Златният Орфей
„Златният Орфей“ | |
---|---|
![]() |
|
Информация | |
Място | Слънчев бряг |
Основатели |
Комитет за култура Генко Генов |
Активни години | 1965 – 1999 |
Жанр | поп |
„Златният Орфей“ е международен фестивал за поп музика, провеждан през периода 1965 – 1999 г. Възниква като конкурс „Песни за българското Черноморие“.
Отначало се провежда в „Бар-вариете“ на курортния комплекс Слънчев бряг от 1965 до 1968 г., някои от фестивалните вечери през 1969 г. са в новопостроения Летен театър, а от 1970 г. изцяло в Летния театър на Слънчев бряг.
От 1967 г. носи името „Златният Орфей“. Програмата му включва:
- Международен конкурс за вокални изпълнители и
- Конкурс за нови български поп песни.
През дълъг период е сред най-популярните и реномирани фестивали за популярна музика в Европа. Многократно е удостояван с дипломи и награди от Международната организация на музикалните фестивали (FIDOF). Спомага за популяризирането на българската поп песен зад граница, тъй като по регламента на Международния конкурс за изпълнители участниците изпълняват по 2 песни, като едната задължително е от български автор.
Първият директор на фестивала е Генко Генов. През 1974 г. е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 7 години е освободен, а е реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор през 1992 г.
През 1974 г. директор на фестивала става Георги Ганев, от 1980 г. е Иван Зафиров, а от 1984 г. – Дечо Таралежков. След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала се поема от неговата вдовица Дариана Генова чрез фондация „Златният Орфей“.
За голямата популярност на „Златния Орфей“ в страната спомагат редица фактори: неговото провеждане се излъчва директно по Националната телевизия и периодът на провеждането му се превръща в празник на популярната музика; организаторите полагат максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и залата; канени са и взимат участие под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията са на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян; като беквокал са използвани най-популярните в България вокални групи: „До-ре-ми-фа“, „Студио В“, „Тоника“, „Тоника СВ“, „Трик“ и др.
Голяма награда за българска песен[редактиране | редактиране на кода]
С Голямата награда „Златният Орфей“ са удостоени:
- 1969 – „Сън сънувах“, м. Атанас Бояджиев, т. Богомил Гудев, изп. Маргрет Николова и Кирил Семов
- 1970 – „Повей, ветре“, м. Йосиф Цанков, т. Димитър Василев, изп. Паша Христова
- 1974 – „Едит“, м. Иван Маринов, т. Първолета Прокопова, изп. Емил Димитров
- 1978 – „Сонет“, м. и изп. Бисер Киров, т. Димитър Методиев
- 1979 – „Вечерница ти пак бъди“, м. Атанас Косев, т. Орлин Орлинов, изп. Бисер Киров
- 1980 – „Бащината къща“, м. Ангел Заберски, т. Матей Шопкин, изп. Панайот Панайотов
- 1986 – „Дори и насън“, м. Мария Ганева, т. Иван Тенев, изп. Маргарита Хранова
- 1990 – „Градът“, м. и т. Любомир Малковски, изп. Ера
- 1992 – „Близо до мен“, м. Кристиян Бояджиев, т. Александър Петров, изп. Вили Кавалджиев
- 1993 – „Посвещение“, м. Хайгашод Агасян, т. Недялко Йорданов, изп. Деян Неделчев
- 1994 – „Петък полунощ“, м. Валди Тотев, т. Александър Петров, изп. Валди Тотев
- 1994 – „Горчиво вино“, м. Тончо Русев, т. Евтим Евтимов, ар. Красимир Гюлмезов, изп. Веселин Маринов
- 1995 – „Ключ от чужда стая“, м. и изп. Илия Ангелов, т. Живко Колев
- 1996 – „Не го прави отново“, м. Кристиян Бояджиев, т. и изп. Михаил Йончев
- 1997 – „Огън и дим“, м. Александър Кипров, Данаил Драганов, Цветан Владовски, т. Михаил Белчев, изп. Ритон
- 1998 – „Кажи ми докога“, м. Валентин Пензов, т. Михаил Белчев, изп. Маргарита Хранова
- 1999 – „Мъжка песен“, м. Захари Георгиев, т. Кирил Аврамов, изп. Орлин Горанов
Първа награда за българска песен[редактиране | редактиране на кода]
- 1965 – „Калиакра“, м. Ангел Заберски, т. Слава Семирова и Емилия Захариева, изп. Мими Николова
- 1966 – „Делфините“, м. Димитър Вълчев, т. Димитър Керелезов, изп. Йорданка Христова
- 1967 – „Крадецът на бисери“, м. Димитър Вълчев, т. Вили Чаушев, изп. Маргарита Димитрова
- 1968 - ,,Гротеска", м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, изп. Коста Карагеоргиев
- 1968 - ,,Бяла тишина", м. Борис Карадимчев, т. Богомил Гудев, изп. Георги Минчев и Щурците
- 1969 - ,,Закъснели срещи", м. Петър Ступел, т. Петър Караангов, изп. Мария Нейкова и Михаил Белчев
- 1970 – „Една българска роза“, м. Димитър Вълчев, т. Найден Вълчев, изп. Паша Христова
