Змей Горянин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Светозар Акендиев Димитров
BASA 25K-1-135-6-Zmey Goryanin.jpg
Портретна снимка на Змей Горянин. Източник: ДА „Архиви“
Псевдоним Змей Горянин
Роден 11 януари 1905 г.
Починал 25 август 1958 г. (53 г.)
Професия писател
Националност българин
Светозар Акендиев Димитров в Общомедия

Светозар (Светлозар) Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин е български писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 януари 1905 г. в Русе. Произхожда от чиновническо семейство. Завършва гимназия в родния си град (1924). До 1930 е чиновник в Русе в Общинското земеделско стопанство и в печатница „Учител“. От 1930 живее в София. Работи като счетоводител в Дирекция на Храноизнос, по-късно в Дирекция на печата към Министерство на външните работи и изповеданията.

От 1942 се отдава изцяло на литературна дейност. Първите му литературни опити датират от 1923, когато печата ученическите си стихотворения в списанията „Светли зари“, „Ученическа мисъл“, „Изгрев“. Сътрудничи с критични бележки, стихове, хумор и сатира на списанията „Хиперион“, „Българска мисъл“, на вестиците „Литературен глас“, „Светлоструй“, в седмичните лит. страници на всекидневниците „Зора“, „Време“, „Пладне“, „Земеделско знаме“ и др.

Автор е на разкази, повести, романи и пиеси най-често с историческа тематика. По-голяма част от произведенията му пресъздават българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“. Превежда от руски и френски.

Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. Освен страстта към писането той има и друга страст – филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.

Змей Горянин и писателят Любомир Дойчев в София, 1 юли 1943 година

През 1942 г. той за кратко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му дейност след Деветосептемврийския преврат в 1944 г. така нареченият Народен съд го осъжда през април 1945 г. на една година затвор. Книгите му попадат в Списъка на фашистката литература и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва:

Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт.

Последните години от живота си прекарва в манастира Седемте престола. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека.

Други псевдоними на Змей Горянин: Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аджер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захари Лютаков и др.

Личният архив на Змей Горянин се съхранява в Централен държавен архив. Обхваща 281 архивни единици от периода 1905 – 1968 г.[1]

Портретна снимка на Змей Горянин.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“.
  • Димитров, Светлозар. Аз и другият. Русе : Северянин, 1928.
  • Змей Горянин, Кнез Иван Кулин. Повест. София, 1936
  • Змей Горянин, Бачо Киро : Кн. 1 – 2. София : Древна България, [1937].
  • Змей Горянин, Дунавът тече : Трилогия. София : Древна България, [1938 – 1940].
  • Змей Горянин, Георги Войтех. София : Древна България, [1939].
  • Змей Горянин, В освободена Добруджа : Пътни бележки, 1941.
  • Змей Горянин. Звезда керванджийка. 1942.
  • Змей Горянин, Духът на българина. С предг. от Петър Боев. София, 1941. (2 изд. 1944)
  • Змей Горянин, Безстрашният войвода. [София, 1943].
  • Змей Горянин, Бог забавя, ала не забравя. Приказка. Ил. В. Лазаркевич. София : Г. Жечев, [1943].
  • Змей Горянин, Веселият Врабчо. Приказка. Ил. В. Лазаркевич. София : Г. Жечев, [1943].
  • Димитров, Светлозар. Бачо Киро, Батак, Перушица : Ист. разказ. София : Ив. Коюмджиев, 1976.
  • Димитров, Светлозар. Гръцки владици : Братя Миладинови. Рис. Никола Тузсузов. София : Ив. Коюмджиев, [1976].
  • Димитров, Светлозар. Капитан Мамарчов : Ист. разкази. София : Ив. Коюмджиев, [1976].
  • Димитров, Светлозар. Хъшове : Ист. разкази. София : Ив. Коюмджиев, [1976].
  • Димитров, Светлозар. Родината под робство : Кн. 1 – 2. София : Ив. Коюмджиев, [1976].
  • Змей Горянин, Лудориите на котарака Панчо : Весели стихотворения за деца. Нарис. Анета Трифонова. – София : Златен телец, 1992. ISBN 954-8285-01-0
  • Змей Горянин, Епиграми. Състав. Вихрен Чернокожев, Росица Чернокожева ; [Предг. Вихрен Чернокожев]. – София : Бълг. сбирка, 2000 (София : Унив. изд. Св. Климент Охридски). ISBN 954-9502-38-4
  • Змей Горянин, Майчина вяра. Състав. Васил Балевски. – София : Издателски център Боян Пенев, 2003. ISBN 954-8712-24-5
  • Змей Горянин, Кондика на Светата Бачковска ставропигиална. София : Изд. център „Боян Пенев“, 2009. ISBN 978-954-8712-58-3

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Змей Горянин, ЦДА, ф. 25К. // Информационна система на държавните архиви. Посетен на 28.01.2016.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
  • Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), с. 376-379. Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г.
  • Кръстанов, Димитър. Владимир Даскалов. Манастир Седем престола. – София: 1987.
  • Балканска-Димитрова, Соня. Спомените на една Змеица : [За Змей Горянин]. Състав. и бел. Румяна Мирчева Пашалийска. – София : Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 1998. ISBN 954-523-037-1