Зигфрид I (Спанхайм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Останки от замък Спонхайм, 1834

Зигфрид I фон Спанхайм (на немски: Siegfried I von Sponheim, * ок. 1010/1015 в замък Спонхайм, † 7 февруари 1065 в България) е прародител на каринтийските Спанхайми. Той е граф на Спанхайм, маркграф на Унгарската марка и гау-граф в Пустертал и Лавантал.

Той произлиза от Рейнските франки, където е роден в замък Спонхайм. Той е син на граф Еберхард I фон Спонхайм († 1023/1065) и съпругата му Хедвиг фон Пустертал. Той е братовчед на Стефан I от Спанхайм, който е прародител на останалите в рейнската родина Спанхайми, които продължават да живеят в днешните князе фон Сайн и Витгенщайн.

През 1035 г. Зигфрид I е близък и в свитата на император Конрад II в боевете против херцог Адалберо от Епенщайн в Каринтия. Така той идва от Рейнланд в югоизтока на тогавашното царство. Чрез женитбата му пр. 1023 г. (през 1045 г.) с Рихгард фон Пустертал/Лавант (* 1030, † 1072), дъщеря-наследничка на граф Енгелберт IV (990 – 1040) в Пустертал от рода на Зигхардингите и на Лиутгард от Истрия († сл. 1051), той получава големи собствености в Тирол и Каринтия.[1][2]

През 1044 г. Зигфрид е управляващ граф на Спанхайм. През 1045 г. Зигфрид получава от император Хайнрих III маркграфство Унгарска марка в източна Долна Австрия. Скоро след това обаче марката отива към Бабенбергите. През 1048 г. той е гауграф в Пустертал и граф в Лаванттал, като наследник на тъста му Енгелберт IV. Той поема и собственостите на тъста си в Горна Бавария. Скоро след това той става фогт на манастирите Бриксен и Залцбург.

През 1064 г. Зигфрид I участва в поклоническото пътуване на архиепископ Зигфрид от Майнц до Йерусалим. След една година на връщане той умира в България. Там той е погребан, докато съпругата му Рихгард го премества и го погребва в заплануваната от него построена църква Св. Павел в Лавантал.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Walter Fuchs: Schloss Ortenburg, Ortenburger Baudenkmäler und die Geschichte der Reichsgrafschaft Ortenburg. Ortenburg 2000.
  • Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien. Ein genealogischer Überblick. In: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde. Nr. 36, 1994, ISSN – 6845 0078 – 6845, S. 9 – 62.
  • Heinz Pellender: Tambach – vom Langheimer Klosteramt zur Ortenburg’schen Grafschaft – Historie des Gräflichen Hauses Ortenburg, des Klosteramtes und Schlosses Tambach. Coburg 1990.
  • Friedrich Hausmann: Archiv der Grafen zu Ortenburg. Urkunden der Familie und der Grafschaft Ortenburg (= Bayerische Archivinventare 42). Band 1: 1142 – 1400. Degener, Neustadt an der Aisch 1984, ISBN 3-7686-5061-8.
  • Friedrich Hausmann: Siegfried, Markgraf der „Ungarnmark“ und die Anfänge der Spanheimer in Kärnten und im Rheinland. In: Jahrbuch für Landeskunde von Niederösterreich. Neue Folge Band 43. Wien 1977, S. 115 – 168.
  • Dr. Eberhard Graf zu Ortenburg-Tambach: Geschichte des reichsständischen, herzoglichen und gräflichen Gesamthauses Ortenburg. Teil 1: Das herzogliche Haus in Kärnten. Vilshofen 1932.
  • Friedrich Hausmann, Siegfried, Markgraf der „Ungarnmark“ und die Anfänge der Spanheimer in Kärnten und um Rheinland, S. 165 – 167.
  • Dotzauer, Winfried: Geschichte des Nahe-Hunsrück-Raumes von den Anfängen bis zur Französischen Revolution. Stuttgart, Franz Steiner Verlag/ 2001, S. 151.
  • Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 118.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 132.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]