Направо към съдържанието

Зинаида Гипиус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зинаида Гипиус
Зинаида Николаевна Гиппиус
Родена
Починала
ПогребанаРуско гробище в Сент Жьоневиев де Боа, Франция
Литература
ПсевдонимАнтон Крайний, Anton Krajnij,[1] Lev Pushchin,[2] Camarada Herman,[2] Roman Arensky,[2] Anton Kirsha,[2] Nikita Vecher,[2] V. Vitovt[2]
Период1888 – 1941
Жанровепоезия, проза, спомени, Литературна критика
Течениесимволизъм
Семейство
СъпругМережковский, Дмитрий Сергеевич (1889 – неизв.)

Уебсайт
Зинаида Гипиус в Общомедия

Зинаида Гипиус е руска поетеса, писателка, драматург, литературен критик.

Родена е на 8 ноември 1868 г. в град Белев, Тулска губерния в семейството на адвоката Николай Романович Гипиус и съпругата му Анастасия Василиевна. Като дете живее в Харков, Санкт Петербург и Саратов. След смъртта на баща ѝ през 1881 година заедно с майка си и сестрите си Анна, Наталия и Татяна се премества в Москва. Започва обучение в гимназията във Фишер, но поради нейво заболяване от туберколоза се премества със семейството си в Крим.

Зина започва да пише стихове. Семейството се премества в Кавказ при нейния вуйчо Александър.[3] Омъжва се за писателя Дмитрий Мережковски през януари 1899 г. Заедно с него стават основоположници на символизма в Русия.

За 2 години живее във Франция. На няколко пъти се лекува в чужбина. Почива в Париж през 1945 година.

Творческият ѝ път започва през 1888 година, като публикува своята творба в списание „Северный вестник“, след това разказ във „Вестник Европа“. Била е редактор на списание „Новый путь”..

„Събрани стихове. Книга 1. 1889-1903″ (1904) „Събрани стихове. Книга 2. 1903-1909″ (1910), разкази („Аленият меч”, 1906, „Черно на бяло”, 1908, „Лунни мравки”, 1912) , романи „Без талисман”, „Победители”, „Дребни вълни”, „Дяволската кукла” (1911), драми „Светата кръв” (1900), „Зеленият пръстен” (1916)[4]