Злорадство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Връщане в манастира“, Едуардо Замацойс и Забала, 1868 г.

Злорадството е радостта, свързана с неуспеха или нещастието на някой друг.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Различни научни изследвания са установили, че зад злорадството стоят три движещи сили – агресия, съперничество и справедливост. Често злорадстващите хора са склонни да имат ниско самочувствие. Виждайки неуспеха на друг човек, те изпитват малък прилив на доверие. Това се дължи на факта, че визията на по-успешните хора представлява заплаха за тях, а визията за падането на „могъщите“ може да бъде източник на утеха.[1]

Сканирането на мозъка показва, че злорадството е свързано със завист. Нивото на ревност дори предсказва степента на злонамереност.[2][3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]