Златица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Златица.

Герб на Златица
Златица
Централният площад на Златица
Централният площад на Златица
Общи данни
Население 4 981 (ГРАО, 2015-03-15)*
5 084 жители (01.02.11 г.). (НСИ)
Землище 67,538 km²
Надм. височина 696 m
Пощ. код 2080
Тел. код 0728
МПС код СО
ЕКАТТЕ 31044
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Златица
Магдалена Иванова
(БСП)
Златица в Общомедия

Златѝца е град в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на община Златица.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Златица по път №6 откъм София

Златица се намира в планински район между планинските вериги на Стара планина и Средна гора, както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета – Златишко-Пирдопско поле или Златишко-Пирдопска котловина. Климатът е умерено континентален, с отделни влияния на студени северни (нахлуващи през Дунавската равнина и Златишкия проход) и топли субтропични (нахлуващи по поречието на р. Тополница) въздушни маси.

На северозапад е град Етрополе, на североизток – град Тетевен, на юг – град Панагюрище, на изток – градовете Пирдоп, Копривщица, Клисура, Сопот, Стрелча, Карлово. На запад са град Елин Пелин и столицата.

През Златишкия проход и град Етрополе е връзката със Северна България – Ботевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен. През Панагюрище – за Пазарджик и Пловдив. През Златица преминава най-пряката връзка от София за морето. На железопътната линия, преминаваща през района, се намират двата най-големи жп тунела в България – Козница (6 km) и Гълъбец (3 km). По проект до няколко години трябва да бъде отворен новият път през Кашана за Етрополе, който чрез изградения тунел ще скъси чувствително разстоянието и времето за пътуване към Северна България.

През землището протичат няколко реки от басейна на река Тополница. Курудере е реката, протичаща през центъра на града, извираща под връх Свищи плаз. Санърдере е на изток от центъра и се влива в Курудере малко преди главния път за Пирдоп. Балъмдере минава покрай бившата шивашка фабрика, дърводелския цех, „Пещерата“, селскостопанския двор.

На юг от града реките заедно образуват река Златишка, която след местността Бакаджик се смесва с Пирдопска река. Веднага след това те се вливат в река Тополница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник в чест на освобождението на града на 3 януари 1878 г.

Не е известна точна дата на основаване на селището, но намерените при разкопки оръдия на труда и други находки говорят, че селището е съществувало още през Античността. Селището е било основано, за да приюти римските войници, охраняващи минните галерии.

Известно е и римското му наименование – Ulpia Aurea. Латинското, както и българското наименование, произлиза от думата „злато“, тъй като северно от града, под старопланинския връх Свищи плаз, са съществували галерии, в които римляните са добивали ценния метал.

Според някои името Улпия Ауреа е повече плод на съвременна мистификация. Няма сигурни исторически данни, че трако-римското селище в района на днешния селскостопански техникум е носело това име. Категорично е доказано, че Марк Улпий Траян, император от 98 до 117 г. от н.е. е давал името си само на значителни градски центрове, каквито са например Улпия Пауталия, днешния Кюстендил, или Улпия Сердика, днешна София. Поселението под сегашния град е унищожено в средата на 3-ти век, по времето на големите готски нашествия. Значението му не бива да се преувеличава. Селищата около Златица – Пирдоп, Антон, Челопеч и Чавдар най-вероятно са възникнали около ханове по протежението на античния път Сердика – Суб Радице – Кабиле (близо до дн. Ямбол) – Августа Траяна (дн. Стара Загора).

За първи път името Златица се споменава в документ на цар Константин Асен (1257 – 1277). Известната Виргинска грамота.

През Средновековието градът е бил важен административен център благодарение на стратегическото си разположение и няколкото укрепени калета в Стара планина и Средна гора,. Той оказва силна съпротива срещу турската инвазия и пада под владичество 30 години след завладяването на тогавашната столица Търново през 1393 г. Пак поради благоприятното си географско положение градът става седалище на Златишката кааза. Край Златица през 1443 г. се провежда битка между кръстоносците на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди и турските войски.

По време на владичеството в района действат много хайдушки чети, които са се борели срещу турските власти. Народните песни споменават имената на Стоян Братоев, Детелин воевода, Мануш воевода и Рада воевода. През Възраждането Златица претърпява икономически разцвет. Основният поминък на населението било скотовъдството и свързаните с това занаяти. Градът бил основен снабдител на Турската империя с овче месо и голям производител и износител на вълна. Този подем се отразил и на духовния, и културния живот в града. През 1777 г. била построена часовниковата кула, която е сред символите на Златица. В началото на 19-ти век започва да функционира килийно училище. След Освобождението градът се развива като животновъден и растениевъден център.

