Зимни олимпийски игри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Зимните олимпийски игри са олимпийски игри и световни съревнования по зимни спортове.

Предшественик на зимните олимпийски игри са шампионатите по фигурно пързаляне (1908 г. и 1920 г.) и по хокей на лед – (1920 г.).

Първите зимни олимпийски игри са проведени в Шамони, Франция през 1924 г. Състезанията се провеждат на всеки четири години с две изключения — през 1940 и 1944 Игрите не се провеждат поради Втората световна война.

На олимпиадата в Осло през 1952 г. за първи път на зимни олимпийски игри има олимпийски огън.[1]

Олимпийските игри в Кортина д'Ампецо през 1956 г. са първите, които разчитат на корпоративно спонсорство (Фиат е „официален автомобил“ на игрите). [2] Това са и първите зимни олимпийски игри предавани по телевизията. Тогава за първи път в историята на модерните олимпийски игри клетвата на спортистите е прочетена от жена.[3]

След олимпиадата от 1992 в Албервил следва олимпиадата през 1994 в Лилехамер. От 1994 г. зимните и летните олимпийски игри се провеждат в различни години. През годините в програмата са включвани различни спортове, за олимпиадата в Сочи през 2014 са включени следните 15 спорта:

Проведени зимни олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

Карта на градовете-домакини на Зимни олимпийски игри
година град държава
1924 Шамони Франция
1928 Санкт Мориц Швейцария
1932 Лейк Плесид САЩ
1936 Гармиш-Партенкирхен Германия
1948 Санкт Мориц Швейцария
1952 Осло Норвегия
1956 Кортина д'Ампецо Италия
1960 Скуо Валей САЩ
1964 Инсбрук Австрия
1968 Гренобъл Франция
1972 Сапоро Япония
1976 Инсбрук Австрия
1980 Лейк Плесид САЩ
1984 Сараево Югославия
1988 Калгари Канада
1992 Албервил Франция
1994 Лилехамер Норвегия
1998 Нагано Япония
2002 Солт Лейк Сити САЩ
2006 Торино Италия
2010 Ванкувър Канада
2014 Сочи Русия
2018 Пьонгчанг Южна Корея

Най-успешни състезатели[редактиране | редактиране на кода]

Най-успешният състезател на зимни олимпийски игри е норвежецът Оле Ейнар Бьорндален (ски-бягане и биатлон) с осем златни, четири сребърни и един бронзов, следван от сънародника си Бьорн Дели, който има осем златни и четири сребърни медала и рускинята Любов Егорова с шест златни и три сребърни медала.

Крайно класиране по медали
No Състезател Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 Марит Бьорген Флаг на Норвегия Норвегия 8 4 3 15
2 Оле Ейнар Бьорндален Флаг на Норвегия Норвегия 8 4 1 13
3 Бьорн Дели Флаг на Норвегия Норвегия 8 4 0 12
4 Любов Егорова Флаг на Обединения отбор Обединен отбор, Флаг на Русия Русия 6 3 0 9
5 Лидия Скобликова Флаг на СССР СССР 6 0 0 6
6 Иреен Вюст Флаг на Нидерландия Нидерландия 5 5 1 11
7 Клаудия Пехщайн Флаг на Германия Германия 5 2 2 9
8 Клас Тунберг Флаг на Финландия Финландия 5 1 1 7
9 Лариса Лазутина Флаг на Обединения отбор Обединен отбор, Флаг на Русия Русия 5 1 1 7
10 Томас Алсгаард Флаг на Норвегия Норвегия 5 1 0 6
11 Бони Блеър Флаг на САЩ САЩ 5 0 1 6
12 Ерик Хейдън Флаг на САЩ САЩ 5 0 0 5
13 Раиса Сметанина Флаг на СССР СССР 4 5 1 10
14 Сикстен Ернберг Флаг на Швеция Швеция 4 3 2 9
15 Рико Грос Флаг на Германия Германия 4 3 1 8
16 Свен Фишер Флаг на Германия Германия 4 2 2 8
16 Хетил Андре Омот Флаг на Норвегия Норвегия 4 2 2 8
16 Галина Кулакова Флаг на СССР СССР 4 2 2 8
19 Гунда Нойман Флаг на ГДР ГДР, Флаг на Германия Германия 3 4 1 8
19 Карин Енке Флаг на ГДР ГДР 3 4 1 8
21 Уши Дизъл Флаг на Германия Германия 2 4 3 9
22 Аполо Антон Оно Флаг на САЩ САЩ 2 2 4 8

Участия на България[редактиране | редактиране на кода]

