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зигфрид IV
граф на Лебенау
Роден
Починал
Семейство
Баща Ото I фон Лебенау

Зигфрид IV фон Лебенау (на немски: Siegfried IV von Lebenau; † 17 декември 1210) от страничния клон Лебенау на род Спанхайми, е граф на Лебенауг (1190 – 1205) и фогт на катедралата на Залцбург и на манастирите „Св. Емерам“ и „Зееон“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-възрастният син на граф Ото I фон Лебенау († 8 март 1205) и първата му съпруга Еуфемия фон Дорнберг.[1]

Зигфрид IV наследява баща си през 1205 г. През април 1209 г. той е в Ландсхут в свитата на баварския херцог Лудвиг I Келхаймерски. След една година, на 17 декември 1210 г. той умира. Понеже няма деца е наследен от по-малкия му полубрат Бернхард I като граф на Лебенау.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien. Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
  • Heinz Dopsch, Die Grafen von Lebenau, in Das Salzfaß, Neue Folge, 4. Jahrgang, 1970, Heft 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sponheim 1, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]