През 1872 г. в Златишкия метох Васил Левски основава таен революционен комитет на Вътрешната революционна организация.

През 1880 г. по силата на новоприетото административно деление Софийската губерния става Софийско окръжие, а Златишкото окръжие – Златишка околия. Бурен митинг срещу Стамболовия режим през 1888 г. става причина околийското управление и всички околийски служби да бъдат преместени в съседния град Пирдоп.

При избирането на София за столица на България Златица е бил сред 4-те града, предложени за това.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 1888 г. населението на град Златица наброява 1971 жители и 403 къщи. (Справка – Български алманах за 1893 г., стр.691, ред 1 – 2.)

Около 1890 г. градът е наброявал 1 546 жители (Meyers Konversations-Lexikon, Лайпциг-Виена 1885 – 1990, вж. http://www.meyers-konversationslexikon.de/).

През 1936 г. жителите на града са вече 2 426 („Българска енциклопедия“ на братя Данчови, том I, стр. 501).

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода (1992 – 2011):[1][2][3]

Златица
Година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2009 2011 2013 2016
Население  ??  ??  ??  ??  ??  ??  ??  ?? 5 636 5 789 5 400 5 180 5 084  ??  ??
Най-голям брой ?? в ??
Източници: Национален Статистически Институт,[1] „citypopulation.de“,[2] „pop-stat.mashke.org“,[3] Географски институт при БАН??

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православни християни

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметове
  • Панчо Ангелов
  • Захари Тошков
  • Дончо Висариев
  • Ценко Цеков
  • Тодор Чомпалов (1995 – 1999)
  • Стефан Попов (1999 – 2003)
  • Атанас Петров (2003 – 2007)
  • Нонка Каменова (2007 – 2011)
  • Магдалена Иванова (2011 – 2015)
  • Нона Кадиева (2017-)

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основно промишлено предприятие е металургичният завод за електрорафинирана мед „Аурубис България“, разположен между Златица и Пирдоп.

Мандра за млечни продукти – сред най-добрите производители в страната на кашкавал „Балкан“.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Железопътен транспорт – 3-та („задбалканска“) железопътна линия, свързваща София, Бургас и Варна
  • Автобуси, маршрутни линии, таксиметрови услуги, товарни превози
  • Минава отклонение по задбалканската линия и път на паневропейски транспортен коридор 8: Драч – Тирана – Скопие – София – Златица – Бургас/Варна.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • СОУ „Св. Паисий Хилендарский“ (от 15 септември 2006 г.) – средно училище. Годината на откриването му е неуточнена. Логично е да се предположи, че преди да се въведе Бел-Ланкастърската система, в училището е имало някаква друга система, вероятно килийно училище. В своя многолетен живот училището се е помещавало в много сгради и помещения. Днешното училище е започнато през 1909 година. Строителството е било преустановено през Балканската война и е завършило по-късно. През 1954 г. е надстроен и втори етаж, а през 1993 започва разширяване на училището в северния край на двора. През 1995 г. е завършено първото триетажно крило. През 1996 г. е построен голям физкултурен комплекс – салон, фитнес център, сауна, зала за физически упражнения, зала за тенис и други помещения. Започнато е строителството на второто триетажно крило.
  • Аграрно-техническа професионална гимназия – тържествено е открита на 15.09.1933 г. От 1936 г. официалното име на учебното заведение е „Практическо земеделско училище“. Сегашната сграда на учебното здание е построена през периода 1945 – 1951 г. Допълнително са изграждани работилници, навеси и складове. С Разпореждане №481 на Министерския съвет от 10.04.1958 г. Земеделското училище в Златица прераства в Техникум по механизация на селското стопанство. През 1982 г. е построен модерен физкултурен салон с активното съдействие на учителя Гроздан Шентов и всички ученици от ТМСС. От 2003 г. Техникумът по механизация на селското стопанство вече се нарича Аграрно-техническа професионална гимназия.
  • Читалище „Христо Смирненски – 1889 г.“ (в комплекс с театралния салон, библиотека и репетиционни зали) с над 200 000 тома литература. Театрален и кино салон с 500 места. Основано е на 11 май 1889 г. След няколко години преустановява дейността си. Възстановено е на 11 май 1896 г. не вече под името „Единство“, а под името „Паисий“. През 1902 г. е открита първата читалня, а през същата година за читалище е обявена старата турска баня (Хамама). През 1933 г. е открито новопостроено читалище, а през 1964 г. на мястото на старото читалище е построена нова голяма читалня. За по-малко от 70 години читалището е било измествано 3 пъти. За своята 60-годишнина читалището получава орден „Кирил и Методий“ I-ва степен за големи постижения в културната дейност. За 100-годишнината си получава големия държавен орден „Червено знаме на труда“.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музеи, паметници
  • Боянова къща,
  • Часовникова кула
  • Спасово кладенче и манастир.
  • Параклис „Св. Кирик и Юлита“ – намира се над извора Спасово кладенче, като до параклиса са построени 241 каменни стъпала с парапети.
  • Света Петка,
  • Метох,
  • Златишки конак,
  • Момина скала над Църквище,
  • Калето,
  • Ат бунар,
  • Музейна сбирка – етнография. Втори етаж на сградата на РПУ.

