Златно сърце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Златно сърце е името на първия български роман за деца, написан от Калина Малина (1898–1979). Написан е през 1929 г.

Поетика[редактиране | редактиране на кода]

От гледна точка на композицията, произведението следва схемата на образователния роман. Повествованието се води от 1 лице, единствено число. Творбата съдържа специфична композиционна рамка, в която е поместен възрастният герой (зрелият мъж), а същинската част от текста е класически разказ за детството, за напускането на родния дом и странстване по пътищата на болката и любовта, довеждащи до съзряване.

Основният образ в произведението е този на майката, въплътен в три героини – рождената майка на момчето, от която е останал само спомен, майка Айше, която участва в отвличането на детето и леля Злата, която се превръща в майка във финала на текста.

Творбата е наситена с метафорични знаци, един от които е самото заглавие. От една страна златното сърце е конкретен предмет - медальон с форма на сърце, а от друга - то е метафора на всички добри хора, които това момче среща по пътя си. Романът съдържа и приключенски мотиви.