Зимна припънка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зимна припънка
Зимни припънки от района на германския град Обершлайфсхайм
Зимни припънки от района на германския град Обершлайфсхайм
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Physalacriaceae
род:Flammulina
вид:Зимна припънка (F. velutipes)
Научно наименование
Singer, 1951 г.
Синоними
  • Agaricus velutipes Curtis, 1782 г.
Зимна припънка в Общомедия
[ редактиране ]

Зимната припънка (Flammulina velutipes, наричана също Зимненка) е ядлива гъба от род Flammulina K A R S T.

Характерни белези[редактиране | редактиране на кода]

  • Гугла:

Диаметърът на гуглата е от 3 до 6 см. Първоначално е полусферична, по-късно разперена до почти плоска. Понякога със слабо изпъкнало връхче в центъра. Сламеножълта, медножълта до жълтокафеникава на цвят. В средата е по-тъмна. Повърхността е гладка, гола, слизеста и лъскава. Ръбът в млада възраст е подвит навътре, по-късно изправен, равен или слабо вълновиден с ясно изразени радиални ребра.

  • Месо:

Месото е тънко, меко, крехко, по-късно жилаво. Белезникаво до бледорозово.

  • Ламели:

Ламелите са разположени нарядко. Широки от 2 до 8 мм. Слабо са сраснали с пънчето. Първоначално са кремавобели, по-късно жълтеникави.

  • Споров прашец:

Споровият прашец е кремавобял.

  • Пънче:

Пънчето е високо от 4 до 8 см. Диаметър от 0,5 до 1 см. Първоначално е плътно. По-късно става кухо. Има цилиндрична форма. Към основата е слабо стеснено. Жилаво е. В най-горната си част под шапката охреножълто. Към основата става тъмнокафяво с кадифено влакнеста повърхност.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията[редактиране | редактиране на кода]

Расте върху жива или гниеща дървесина на широколистни дървета (много рядко върху иглолистна) през есента и цялата зима до към март най-често на големи туфи. Има приятен гъбен аромат и много добър вкус. Подходяща е за консумация в свежо състояние за всякакви ястия, супи и пържена. Подходяща е за сушене и стерилизация в буркани след бланширане.

Двойници[редактиране | редактиране на кода]

Отровният двойник на Зимната припънка е Отровната пънчушка (Naematoloma fasciculare)

Отличителни белези[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шапката е бледожълта до лимоненожълта. В средата оранжева до ръждивокафява
  2. Ръбът е гладък
  3. Месото е тънко, жълто и силно горчиво
  4. Пънчето е кухо, бледожълто, към основата жълтокафяво
Японската гъба Енокитаке

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

В Япония се отглежда в парници култивираният вариант на гъбата наречен Енокитаке, който по външен вид е доста по-различен от горската гъба. Поради липса на светлина при отглеждането тя е оцветена изцяло в бяло, а поради отглеждането ѝ в буркани туфата има цилиндрична форма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Flammulina velutipes (Singer, 1951). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 13 юли 2020 г. (на английски)