Златна була (1356)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл IV издава Златна була

Златната була от 1356 г. (на латински: Bulla Aurea) е указ, приет от Райхстага в Нюрнберг и утвърден от император Карл IV като основен акт на Свещената Римска империя.

Санкционира утвърдилото се в Германия княжеско многовластие. Оригиналният текст на документа е на латински. Наречена е златна заради златния печат, който носи.

Съдържание на булата[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от 31 глави:

  • 6 глави - въпроси, свързани с избора на краля.

Булата регламентира избора на германски крал (император) от колегия от седем,посочени изрично имперски курфюрсти: (архиепископите на Майнц, Трир и Кьолн, краля на Чехия, Рейнския пфалцграф, херцога на Саксония и маркграфа на Бранденбург)

  • 4 глави - опит да се възстанови феодален порядък.
  • 21 глави - князете-избиратели, техните привилегии.

Определя правата им и забранява разделянето на територията на курфюрствата. Водеща роля в Рейхстага се определя на архиепископа на Майнц. С този документ се потвърждава правото на курфюрстите на неограничено сечене на собствени монети.

Действието на булата е прекратено с края на съществуването на империята (през 1806 г.) от Наполеон.

Права на курфюрстите[редактиране | редактиране на кода]

Обсъждане от 7-те курфюрсти на избора Хайнрих VII за император. Курфюрстите може да се определят по гербовете (от ляво на дясно): архиепископите на Кьолн, Майнц и Трир, пфалцграф Рейнски, херцогът на Саксония, маркграфът на Бранденбург и краля на Бохемия

Правата и особените привилегии на курфюрстите както са признати от „незапомнени времена“, преди да бъдат документално оформени от Златната була на Карл IV (1356), първоначално са свързани с определена общоимперска длъжност, която заема титулярът на определено курфюрство. Статусът на седемте князе на империята:

  • Kurmainz.gifархиепископът на Майнц, като „имперски велик канцлер Германия“ (нем. Reichserzkanzler, лат. archicancellarius imperii);
  • Trier Arms.svgархиепископът на Трир, като „имперски велик канцлер на Галия и Бургундското кралство“ (нем. Reichserzkanzler, лат. archicancellarius imperii);
  • Wappen Erzbistum Köln.pngархиепископът на Кьолн, като „имперски велик канцлер на Италия“ (нем. Reichserzkanzler, лат. archicancellarius imperii);
  • Blason Boheme.svgкралят на Бохемия, като „имперски велик виночерпец“ (нем. Reichserzmundschenk, лат. archipincerna imperii);
  • Arms of the Electoral Palatinate (Variant 1).svgпфалцграфът на Рейн, като „имперски велик иконом“ (нем. Reichserztruchseß, лат. archidapifer imperii);
  • Blason Jean-Georges IV de Saxe.svgхерцогът на Саксония, като „имперски велик маршал“ (нем. Reichserzmarschall, лат. archimarescallus imperii);
  • маркграфът на Бранденбург, като „имперски велик касиер“ (нем. Reichserzkämmerer, лат. archicamerarius imperii).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Winfried Becker: Der Kurfürstenrat. Grundzüge seiner Entwicklung in der Reichsverfassung und seine Stellung auf dem Westfälischen Friedenskongress. Aschendorff, Münster 1973.