- 1971 - не е присъдена Първа награда
- 1972 - ,,Птицата", м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова
- 1973 - не е присъдена Първа награда
- 1974 - ,,Наше лято", м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова
- 1974 - ,,Трева", м. Александър Йосифов, т. Павел Матев
- 1975 - ,,Безсъница", м. Емил Георгиев, т. Матей Шопкин, изп. Йорданка Христова
- 1975 - ,,Закъсняла серенада", м. Найден Андреев, т. Недялко Йорданов, изп. Бисер Киров
- 1975 - ,,Жена", м. Димитър Вълчев, т. Найден Вълчев, изп. Йорданка Христова и Бисер Киров
- 1976 - ,,Ладо ле", м. Стефан Димитров, т. Захари Петров, изп. Тоника
- 1977 - ,,Остани", м. Георги Костов, т. Милчо Спасов, изп. Лили Иванова
- 1978 - ,,Бяло крило", м. Ангел Заберски, т. Орлин Орлинов, изп. Маргарита Радинска
- 1979 - ,,Предутрин", м. Любомир Денев, т. Георги Константинов, изп. Васил Найденов
- 1980 - ,,Градините на любовта", м. Георги Костов, т. Кръстьо Станишев, изп. Емил Димитров
- 1981 - конкурсът не се провежда, Голяма награда за цялостно творчество на Тончо Русев
- 1982 - ,,Чудо", м. Бенцион Елиезер, т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова
- 1983 - не се провежда
- 1984 - ,,Моя любов", м. Стефан Димитров, т. Михаил Белчев, изп. Домино
- 1985 - не се провежда
- 1986 - не е присъдена Първа награда
- 1987 - не се провежда
- 1988 - ,,Отчаяние няма", м. Зорница Попова, т. Йордан Янков, изп. Георги Христов
- 1989 - не се провежда
- 1990 - ,,Молба", м. Стефан Маринов, т. Михаил Белчев, изп. Надежда Радева и Дилижанс
- 1990 - ,,Жена", м. Валди Тотев, т. Александър Петров, изп. Валди Тотев
- 1991 - не се провежда
- 1992 - ,,Аз и ти, без него", м. Зорница Попова, т. Йордан Янков, изп. Георги Христов
- 1993 - ,,Обич-блян", м. Деян Неделчев, т. Венета Балева, изп. Сборна формация
- 1994 - ,,Къде си ти?", м. Хайгашод Агасян, т. Милош Зяпков, изп. Деян Неделчев
- 1995 - ,,Нямаше как да ви кажа", м. Спринт, т. Спринт, изп. Спринт
- 1996 – „Забрави за мен“, м. и т. Огнян Георгиев, изп. Маргарита Хранова и Асен Гаргов
- 1997 - ,,Любов раздвоена", м. Огнян Георгиев, т. Огнян Георгиев, изп. Маргарита Хранова и Искра Радева
- 1998 - ,,С приятели е по-добре", м. Александър Кипров, Данаил Драганов и Чочо Владовски, т. Михаил Белчев, изп. Ритон, Михаил Белчев и Чочо Владовски
- 1999 - ,,Полюси", м. Александър Александров, т. Александър Александров, изп. Орлин Горанов и Васил Петров
Голяма награда за изпълнител[редактиране | редактиране на кода]
Голямата награда „Златният Орфей“ е присъдена на:
- 1967 – не е присъдена
- 1968 –
Женифер
- 1969 –
Богдана Карадочева
- 1970 – не е присъдена
- 1971 –
Мария Пахоменко
- 1972 – не е присъдена
- 1973 –
Лена Ериксон
- 1974 –
Лили Иванова
- 1975 –
Алла Пугачова
- 1976 –
Фара Мария
- 1977 –
Ани Върбанова
- 1977 –
Роза Римбаева
- 1978 –
Джоан Орлийнс
- 1979 –
Панайот Панайотов
- 1980 –
Камелия Тодорова
- 1981 –
Дагмар Фредерик
- 1982 –
Нели Рангелова
- 1984 –
Орлин Горанов
- 1986 –
Петя Буюклиева
- 1988 – не е присъдена
- 1990 –
Ета Сколо
- 1992 –
Хенри Уинтър
- 1993 –
Кармен Трендафир
Почетни гости[редактиране | редактиране на кода]
Като почетни гости в годините са се представяли:
- Джозефин Бейкър – 1970, 1971
- Маргарета Паслару – 1970
- Флиртейшънс – 1970
- Жилбер Беко – 1971
- Елен Делмар – 1971
- Дубровнишки трубадури – 1972
- Тони Кристи – 1972
- Адамо – 1972
- Муслим Магомаев – 1972
- Дагмар и Зигфрид – 1972
- Орнела Ванони – 1969
- Ива Дзаники – 1976
- Алла Пугачова – 1976, 1982, 1986, 1995
- Джани Моранди – 1973
- Миеко Хирота – 1973
- Рики е повери – 1973
- Хулио Иглесиас – 1973
- Тереза Кесовия – 1973
- Мак и Кети Кисун – 1973
- Карел Гот – 1974, 1986
- Ал Бано – 1975
- Ал Бано и Ромина Пауър (дует) – 1975, 1984
- Герд Михалес – 1975
- Мънго Джери – 1978
- Рубетс
- Матия Бадзар – 1982
- Рой Орбисън – 1982
- Иръпшън – 1979
- Супермакс – 1980
- Автограф – 1983
- Пако де Лусия – 1988
- Бони Ем – 1990
- Бийтълс Ривайвъл Бенд – 1990
- Тото Кутуньо – 1993
- Бой Джордж – 1994
- Ла Тоя Джексън – 1994
- Демис Русос – 1995
- Темптейшънс – 1995
- Пол Роджърс – 1995
- Алана Майлс – 1996
- Ту Ънлимитид – 1996
- Филип Киркоров – 1998
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- История на фестивала в БГестрада
- Албена Безовска, 1965 г. – Създаването на „Златният Орфей“, БНР, Радио България, 30 декември 2014 г.
- Рупчев, А. „АБВ на попмузиката“. изд. „Музика“, С. 1988