В града има още много паметници, чешми, няколко възрожденски къщи, църква, построена през 1859 г.

Часовниковата кула

Тя е символът на Златица. Висока е почти 17 m, а часовникът, който бие на кръгъл час, се чува на 7 – 8 km. Съди се по архитектурата ѝ, че е била построена през 1777 година, която е записана върху камбанарията на часовниковата кула. Преданието гласи, че кулата е строена специално за часовник, чийто звън се е чувал на 7 – 8 km. Строили са я майстори от Смолско, Мирково и Златица, а материалите са набавени от местното българско и турско население. След освобождението ни от османско владичество часовниковият механизъм бил свален и отнесен неизвестно къде, а покривната ѝ конструкция и зидовете започнали постепенно да се рушат. Едва през 1922 г. кулата бива възстановена.

Паметници
  • Паметник на загиналите златичани в Балканската, Междусъюзническата и Първата Европейска война – Изграден е в центърът на Златица. Открит най-тържествено с читалището и пощата през 1933 г. с участието на духова военна музика. Паметникът е изграден от гранит. Плочите, на които са написани имената на загиналите и плочата с барелеф на войник са от бял врачански камък.
  • Паметник Братска могила – построен е в местността Бакаджик, на изток край Златица. Върху пресечена пирамида, изградена от гранитни блокове, е поставена внушителна фигура на партизанин, която е представлявала елемент от монументална украса на булевард „Цар Освободител“ в София. Фигурата е изградена от бял врачански камък. На източната и западната страна на паметника има бронзови фризове с мотиви от съпротива и са издълбани имената на загиналите в борбата против фашизма.
  • Паметник на златичаните, загинали в Отечествената война – намира се в началото на ул. „Медет“, срещу Паметника на загиналите златичани в Балканската, Междусъюзническата и Първата Европейска война. Изграден по случай 50-годишнината от края на Втората световна война в памет на загиналите златичани в Югославия и Украйна през 1944 – 1945 г. Паметникът е осъществен със средствата на общинската администрация. Първо са били искани от най-големите предприятия в града, но не са били дадени. Изграден е от бял врачански камък.
Град на чешмите

С право Златица може да се нарече Града на чешмите. В България има селища, които са известни не само с името си, но и с някакъв характерен единствено за тях белег. Има Град на липите – Стара Загора, Град на хумора – Габрово, Град на люляците – Ловеч, защо да няма и Град на чешмите – Златица? Нашият град в миналото е имал толкова много чешми, а и сега все още не малко, че може с основание да се нарече така. В някои по-стари изследвания се споменава, че в Златица е имало 38 чешми от естествени източници. Ето някои от тях, които са съществували в миналото, а някои съществуват и до днес.

