Зиновий Поппетров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зиновий Поппетров
български духовник и революционер
Роден
Починал
24 март 1911 г. (72 г.)

Зиновий Поппетров е изтъкнат български възрожденски духовник, просветен деец и революционер, архимандрит.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на мястото на родния дом на архимандрит Зиновий Поппетров

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е със светското име Захарий на 12 август 1838 г. в село Враня стена, Радомирско, в семейството на отец Петър и презвитела Велика.

През ранните си юношески години Захарий е пастир на домашните овци и кози. На 14 г. отива да учи в с. Пенкьовци. През 1856 г., след свада със своя чичо, младият Захарий заминава за Рилския манастир, с което осъществява отдавнашното си желание да се учи на „пение и дълбоки книги”.

След близо две години, в 1858 г., по покана на хаджи Методий, Захари заминава за Ниш на служба в метоха. Там той изучава обща история и граматика при известния учител „даскал Таса”. През 1859 г. се завръща в Рилския манастир и е подстриган за канонарх в същата година. Младият монах напуска манастира през 1860 г. след скарване със стареца х. Методий и става помощник на берковския таксидиот отец Герман. Поради заболяване Захарий изоставя това свое занимание и е назначен за учител и църковен певец в село Прогорелец, където остава две години.

През 1863/4 г. след неуспешно пътуване до Сърбия Захари Поппетров се установява в гр. Видин. Там той се запознава с видинския владика Паисий, грък по произход.

Духовник[редактиране | редактиране на кода]

Младият Захарий става четец и певец в църквата на Добридолския манастир и през 1865 г. е ръкоположен от владиката за дякон като приема името Зиновий.

През 1868 г. младият дякон Зиновий постъпва в известното богословско училище на остров Халки с помощта на видинския владика. Скоро обаче напуска Халкидонската семинария и заминава за Белград и продължава образованието си в богословското училище като сръбски стипендиант.

Революционер[редактиране | редактиране на кода]

В Белград Зиновий се запознава с дейци на българското националноосвободително движение – войводата Ильо Марков, Панайот Хитов, Васил Левски, Любен Каравелов, Димитър Общи.

След завършване на семинарията Зиновий Попетров е назначен за учител в Радомир – 1872 г. В същата година кюстендилски владика става бившият ловчански Иларион, на когото архимандрит Зиновий става наместник. Митрополитът дори го кани да стане епископ на една доста обширна епархия, включваща Кюстендил, Радомир, Пиянец, Кочани, Крива Паланка, Щип, Кратово, но Зиновий отказва.

Причината е активното му участие в подготовката на предвиденото за пролетта на 1876 г. въстание. Включват се дори по-големите ученици, които правят патрони в „училищния зимник”. Но избухналото в Панагюрище и други селища въстание е жестоко потушено, а делото на Революционния комитет в Радомир е предадено на турските власти от Саве Лобошки, Стоичко Новков, Стойне Егълнички и Васе Житушки.

Започват преследвания, сплашвания, арести от страна на поробителите. Заловени са Георги Жаблянски, Коте Стрехарски, Златко Калищки и много други. След преминаването на руските войски през Дунава и навлизането им в България архимандрит Зиновий и други негови съмишленици са заподозрени като „противници” на османската власт и „съдейци на руските войски”.

Това е причината Зиновий с още 17 човека от Радомир да бъдат арестувани през есента на 1877 г. и откарани в затвора в София, където остават до 23.12.1877 г., когато русите влизат в града.

Отец Зиновий се включва в четата на Ильо Марков, когото среща в София. Няколко дена по-късно четата се насочва към Радомир и Кюстендил. При Перник четниците се разделят, една част остават в с. Бела вода, а архимандрит Зиновий стига сам до Радомир.

След около три дена в Радомир пристига кавалерия начело с подп. Задерновски. Комендантът от I Ескадрон Занковски е определен за привременен управител на Радомир. Архимандрит Зиновий и отец Йоаникий са изпратени в София, за да снабдят с оръжие новосъздадената полиция-януари 1878 г.

По това време Кюстендил все още е зает от турците. В Кюстендилско действат четите на Ильо войвода и на Симо Соколов от Грознатовци. Заедно с подп. Задерновски отец Зиновий стига в София, където се присъединяват към батальон гвардейци и се отправят към Кюстендил. Съвсем скоро градът е освободен.

В Радомир започва организирането на гражданската администрация, съставя се временно правителство. За окръжен началник е определен щабският капитан Владимир Дельсал. Той организира градски, съдебен и окръжен съвет, както и полицейски пристав. Отец Зиновий е определен за „преводчик и надзирател” на административната организация.

Останалите години от живота си архим. Зиновий Поппетров посвещава на учителска и просветителска дейност.

Умира на 24.03.1911 г. в София.

Днес името му носи начално училище в Радомир.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тилева, Виктория. Автобиография на Зиновий поп Петров. В: БИД, кн.XXXI, 1977.