Зимнич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимнич
Zimnicea
— град —
    Герб
Кметството на града
Кметството на града
Relief Map of Romania.png
43.6539° с. ш. 25.365° и. д.
Зимнич
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Телеорман
Надм. височина 48 m
Население (2002) 15 672 души
Пощенски код 145400
Официален сайт http://www.primariazimnicea.ro/
Зимнич в Общомедия

Зимнич (на румънски: Zimnicea), наричан и Зимница, е град в Телеорман, Влашко, Румъния.

Намира се на река Дунав, срещу гр. Свищов, България. Тук е най-южното румънско пристанище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Руската армия прекосява Дунав при Зимнич на 15 юни 1877 г.

От древността градът е познат под името Демницикос, по-късно Децимникос. В околностите му се намират останки от селище от 4 пр.н.е., което според Ариан е било разрушено от Александър Велики по време на похода му срещу местните племена.

При избухването на Балканската война 1 човек от Зимнич е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Земетресението в окръг Вранча от 4 март 1977 г. разрушава около 80% от сградите в града. Много сгради, които са били в строеж, след това земетресение остават недовършени и така цели райони от града са ненаселени.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на река Дунав, срещу Свищов, на 40 км от гр. Александрия. Центърът му е отдалечен на 2 км от брега на реката.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на 20-ти век градът е силно индустриализиран. Има заводи за заварени тръби, мебели, бетонни конструкции, текстил, храни, както и зеленчукови оранжерии и животновъдни стопанства.

След революцията от 1989 г. повечето от производствата силно намаляват. За да насърчи предприемчивостта, румънското правителство въвежда политика на данъчно облекчаване за този район.

През 2009 г. започва изграждането на завод за биогориво[2].

Ферибот за камиони, автомобили и пътници осигурява денонощно постоянна връзка с българския град Свищов през ро-ро фериботния терминал на пристанище Свищов.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В града има университет, колеж, 4 други училища и 5 детски градини.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • България Иван Гавраилов — Български военен деец, майор, загинал в Междусъюзническата война
  • България Петър Станчев, македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк - МОО[3]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  2. Свищов - Зимнич - Свищов. Всеки ден..., дневник.бг, 20 юли 2009
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 641.