  • Коча – с 2 буйно течащи чучура, тя се намира над жп линията, на ул. Гълъбец. Някога чешмата е била в двора на агронома Пано Стоянов, но днес тя е „свалена“ на самата улица. И до момента чешмата работи, но понякога при голяма суша пресъхва.
  • Стубела – Било е извор в м. „Върбака“ край жп прелеза до пътя за Етрополе, на който е поставен чучур. Стубел на турски означава извор. Чешмата и сега работи, но е много занемарена.
  • Заимската чешма – Намира се в центъра на града, до най-старите блокове южно от Софийското шосе. Била е с постоянно течащ чучур. Неподдържана и не тече, а районът е обрасъл с храсти.
  • Горните пазарски чешми – В миналото е имало само една чешма в долния край на площада. Чешмата отдавна не съществува, а водата и е прекъсната от канализацията. По-късно в градинката до Часовниковата кула е построена нова чешма, захравана от водопровода. Разрушена е през 1970-те години. По ново време на източната стена на сградата на Общината е направена друга чешма, захранвана от водопровода. Има я и сега, но не работи. През 2005 г. са издигнати други 2 чешми – в градинката зад общината и западно от нея. Тази в градинката е с 2 метални чучура, в които са вградени 2 огромни морени, а от изток – отворената муцунка на мечешка глава.
  • Долната пазарска чешма – Намирала се е на площад „Македония“. Корпусът ѝ съществува до преди 30-тина години, но не работеше и беше занемарена, после махната. Преди няколко години Общината поръча на нейно място да се построи нова чешма с постоянно течаща вода. Така че беше изградена чешма с пет чучура и внушителен корпус. В комбинация с изграждащия се в момента фонтан и активна цветна градина, тя е част от реконструкцията на цялата централна градска част.
  • Спасовото кладенче – Оброчно кладенче /чешма/ в Стара планина, северно до Златица. Тук в края на XIV век, в кървава битка с нашествениците турци загинал последният бранител на Златица – Спас войвода. Преданието говори, че там където той паднал убит избликнал буен извор. От благодарност към героичният му подвиг и саможертва, народът начекъл изворът на неговото име – Спасово кладенче. Легендата за лечителните способности на се губи далеч в миналото. От незапомнени времена на 40-тият ден след Великден, в деня на Възнесение Господне, хиляди хора идват при параклиса „Свети Спас“. От няколко години този ден се празнува най-тържествено като празник на Златица. В последните години се полагат не малко усилия за облагородяване на местността около чешмата. Беше направен стабилен дървен мост през реката, с което се осигури достъп до водата на Спасовото кладенче и параклиса. Направени бяха стълбища, също улесняващи достъпа. Сменен беше чучурът на чешмата.
  • Камика – Чешма с буйно течаща вода, която излизала от издълбан каменен чучур. Намира се в центъра на Златица, но вече не работи. Наблизо е градската градина. Тази чешма на времето се е славела с най – хубавата вода. Преустройвана е два пъти. След, което е изместена по-надолу. Околността ѝ е крайно занемарена.
  • Новата чешма край старата поща (сегашното РПУ) – Тази чешма няма име, но тя е построена доста скоро. Направена е главно от черен мрамор, с дълбоко корито и водата тече от двата и чучура. Красива и на сгодно място тя е още една атракция за града. Водата ѝ е изворна.
  • Училищната чешма – Преди две години беше построена нова чешма зад училищната сграда. Чешмата е направена от мрамор, има един чучур и наподобява къщичка за птици. Водата ѝ както на всички други чешми е изворна.

Има още около 20 чешми, захранени от изворна вода. Също толкова са и тези, които са съществували в миналото, но са били разрушени по една или друга причина. Но в наши дни никой не цени това богатство.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор – жители и гости на града – ежегодно, последната неделя на месец май.
  • Пазар – всяка неделя на площад „Македония“ и улица „Александър Стамболийски“.
  • От 2008 година последната събота на март е откриването на мотосезона от местните рокери от Мотоклуб "Средногорие“ край Еленската базилика.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Златица
Починали в Златица

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Бамбал на фурна, гювеч, чушка пръжка.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Златица предлага много възможности за туризъм. Градът е отправна точка за различни маршрути в Централна Стара планина. Биологичното разнообразие на планината е много ценно и атрактивно за любителите на природата. В региона има отлични условия за разходка в планината, планинско колоездене, лов и риболов.

На западната стена на връх Свищи плаз има възходящи въздушни течения, благоприятстващи развитието на парапланеризма в района. Там редовно се срещат почитателите на този спорт.

За туризъм има добре маркирани пътеки към близките хижи – „Свищи плаз“, „Паскал“, „Кашана“, „Кокалско“, „Мургана“ в Стара планина, както и на юг към Кара тепе, Панагюрски колонии.

За риболовен туризъм наблизо са национално известните Душански язовир и Жеков вир.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Градът има традиции в класическата борба и баскетбола. Известен спортист от района е Стоян Николов – световен шампион по борба класически стил. В града има и баскетболен отбор по минибаскетбол „Ст. Николов“.

През 2009 година е учреден клуб по планинско колоездене, алпинизъм, парапланеризъм и ендуро „Свободно измерение“ с около 25 члена. През 2010 и 2011 година, клуба организира едно от най-добре организираните състезания по планинско колоездене до сега в България. Състезанието събира над 100 участника.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, Владимир. Град Златица. Принос към поселищно-стопанската география на Златишката котловина, София 1942, 36 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България