Злогош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Злогош
Панорамен изглед към село Злогош
Панорамен изглед към село Злогош
Общи данни
Население 64 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,559 km²
Надм. височина 934 m
Пощ. код 2558
Тел. код ?
МПС код КН
ЕКАТТЕ 31200
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)
Злогош в Общомедия

Злогош е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Злогош се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по склоновете на Земенската планина, от двете страни на Злогошки дол.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Кадинци, Муинци, Клен и Долна, Макаринска, Букарска, Село, Макарино тепе, Мушикарска, Гергинова, Ладнина, Плава круша, Долни Шушнярци, Болюбашка, Горни Шушнярци, Кориярска, Ладнина падина.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 551 722 1034 1012 906 606 390 276 175 67

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Злогош е старо средновековно селище. В турски данъчни документи от 1570-1572 г. са регистрирани две села с името Злогуште като зиамети към нахия Сирищник и Горно Краище на Кюстендилския санджак. В едното са отбелязани 22 домакинства, 14 ергени, 1 бащина и 1 вдовица, а в другото - 35 домакинства, 16 ергени, 3 бащини и 3 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано село Излогош към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци. В регистър от XVII век село Злогош е посочено като рударско селище с 27 християнски семейства.

През 1866 г. селото има 62 домакинста с 486 жители. В края на XIX век село Злогош има 6112 дка землище, от които 342 дка ниви, 2987 дка гори, 783 дка ливади и 2000 дка мери и се отглеждат 2300 овце, 612 кози, 438 говеда и 122 коня.

Основен поминък са земеделието (пшеница, ечемик, картофи) и животновъдство (овце). Развити са домашните занаяти: има 2 ковачи, 5 шивачи, 2 кожари, 3 дърводелци, 2 бакалници, няколко кръчми и грънчарница. Част от мъжете са сезони работници и миньори в други селища.

В селото има училище от преди Освобождението. Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1876 г., и изписана от Евстатий Попдимитров. Създадена е Кредитна кооперация "Икономия" (1927 г.), читалище "Отец Паисий" (1928 г.). През 1940 г. е открита пощенска станция.

През 1956 г. е създадено ТКЗС "Черенец" с основни отрасли животновъдство (овце) и растениевъдство (овощия, пшеница, картофи). През 1961 г. ТКЗС преминава в състава на ДЗС – с.Трекляно, от 1979 г. – в състава на АПК "Краище", което от 1983 г. е в състава на ЦКС.

Селото е електрифицирано (1948), водоснабдено (1968) и асфалтирано (1979)

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Злогош принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква "Свети Димитър". Построена е през 1876 г.
  • Оброк "Свети Георги". Намира се на около 900 метра северозападно от църквата в местността "Кръста". Мястото е отбелязано с кръст от бигор, в близост до група вековни дъбове.
  • Оброк "Свети Атанас Летни". Намира се на около 1250 метра северозападно от църквата, в местността "Атанасчица".
  • В местността "Кръста" има цер на над 270 години и летен дъб на 170 години.
  • В местността "Черенец" е лобното място на Ем. Шекерджиев, Стоян Лудев, Стоян Стоименов и Кр. Зарев.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Цветков Велинов – род.1906 г., строителен инженер, завършил в Загреб.Работил в минното дело, железниците, строителството.
  • Иван Христов Костов – 1898-1969, земеделски деец, завършил философия в Белградския университет.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.513-517;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.18;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.672-674;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.251-252;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.30-31;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]