Треска Зика
| Треска Зика | |
 Обрив от Треска Зика | |
| Специалност | инфекциозни болести |
|---|---|
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-10 | U06 |
| МКБ-9 | 066.3 |
| База данни DiseasesDB | 36480 |
| База данни MedlinePlus | 007666 |
| Треска Зика в Общомедия | |
Треска Зика (Zika Fever) е арбовирусна инфекция при хората. Вирусът е от род Flavivirus и се пренася от комари предимно от род Aedes.[1] Заболяването е характерно за тропическите райони на Африка и Югоизточна Азия. Клинически се проявява с инфлуенцоподобни признаци, подобно на тези при денга и западнонилска треска, но за разлика от последните изходът е благоприятен.
Исторически сведения за заболяването[редактиране | редактиране на кода]
Болестта е описана от Dick, Kitchen & Haddow през 1947 г.[1][2][3] при маймуни и комари от вида Aedes africanus обитаващи гората Зика в Уганда. По-късно вирусът е изолиран и в комари, представители на други видове. Първото доказателство, че вирусът поразява хора е описано през 1952 г. при човек от Уганда с антитела в кръвта, а първият случай на заболяване е описан през 1964 г. В Нигерия е доказано за пръв път през 1975 г.[3] През 1978 г. вирусът е изолиран в малко огнище на заболяването в Индонезия. През 2007 г. е регистриран епидемичен взрив на заболяването на остров Яп, част от Микронезия. Това е първия случай на заболяването извън Африка и Азия.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Освен в Уганда, Нигерия, Индонезия и Микронезия вирусът е изолиран и в Танзания, Египет, Централноафриканска република, Сиера Леоне, Габон, Сенегал[2], Индия, Малайзия[2], Филипини, Тайланд и Виетнам.[5] Съществуват сведения, че вирусът може да се предаде и посредством полов контакт.[6]
Етиология[редактиране | редактиране на кода]
Причинител на треската Зика е вирус от семейство Flaviviridae.[7]
Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]
Към вируса са възприемчиви хора, боледуват и макаци. Комарите представляват вектор като го предават от болен към здрав посредством кръвосмучене и инокулиране на причинителя. Известни са няколко вида преносители на вируса от род Aedes – Aedes africanus, Aedes apicoargenteus, Aedes luteocephalus, Aedes aegypti, Aedes vitattus и Aedes furcifer[8]. На остров Яп преносител на вируса е предимно комара Aedes hensilli[9]. Тези комари хапят хората през светлата част на денонощието като връх на тяхната активност се проявява в ранно утро и края на втората половина на деня.
Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]
Основните клинични признаци са главоболие, конюнктивит, болки в ставите на ръцете и краката и обрив по тялото. Симптомите продължават от 2 до 10 дена. Има описани случаи на поразяване на плода при бременни жени. Вирусът причинява тежки малформации на главата при новородени бебета (микроцефалия).[1][8][2]
Диагноза[редактиране | редактиране на кода]
Диагнозата се основава на данните от епизоотологичното проучване, клиничните признаци, данни от лабораторните изследвания и диференциалната диагноза.
Лабораторна диагноза[редактиране | редактиране на кода]
За лабораторна диагноза се използва метода PCR. При него се откриват антигени в кръвен серум взет в стадий на треска. За отдиференциране с други флавивирусни инфекции се използва метода ELISA.[8]
Диференциална диагноза[редактиране | редактиране на кода]
В диференциално-диагностично отношение трябва да се вземат предвид следните заболявания проявяващи се със сходни на Зика признаци:
Лечение[редактиране | редактиране на кода]
Няма сигурно лечение на болестта. То е насочено към облекчаване на симптомите, основно тези свързани с болките в ставите. Използват се нестероидни противовъзпалителни средства, но без аспирин, поради повишен риск от кръвотечения. Ваксина против заболяването не се прилага.[1]
Профилактика[редактиране | редактиране на кода]
За ограничаване на заболяването е важно да се намалят местата, където се размножават комарите. Необходимо е и използването на инсектициди и обработка на водата с цел унищожаване на личинките на комара. Хората трябва да носят дрехи с дълъг ръкав и да използват репеленти с цел ограничаване на ухапванията.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г European Centre for Disease Prevention and Control, Zika Virus Infection, архив на оригинала от 2 април 2010, https://web.archive.org/web/20100402074212/http://ecdc.europa.eu/en/healthtopics/Pages/Zika_Virus_Infection.aspx, посетен на 3 април 2010
- ↑ а б в г Zika Fever Who Discovered[неработеща препратка]
- ↑ а б Zika Virus Infections in Nigeria: Virological and Seroepidemiological Investigations in Oyo State, by A. H. Fagbami, 1979
- ↑ Geographic Distribution – Zika virus – CDC // Centers for Disease Control and Prevention. Посетен на 18 януари 2016.
- ↑ Center for Disease Control and Prevention <www.cdc.gov>
- ↑ Probable Non–Vector-borne Transmission of Zika Virus, Colorado, USA, Brian D. Foy, corresponding author Kevin C. Kobylinski, Joy L. Chilson Foy, Bradley J. Blitvich, Amelia Travassos da Rosa, Andrew D. Haddow, Robert S. Lanciotti, and Robert B. Tesh
- ↑ Zika fever
- ↑ а б в Zika Virus Outside Africa
- ↑ Duffy MR, Chen TH, Hancock WT, et al. Zika Virus Outbreak on Yap Island, Federated States of Micronesia. 2009. The New England Journal of Medicine. 360:2536 – 43.
| |||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||