Зинаида Гипиус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зинаида Гипиус
Зинаида Николаевна Гиппиус
Родена
Починала
ПогребанаРуско гробище в Сент Жьоневиев де Боа, Франция
Активен периодот 1888 г. до 1941 г.
ПсевдонимАнтон Крайний
Anton Krajnij[1]
Lev Pushchin[2]
Camarada Herman[2]
Roman Arensky[2]
Anton Kirsha[2]
Nikita Vecher[2]
V. Vitovt[2]
Семейство
СъпругМережковский, Дмитрий Сергеевич, (1889 – неизв.)

Уебсайтgippius.com
Зинаида Гипиус в Общомедия

Зинаида Гипиус е руска поетеса, писателка, драматург, литературен критик.

Родена е на 8 ноември.1868 г. в град Белев, Тулска губерния в семейството на адвокатът Николай Романович Гипиус и съпругата му Анастасия Василиевна. Като зете живее в Харков, Санкт Петербург и Саратов. След смъртта на баща и през 1881-ва година, заедно с майка си и сестрите си Анна, Наталия и Татяна се преместват в Москва. Започва обучение в гимназията във Фишер, но поради това че заболява от туберколоза, се налага да се преместят със семейството си в Крим. Зина започва да пише стихове. Семейството се премества в Кавказ при вуйчото на Зинаида - Александър.[3] Омъжва се за писателя Дмитрий Мережковски през януари 1899 г. Заедно с него стават основоположници на символизма в Русия. За две години живее във Франция. На няколко пъти се лекува в чужбина. Почива през 1945-та година.

Творческия и път започва през 1888-ма година, като публикува своята творба в списание „Северный вестник“, след това разказ във „Вестник Европа“. Била е редактор на списание „Новый путь”..

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Събрани стихове. Книга 1. 1889-1903″ (1904) „Събрани стихове. Книга 2. 1903-1909″ (1910), разкази („Аленият меч”, 1906, „Черно на бяло”, 1908, „Лунни мравки”, 1912) , романи „Без талисман”, „Победители”, „Дребни вълни”, „Дяволската кукла” (1911), драми „Светата кръв” (1900), „Зеленият пръстен” (1916)[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]