Златишко-Пирдопска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златишко-Пирдопска котловина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.701° с. ш. 24.1632° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение Флаг на България България
Дължина 36 км km
Ширина 3-8 км km
Площ 120 км2 кm2
Инфраструктура
Градове Златица,Пирдоп

Златишко-Пирдопската котловина е котловина в Средногорско-Подбалканската област, петата по ред от запад на изток задбалканска котловина.

Златишко-Пирдопската котловина е разположена между Етрополска и Златишко-Тетевенска планина (части от Стара планина) на север и Същинска Средна гора на юг и Ихтиманска Средна гора на югозапад. На запад планинския рид Гълъбец (925 м) я отделя от Камарската котловина, а на изток най-високият подбалкански праг Козница (1092 м) — от Карловската котловина.

Площта ѝ е 120 км2. Дължината ѝ от запад на изток е 36 км, а ширината ѝ 3-8 км. Средната ѝ надморска височина е 750 м и е наклонена на юг. В средата ѝ се издигат две малки възвишения Гусенец (834 м) и Весела могила, от които котловината се поделя на две части — западна хълмиста Мирковска част и източна равнинна — Златишко поле.

Северните периверни части на котловината са запълнени с големи наносни конуси. Тя представлява едностранен грабен, потъвал неколкократно през терциера. От север се лимитира с Подбалканския разлом. По напречни разломи с посока север-юг са образувани вътрешнокотловинни понижения и прагове, изразени морфоложки на терена. В подножието на Стара планина е образуван мощен делувиално-пролувиален шлейф. Старопланинските склонове на котловината е изградени от палеозойски и горнокредни скали и са стръмни и обезлесени, а средногорските склонове са изградени главно от гранити, покрити с букови гори.

Котловината се отводнява от река Тополница и десните ѝ притоци Буновска, Мирковска, Воздол, Мавджарина и др. Климатът е континентален с около 600 мм годишен валеж с летен максимум. Почвите са делувиално-пролувиални и кафяви горски.

Стопански котловината е добре усвоена като се отглеждат основно ръж, картофи, ябълки и др. Големи площи са заети от ливади и пасища. В някои части на котловината в резултат на минните разработки природната среда е нарушена и променена от антропогенно въздействие.

В котловината са разположени 2 града и 8 села: В централната ѝ част градовете Златица и Пирдоп и селата Чавдар, Челопеч и Църквище. на запад — селата Мирково, Буново и Бенковски, а в източната — селата Антон и Душанци.

През котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

От запад на изток, между гарите Буново и Копривщица преминава и участък от трасето на Подбалканската жп линия СофияКарловоБургас.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]