Зимни олимпийски игри 1956

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1956
Информация
Град домакин Кортина д'Ампецо, Италия
Страни взели участие 32
Спортисти взели участие 821 (687 мъже, 134 жени)
Състезания 24
Откриване 26 януари, 1956
Закриване 5 февруари, 1956
Открити от Джовани Грончи
Клетва на спортистите Джулиана Минузо
Внасяне на олимпийския огън Гидо Кароли
Олимпийски стадион Стадио Олимпика
Зимни олимпийски игри 1956 в Общомедия

Седмите зимни олимпийски игри се провеждат в Кортина д'Ампецо, Италия от 26 януари до 5 февруари 1956 г.[1] Другите градове кандидатирали се за домакинство са Колорадо Спрингс, Лейк Плесид и Монреал.[2] Кортина д'Ампецо печели домакинството на игрите за 1944 г., но тогава олимпиадата е отменена поради Втората световна война.[2]

Това са първите зимни олимпийски игри предавани по телевизията и получаващи по този начин глобална публика.[3] Всички съоръжения с изключение на едно се намират на разстояние, удобно за ходене едно от друго. Игрите са и първите, които разчитат на корпоративно спонсорство (Фиат е „официален автомобил“ на игрите).[2]

Участници[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път на зимна олимпиада участие взима и СССР. Страната прави впечатляващ дебют като печели най-много медали, включително 7 златни. Кънкьорите им печелят три от четирите златни медала в спорта, а хокейният отбор прекратява доминацията на канадците от ранните зимни олимпийски игри. Съветският отбор е настанен на различно място от всички останали.[3][4][5] Австриецът Тони Зайлер печели и трите състезания в алпийските ски и става първият олимпиец, постигнал това.[3]

Спортистите от ФРГ и ГДР формално се състезават в един обединен отбор след решение на МОК, но практически имат два отделни екипа.[6] На олимпиадата участват 821 спортисти от 32 страни (687 мъже и 134 жени).[1][2]

Церемонии[редактиране | редактиране на кода]

За втори пореден път на зимни олимпийски игри има олимпийски огън. В този случай е запален на Капитолия.[7]

Церемонията по откриването се провежда на олимпийския стадион.[8] Олимпийският огън е запален от Гидо Кароли, а игрите са официално открити от Джовани Гронки.[1] На тази олимпиада за първи път в историята на модерните олимпийски игри клетвата на спортистите е прочетена от жена – скиорката Джулиана Минузо, бронзова медалистка от олимпийските игри в Осло през 1952 г.[3]

Спортове[редактиране | редактиране на кода]

На олимпиадата се провеждат състезания в осем спорта, които са под егидата на четири федерации. Това са федерациите по бобслей и тобоган, ски, пързаляне с кънки и хокей на лед.

За първи път се провеждат състезания в дисциплините 30 km ски бягане за мъже и щафета 3 × 5 km ски бягане за жени. Освен това е въведена дисциплината 15 km ски бягане мъже вместо 18 km както е до предишната олимпиада.[2] За последен път на олимпийски игри състезанията по фигурно пързаляне се провеждат на открито.[9]

Препратките в таблицата водят към страницата за съответния спорт на олимпиадата в Кортина д'Ампецо.

спорт брой състезания за мъже за жени
Бобслей 2 2 0
Бързо пързаляне с кънки 4 4 0
Северна комбинация 1 1 0
Ски алпийски дисциплини 6 3 3
Ски бягане 6 4 2
Ски скокове 1 1 0
Фигурно пързаляне* 3 1 1
Хокей на лед 1 1 0

* Във фигурното пързаляне се провежда едно състезания по двойки

В състезанията по ски скокове финландският отбор въвежда нов стил на скачане, при който ръцете стоят изпънати до тялото вместо да са над главата като при гмуркане.[3]

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Шведът Сикстен Йернбери печели медали във всичките четири състезания по ски бягане.

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . СССР 7 3 6 16
2 . Австрия 4 3 4 11
3 . Финландия 3 3 1 7
4 . Швейцария 3 2 1 6
5 . Швеция 2 4 4 10
6 . САЩ 2 3 2 7
7 . Норвегия 2 1 1 4
8 . Италия 1 2 0 3
9 . Германия (обединен отбор) 1 0 1 2
10 . Канада 0 1 2 3

Павел Колчин става първият състезател от извън Скандинавия, спечелил медал в ски бягането, печелейки общо три.[10]

САЩ доминира състезанията по фигурно пързаляне с общо пет медала в спорта. Съветският съюз печели седем от дванадесетте медала в бързото пързаляне с кънки. Австрийците доминират в алпийските ски.[2]

За България участват 7 спортиста, между които и първата жена – Мария Димова. [5] Останалите участници са ски бегачите Димитри Петров, Захарин Гривев, Христо Дончев и състезателите по ски алпийски дисциплини Георги Димитров, Георги Варошкин и Петър Ангелов.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.
  2. а б в г д е http://www.skimuseum.net/pdf/1956-1960.pdf, 29 октомври 2017
  3. а б в г д Cortina D' Ampezzo 1956, http://corporate.olympics.com.au, 29 октомври 2017
  4. Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.
  5. а б Кортина ДAмпецо 1956. // www.bgolympic.org. Български олимпийски комитет. Посетен на 10 юли 2015.
  6. ((de))  Cortina im Kaleidoskop. // Die Zeit Nr. 05 1956. Die Zeit, 2 февруари 1956. Посетен на 10 юли 2015.
  7. Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.
  8. Arbeiter-Zeitung, 27 януари 1956 г., бр. 22, стр. 8. Виена
  9. Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.
  10. Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.