  • 1936 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
  • 1948 г. – 4 по ски-дисциплини
  • 1952 г. – 9 по ски-дисциплини
  • 1956 г. – 6 по ски-дисциплини
  • 1960 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
  • 1964 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини
  • 1972 г. – 4 по ски-дисциплини
  • 1976 г. – 4 по ски-дисциплини, 2 по биатлон и 18 по хокей (общо 24 състезатели)
  • 1980 г. – 6 по ски-дисциплини и 2 по биатлон (общо 8 състезатели)
  • 1984 г. – 11 по ски-дисциплини, 3 по биатлон и 2 по фигурно пързаляне (общо 16 състезатели)
  • 1988 г. – 12 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни, 2 по фигурно пързаляне (общо 27 състезатели)
  • 1992 г. – 11 по ски-дисциплини, 10 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни и 1 по фигурно пързаляне (общо 30 състезатели)
  • 1994 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 2 по шейни, 1 по фигурно пързаляне и 1 по шорттрек (общо 17 състезатели)
  • 1998 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 4 по фигурно пързаляне, 2 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 18 състезатели)
  • 2002 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 3 по фигурно пързаляне и 6 по шорттрек (общо 22 състезатели)
  • 2006 г. – 8 по ски-дисциплини, 6 по биатлон, 1 по шейни, 5 по фигурно пързаляне, 1 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 22 състезатели)
  • 2010 г. – 6 по биатлон, 3 по ски алпийски дисциплини, 3 по ски бягане, 3 по шорт трек, 2 по сноуборд, 2 по спортни шейни (общо 19 състезатели)

Спечелени медали[редактиране | редактиране на кода]

Кандидатури на България за домакинство[редактиране | редактиране на кода]

До игрите през 2014 г. София три пъти се кандидатира за домакинство на зимни игри и не печели домакинството.

През 1985 г. губи от френския курорт Албервил за игрите през 1992 г. [4] Другите кандидати са Анкоридж (САЩ), Берхтесгаден (Германия), Кордина д’Ампецо (Италия) и Фалун (Швеция). Тогава Франция иска и летните игри, но МОК ги поверява на Барселона. По изчисления на Българския олимпийски комитет, тогава България планира за кампанията разходи за близо 2 млрд. щатски долара.

При избора на домакинство за следващите игри София губи на втори кръг от норвежкия Лилехамер, организирал форума през 1994 г. [4], въпреки че е фаворит преди финалното гласуване.

При избора на град-домакин за игрите през 2014 г. София отпада в първия кръг. Останалите кандидати са Сочи, Залцбург, Пьончанг, Хака, Алмати и Боржоми. [4]

Вечно класиране по медали (1924-2018)[редактиране | редактиране на кода]

място държава златни сребърни бронзови общо
1 Норвегия 132 125 111 368
2 САЩ 105 110 90 315
3 Германия 92 88 60 240
4 СССР 78 57 59 194
5 Канада 73 64 62 199
6 Австрия 64 81 87 232
7 Швеция 57 46 55 158
8 Швейцария 55 46 52 153
9 Холандия 45 44 41 124
10 Финландия 43 63 61 167
11 Русия 47 40 35 122
12 Италия 40 36 48 124
13 ГДР 39 36 35 110
14 Франция 36 35 53 124
15 Южна Корея 31 25 14 70
16 Япония 14 22 22 58
17 Китай 13 28 21 62
18 ФРГ 11 15 13 39
19 Великобритания 11 4 16 31
20 Чехия 9 11 11 31
21 Обединен отбор 9 6 8 23
22 Обединен отбор на Германия 8 6 5 70
23 Беларус 8 5 5 18
24 Полша 7 7 8 22
25 Австралия 5 5 5 15
26 Хърватска 4 6 1 11
27 Естония 4 2 1 7
28 Словакия 3 4 1 8
29 Украйна 3 1 4 8
30 Чехословакия 2 8 15 25
31 Олимпийски атлети на Русия 2 6 9 17
32 Словения 2 5 10 17
33 Лихтенщайн 2 2 6 10
34 Казахстан 1 3 4 8
35 Унгария 1 2 4 7
36 България 1 2 3 6
36 Белгия 1 2 3 6
38 Испания 1 0 3 4
39 Узбекистан 1 0 0 1
40 Латвия 0 4 4 8
41 Югославия 0 3 1 4
42 Люксембург 0 2 0 2
43 Нова Зеландия 0 1 2 3
44 КНДР 0 1 1 2
45 Дания 0 1 0 1
46 Румъния 0 0 1 1
  • В жълт цвят : Вече несъществуващи държави или временни обединени отбори.

Смъртни случаи по време на зимни олимпийски игри[редактиране | редактиране на кода]

В историята на зимните олимпийски игри четирима състезатели загиват по време на игрите. През 1964 г. в Инсбрук австралийският скиор Рос Милн и британският състезател по спортни шейни Кашмиерц Кай-Скржипецки загиват вследствие на инциденти по време на тренировка. Швейцарският скиор Никола Бочате загива на тренировка на олимпиадата през 1992 г. в Албервил. На олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. по време на тренировка загива грузинският състезател по спортни шейни Нодар Кумариташвили. [5]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.
  2. http://www.skimuseum.net/pdf/1956-1960.pdf, 29 октомври 2017
  3. Cortina D' Ampezzo 1956, http://corporate.olympics.com.au, 29 октомври 2017
  4. а б в Гунчева, Елеонора. София 2014 отпадна от игрите. // www.capital.bg. Икономедиа АД, 23 юни 2006. Посетен на 21 февруари 2014.
  5. МОК и Властите ще разследват смъртта на Кумариташвили - статия в Нетинфо Спорт от 13 февруари 2010 г.