Златна була (1356)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл IV издава Златна була

Златната була от 1356 г. (на латински: Bulla Aurea) е указ, приет от Райхстага в Нюрнберг и утвърден от император Карл IV като основен акт на Свещената Римска империя.

Санкционира утвърдилото се в Германия княжеско многовластие. Оригиналният текст на документа е на латински. Наречена е златна заради златния печат, който носи.

Съдържание на булата[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от 31 глави:

  • 6 глави – въпроси, свързани с избора на краля.

Булата регламентира избора на германски крал (император) от колегия от седем, посочени изрично имперски курфюрсти: (архиепископите на Майнц, Трир и Кьолн, краля на Чехия, Рейнския пфалцграф, херцога на Саксония и маркграфа на Бранденбург)

  • 4 глави – опит да се възстанови феодален порядък.
  • 21 глави – князете-избиратели, техните привилегии.

Определя правата им и забранява разделянето на територията на курфюрствата. Водеща роля в Рейхстага се определя на архиепископа на Майнц. С този документ се потвърждава правото на курфюрстите на неограничено сечене на собствени монети.

Курфюрстите винаги трябва да се срещнат в рамките на 3 месеца след смъртта на римския крал и следващите 30 дни, за да изберат нов, без да се изисква единодушие, но простото мнозинство е достатъчно. Избирателната секция трябва да бъде във Франкфурт на Майн.

Златната була подчерта изключителната позиция на бохемския крал, който трябваше да има предимство пред всеки друг избирател, присъстващ на Райхстага и други известни събрания в империята. Например, той може да последва императора и да носи корона на главата си. Златната була въвежда и други привилегии за бохемското кралство: потвърждава свободния избор на чешкия крал от чешкия парламент в случай на изчезване на кралското семейство или наследственост след отказ. Императорът не може да предоставя чешката държава на друг ако кралят умре, дори не може да назначава бохемския крал. Бохемското кралство има изключително право на съдебен суверенитет. Така разпоредбите поставят Чешкото кралство на специално, независимо и привилегировано място в империята.[1][2][3][4]

Действието на булата е прекратено с края на съществуването на империята (през 1806 г.) от Наполеон.

Права на курфюрстите[редактиране | редактиране на кода]

Обсъждане от 7-те курфюрсти на избора Хайнрих VII за император. Курфюрстите може да се определят по гербовете (от ляво надясно): архиепископите на Кьолн, Майнц и Трир, пфалцграф Рейнски, херцогът на Саксония, маркграфът на Бранденбург и краля на Бохемия

Правата и особените привилегии на курфюрстите както са признати от „незапомнени времена“, преди да бъдат документално оформени от Златната була на Карл IV (1356), първоначално са свързани с определена общоимперска длъжност, която заема титулярът на определено курфюрство. Статусът на седемте князе на империята:

  • Mainz Arms.svgархиепископът на Майнц, като „имперски велик канцлер Германия“ (нем. Reichserzkanzler, лат. archicancellarius imperii);
  • Trier Arms.svgархиепископът на Трир, като „имперски велик канцлер на Галия и Бургундското кралство“ (нем. Reichserzkanzler, лат. archicancellarius imperii);
  • Wappen Erzbistum Köln.pngархиепископът на Кьолн, като „имперски велик канцлер на Италия“ (нем. Reichserzkanzler, лат. archicancellarius imperii);
  • Blason Boheme.svgкралят на Бохемия, като „имперски велик виночерпец“ (нем. Reichserzmundschenk, лат. archipincerna imperii);
  • Arms of the Electoral Palatinate (Variant 1).svgпфалцграфът на Рейн, като „имперски велик иконом“ (нем. Reichserztruchseß, лат. archidapifer imperii);
  • Blason Jean-Georges IV de Saxe.svgхерцогът на Саксония, като „имперски велик маршал“/ Първи церемониалмайстор/(нем. Reichserzmarschall, лат. archimarescallus imperii);
  • Wappen Mark Brandenburg.pngмаркграфът на Бранденбург, като „имперски велик касиер“ /Първи камерхер/(нем. Reichserzkämmerer, лат. archicamerarius imperii).

Изображения в Нюрнбергска хроника[редактиране | редактиране на кода]

Нюрнбергска хроника Португалска хроника
Weltchronik Struktur des Reiches.jpg

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 318-324
  2. SPĚVÁČEK. Karel IV. Život a dílo (1316–1378), s. 243–244
  3. Vlastní životopis Karla IV., s. 32–33
  4. ČORNEJ, Petr, a kol. Dějiny zemí Koruny české I. Praha, Litomyšl: Paseka, 2003. ISBN 80-7185-605-3. S. 117.
  • Winfried Becker: Der Kurfürstenrat. Grundzüge seiner Entwicklung in der Reichsverfassung und seine Stellung auf dem Westfälischen Friedenskongress. Aschendorff, Münster 1973.