Зинаида Ермолева
Зинаида Висарионовна Ермолева (на руски: Зинаида Виссарионовна Ермольева) е съветска микробиоложка, известна с независимата си разработка на пеницилин за съветската армия по време на Втората световна война. Редови член на Съветската академия на медицинските науки (днес част от Руската академия на науките) до смъртта си,[1] носителка на държавни награди и основател и главен редактор на съветското научно списание „Антибиотики“. Научните ѝ интереси са в областта на антибиотиците, бактериалните полизахариди, биологично активни вещества от животински тъкани, интерферон, лечение на възпаления с химиотерапевтици.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ермолева е родена на 27 октомври 1898 г. във Фролово, Донска област на Руската империя. През 1921 година завършва медицинския факултет на Донския университет (днес Южен федерален университет). От 1925 заема ръководни постове в няколко московски института по микробиология и епидемиология.[2]
В началото, през 1925 година, Ермолева е назначена за ръководител на катедрата по биохимия на микробите в АН на СССР. Там тя започва изследванията си върху бактериофагите и естествено проявяващите се антимикробни агенти, в частност лизозим. През Втората световна война, тя изолира пеницилин продуциращия щам Penicillium crustosum, използван за първи път в съветски болници през 1943 година.[3]
През 1942 година Зинаида Ермолева публикува резултатите от експеримент, който провежда върху себе си, заразявайки се с разтвор на Vibrio cholerae, след като успешно се излекува.[4] Резултатите от изследването ѝ се смятат за основополагащи за въвеждането на профилактични мерки срещу холера във военните действия на Русия на Източния фронт.[2][5]
През 1947 година Ермолева е назначена за директор на новосформирания Институт за антибиотиците към Министерството на народното здраве в СССР.[6] От 1952 година до смъртта си тя ръководи Катедрата по микробиология на Централния медицински институт в Москва.[2][7]
Ермолева е съпруга на микробиолога Лев Зилбер, чийто брат писателят Вениамин Каверин използва кариерата на Ермолева и брат си като основа за трилогията си „Отворена книга“ (1949–56).[8] Жизненото и реалистично описание на Татяна, героинята, базирана на Зинаида Ермолева, популяризира микробиологията като кариерна възможност сред момичетата в СССР.[9]
Зинаида Ермолева почива на 2 декември 1974 в Москва.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Obituary: Zinaida Vissarionova Ermolieva // Journal of Antibiotics 28. 1968. с. 399.
- ↑ а б в История РМАПО: Зинаида Виссарионовна Ермольева — создатель первого отечественного антибиотика // Russian Medical Academy of Postgraduate Education. Архивиран от оригинала на 2014-03-31. Посетен на 16 януари 2016. (на руски)
- ↑ Ford, J.B. Crisis Point: The Rise and Fall of Penicillin // The Microscope 62 (3). 2014. с. 123–135.
- ↑ Self-experimenters: Sources for Study. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 978-0-313-32348-5. с. 70.
- ↑ Seventy years after the Battle of Stalingrad // Pravda.ru. 1 Feb 2013. Архивиран от оригинала на 2016-08-05. Посетен на 2018-05-07.
- ↑ Dictionary of women worldwide: 25 000 women through the ages. Thomson Gale. ISBN 0-7876-7585-7. с. 612.
- ↑ Madam Penicillin // Voice of Russia, 25 април 2012.
- ↑ An Anthology of Jewish-Russian Literature, ed. Maxim D. Shrayer, Routledge: London & New York, 2015, p. 269 (Veniamin Kaverin)
- ↑ Anna Eremeeva, The Woman-Scientist in Soviet Artistic Discourse, in: Edith Saurer et al., Women's Movements. Networks and Debates in post-communist Countries in the 19th and 20th Centuries, Köln: Böhlau Verlag, 2006, p. 347
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zinaida Vissarionovna Ermol'eva в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |