Златна ливада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Златна ливада
Общи данни
Население66 души[1] (15 март 2024 г.)
6 души/km²
Землище11,048 km²
Надм. височина127 m
Пощ. код6221
Тел. код+995323
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ31070
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Чирпан
Ивайло Крачолов
(ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019)
Златна ливада в Общомедия

Златна ливада е село в Южна България. То се намира в община Чирпан, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Златна ливада е разположено на 15 км на юг-югоизток от Чирпан в посока Димитровград, преди Меричлери в полски район на река Старата река в близост до вливането ѝ в Марица. Названието на селото отразява изключително плодородните му земи и богати градини, с които е известно в района.

История[редактиране | редактиране на кода]

Землището на селото, подобно и на останалите в горнотракийската низина, е населено още от каменната епоха, в античността то е част от племенната територия на траките от племената Беси и впоследствие, към 450 г. пр.н.е., става една от централните земи в Одриската държава, от 45 г. е в Римската империя в провинция Тракия. Много скоро след основаването на Българската държава на Балканите при наследника на Аспарух – хан Тервел от 705 г., то става част от първата българска държавна територия на юг от Стара планина – областта „Загоре“. Областта първоначално не е пряко отвоювана, а е подарена по договор между византийският император Юстиниян Риномет и кана. Според Теофан Изповедник (IX в.) през 716 г. между новия император Теодосий ІІІ (715 -717) и Тервел бил сключен нов договор, според който към окончателно отстъпената област Загора на българите се отстъпва още земя, до неизвестната „Милеона в Тракия“. Интересно е, че точно тази нова област включва землищата на манастира Свети Атанасий, селата Златна Ливада и Ябълково, както и римските крепости от двете страни на река Марица. Съществува поверие, че кан Тервел е изпратил доверени хора от канското семейство да пазят тези крепости.

Историята тук е пряко свързана с историята на християнската църква и с дейността на Свети Атанасий Велики патриарх Александрийски по нашите земи. В 344 г. патриархът тук основава първият манастир в Европа. Това е посочено в житието на светеца и е потвърдено от съвременните научни изследвания. Така става известно, че днешният Златноливадски (или Чирпански) манастир Св. Атанасий е най-старият манастир в пределите на Европа.

Новата история на селото е свързана с борбите и войните на българския народ за национално обединение. През 30-те години на 20 век един от първенците на селото построява тук електрифицирана мелница и малка частна електроцентрала. Тя е първата селска електроцентрала в България. С нея освен мелницата са захранени селската община и някои къщи. Така Златна ливада става вероятно първото електрифицирано българско село. Собственика на мелницата обаче е сътрудник на полицията, който предава местните партизани. При засада след престрелка с жандармерията е ранен партизанинът Атанас Вранчев, който впоследствие е измъчван и убит.

През годините на Втората световна война някои от жителите се заселват в новоосвободената българска Беломорска Тракия, но след края ѝ са прогонени от гръцките окупационни власти.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Златноливаденски манастир „Свети Атанасий“

Обителта „Свети Атанасий“, известна и като „Чирпански манастир“, е женски манастир. Издига се на живописен хълм над селото, на десния бряг на Старата река недалеч от вливането ѝ в Марица. Манастирският комплекс включва църква (възстановена през 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., както и нови крила построени по желание на Людмила Живкова в 1979 г. Стара река дели пещерата постница и обителта, а скривалището на Васил Левски е било сред монашеските килии. Икона на Атанасий Велики, рисувана в Александрия е подарена от Александрийски патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, в 2003 г., когато той идва в манастира на поклонение пред свети Атанасий.

Друга атонска икона на светеца е дарена от монаси от Света гора. Над църковния олтар е и иконата на света Петка като българска светица. В манастира се пази препис от Реймското евангелие от оригинала в библиотеката на Реймс, направен от наши художници и дарен на манастира. Това е първото копие на святата книга на български език, над чийто български глаголически и кирилски текст повече от 200 години във вярност към Бога и народа са полагали клетва френските крале при коронацията си.

Римската крепост

Останки от стара римска крепост и пътна станция са открити на срещуположния на манастира бряг на Стара река преди вливането ѝ в Марица. Понякога местните хора погрешно ги наричат „римският манастир“. Стотици поклонници идват тук и до днес, привлечени от святото място на близката пещера-постница и от лековитата вода.

Туризъм

В последните години тук е насочен интереса на историци, археолози, етнолози, които проучват най-древната история на това място и установиха, че не шотландският манастир „Кандида каса“, основан през 360 г., следван от двата манастира, създадени от свети Мартин през 373 и 375 г. в днешна Франция са най-древните в Европа, а именно Златноливадският манастир „Св. Атанасий“.

Като природно-архитектурен ансамбъл, светата обител заедно с руините на римската крепост на съседния хълм, реките Марица и Старата река, запазените в места вековни гори в красивата местност, оградена от хълмове и живописната гледка от манастира към Тракийската равнина на юг, заедно с гостоприемното село с китни градини е забележително място за културен, поклоннически и еко туризъм.

По време на изграждането на магистрала Марица е изградена една кратка пътна отсечка, свързваща магистралата с манастира. Пътят в селото и до него от Чирпан остава обаче в лошо състояние към 2017 година.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 2 май е храмовият празник на манастира. Всяка година тогава се организира събор, на който се събират по няколко хиляди души.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]