Злокучене (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Злокучене.

Злокучене
      
Герб
Кметство Злокучене
Кметство Злокучене
Общи данни
Население1098 души[1] (15 декември 2023 г.)
414 души/km²
Землище2,652 km²
Надм. височина231 m
Пощ. код4491
Тел. код03561
МПС кодРА
ЕКАТТЕ31214
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Септември
Васка Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Кметство
   кмет
Злокучене
Асен Беков
(ДПС)
Злокучене в Общомедия

Злокучене е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е част от община Септември и се намира в близост до река Марица.

Символи[редактиране | редактиране на кода]

Герб[редактиране | редактиране на кода]

Блазон: златно, лазурна назъбена основа, от която излиза изправено черно куче, оковано в червено, наляво.

Автор на герба е Йован Йоновски, по идея на Александър Алексиев, от Българското хералдическо и вексилоложко общество. Художник е Елеонора Хаджиниколова.

Гербът е „говорещ”, като фигурите му представят преданието за възникването на селото и на неговото име.

Кучето, обърнато наляво, означава името на селото;

Назъбената палисада представя река Марица като разделител и обединител на селото;

Златното: богатство на духа и на добродетели;

Лазурното: великодушие, честност, вярност;

Формата на щита повтаря първия герб на Пазарджик и означава административната принадлежност.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година, съставен от кадията на Пазарджик, са отбелязани двама джелепкешани в село Изла куче - Юрук Пир Али, син на Тимур и Абдуррахман Дур Али.[4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Герб на село Злокучене, община Септември
  3. Злокучене си има герб - със зло куче
  4. Турски извори за българската история, т. III, Редактори Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София 1972, с. 83.