Зларин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зларин
Zlarin
Остров Зларин
Карта
МестоположениеАдриатическо море
Страна Хърватия
Площ8,19 km²
Население284 души (2011)
34,7 души/km²
Най-висока точка169 m н.в.
43.6833° с. ш. 15.85° и. д.
Местоположение в Хърватия
Зларин в Общомедия

Зларин (на хърватски: Zlarin) е хърватски остров в Адриатическо море, Шибенишко-книнска жупания.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Зларин е разположен в Централна Далмация близо до устието на река Кърка на около 2 км от континенталното крайбрежие като от континента го отделя Шибенишкият канал.

Той има площ 8,19 км² и дължина около 6 км[1]. Дължината на бреговата му ивица е 18,7 км. Най-високата му точка е връх Клепач (169 м). Свързан е с редовна фериботна линия с градовете Шибеник и Водице. Автомобилното движение на острова е забранено[2][3].

История[редактиране | редактиране на кода]

Зларин е известен в миналото като Островът на коралите поради наличието на големи колонии корали, по-специално от вида червен или благороден корал (Corallium rubrum), който от древността е ценен като червеното злато и е силно търсен за направата на бижута. Оттук идва и името на острова – Златния остров или Зларин[4].

На острова са открити следи от селища още от неолита[5]. За първи път Зларин се споменава в исторически документ от 1298 г., когато папа Бонифаций VIII основава Шибенишката епархия, към която Зларин е причислен чак до 1843 г.[6].

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на острова е съсредоточено в единственото село, което също носи името Зларин. Според преброването от 2011 г. то възлиза на 284 души[7]. През активния туристически сезон обаче нараства значително.

Преди 1920 г. населението на Зларин наброява 2000 жители[8]. По това време островът има важно административно значение, тъй като към него се водят близките острови Първич и Каприе, но след Втората световна война тези два острова се отделят административно и Зларин губи предишното си значение.

В днешно време на практика животновъдството вече не се развива на острова и само 5% от земята се обработва. До XIX век на Зларин се отглеждат лозя, но след това филоксерата ги унищожава.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Duplančić Leder, Tea; Ujević, Tin; Čala, Mendi (June 2004)
  2. Etienne Brouillard, Îles de rêve sans voitures: 34 îles en Europe et 10 îles en France, Hachette Tourisme, 2014, 192 p. (ISBN 978-2-01-244069-2)
  3. Iles sans voitures, Marcel Robert, 2013
  4. Alberto Rizzi, Guida della Dalmazia, vol. I, 2010, Trieste, ed. Italo Svevo, ISBN 978-88-6268-060-8.
  5. Dario Alberi, Dalmazia. Storia, arte, cultura, 2008, Trebaseleghe (PD), Lint Editoriale, ISBN 978-88-8190-244-6
  6. Alberto Rizzi, Guida della Dalmazia, vol. I, 2010, Trieste, ed. Italo Svevo, ISBN 978-88-6268-060-8
  7. STANOVNIŠTVO PREMA STAROSTI I SPOLU PO NASELJIMA, POPIS 2011
  8. Etienne Brouillard, Îles de rêve sans voitures: 34 îles en Europe et 10 îles en France, Hachette Tourisme, 2014, 192 p. ISBN 978-2-01-244069-2