Змей Горянин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светозар Акендиев Димитров
BASA 25K-1-135-6-Zmey Goryanin.jpg
Портретна снимка на Змей Горянин. Източник: ДА „Архиви“
Псевдоним Змей Горянин
Роден 11 януари 1905 г.
Починал 25 август 1958 г. (53 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България
Жанр повест, разказ, приказка, стихотворение
Съпруга Соня Димитрова
Змей Горянин в Общомедия

Светозар (Светлозар) Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин е български писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 януари 1905 г. в Русе. Произхожда от чиновническо семейство. Завършва гимназия в родния си град (1924).

До 1930 е чиновник в Русе в Общинското земеделско стопанство и в печатница „Учител“. От 1930 живее в София. Работи като счетоводител в Дирекция на Храноизнос, по-късно в Дирекция на печата към Министерство на външните работи и изповеданията.

От 1942 се отдава изцяло на литературна дейност. Първите му литературни опити датират от 1923, когато печата ученическите си стихотворения в списанията „Светли зари“, „Ученическа мисъл“, „Изгрев“. Сътрудничи с критични бележки, стихове, хумор и сатира на списанията „Хиперион“, „Българска мисъл“, на вестиците „Литературен глас“, „Светлоструй“, в седмичните лит. страници на всекидневниците „Зора“, „Време“, „Пладне“, „Земеделско знаме“ и др.

Автор е на разкази, повести, романи и пиеси най-често с историческа тематика. По-голяма част от произведенията му пресъздават българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“.

Превежда от руски и френски.

Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. Освен страстта към писането той има и друга страст – филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.

Змей Горянин и писателят Любомир Дойчев в София, 1 юли 1943 година

През 1942 г. той за кратко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му дейност след Деветосептемврийския преврат в 1944 г. така нареченият Народен съд го осъжда през април 1945 г. на една година затвор. Книгите му попадат в Списъка на фашистката литература и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва:

Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт.

Последните години от живота си прекарва в манастира Седемте престола. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека.

Други псевдоними на Змей Горянин: Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аджер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захари Лютаков и др.

Личният архив на Змей Горянин се съхранява в Централен държавен архив. Обхваща 281 архивни единици от периода 1905 – 1968 г.[1]

Портретна снимка на Змей Горянин.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“.
  • Димитров, Светлозар. Аз и другият. Русе: Северянин, 1928.
  • Змей Горянин, Кнез Иван Кулин. Повест. София, 1936
  • Змей Горянин, Бачо Киро: Кн. 1 – 2. София: Древна България, [1937].
  • Змей Горянин, Дунавът тече: Трилогия. София: Древна България, [1938 – 1940].
  • Змей Горянин, Георги Войтех. София: Древна България, [1939].
  • Змей Горянин, В освободена Добруджа: Пътни бележки, 1941.
  • Змей Горянин. Звезда керванджийка. 1942.
  • Змей Горянин, Духът на българина. С предг. от Петър Боев. София, 1941. (2 изд. 1944)
  • Змей Горянин, Безстрашният войвода. [София, 1943].
  • Змей Горянин, Бог забавя, ала не забравя. Приказка. Ил. В. Лазаркевич. София: Г. Жечев, [1943].
  • Змей Горянин, Веселият Врабчо. Приказка. Ил. В. Лазаркевич. София: Г. Жечев, [1943].
  • Димитров, Светлозар. Бачо Киро, Батак, Перушица: Ист. разказ. София: Ив. Коюмджиев, 1976.
  • Димитров, Светлозар. Гръцки владици: Братя Миладинови. Рис. Никола Тузсузов. София: Ив. Коюмджиев, [1976].
  • Димитров, Светлозар. Капитан Мамарчов: Ист. разкази. София: Ив. Коюмджиев, [1976].
  • Димитров, Светлозар. Хъшове: Ист. разкази. София: Ив. Коюмджиев, [1976].
  • Димитров, Светлозар. Родината под робство: Кн. 1 – 2. София: Ив. Коюмджиев, [1976].
  • Змей Горянин, Лудориите на котарака Панчо: Весели стихотворения за деца. Нарис. Анета Трифонова. – София: Златен телец, 1992. ISBN 954-8285-01-0
  • Змей Горянин, Епиграми. Състав. Вихрен Чернокожев, Росица Чернокожева; [Предг. Вихрен Чернокожев]. – София: Бълг. сбирка, 2000 (София: Унив. изд. Св. Климент Охридски). ISBN 954-9502-38-4
  • Змей Горянин, Майчина вяра. Състав. Васил Балевски. – София: Издателски център Боян Пенев, 2003. ISBN 954-8712-24-5
  • Змей Горянин, Кондика на Светата Бачковска ставропигиална. София: Изд. център „Боян Пенев“, 2009. ISBN 978-954-8712-58-3
  • Змей Горянин, Ру [кратка проза], [Русе], [2015]: Gaianna, Фототипно издание, София, 1939, библ. Златни зърна, 74 с., ISBN 978-954-8633-52-9

Памет за Змей Горянин[редактиране | редактиране на кода]

  • През март 2012 г. в Русенския университет е проведена кръгла маса на тема „Змей Горянин“. Докладите са публикувани в сборника „Да повикаш Бог. Книга за Змей Горянин“ (Русенски университет „А. Кънчев“, Русе, 2013, съст. В. Донева, М. Душкова, Р. Русев, ISBN 978-954-8467-99-5) [2]. В сборника са включени 13 доклада и 5 приложения. Приложение 1: Творби на Светлозар Димитров, публикувани в „Северянин“ (1926 – 1929) – Русе; Приложение 2: Опис на творбите на Светлозар Димитров, отпечатани в сп. „Духовна култура“ (1947 – 1958) – София; Приложение 3: Подборка на стихотворенията на Светлозар Димитров, отпечатани в сп. „Духовна култура“; Приложение 4: Честотен речник на псевдонимите, използвани от Светлозар Димитров, отпечатани в сп. „Духовна култура“; Приложение 5: Библиография за Змей Горянин.
  • В Русе е основано Русенско обществено за културно и историческо наследство „Змей Горянин“ с председател инж. Атанас Колев (ноември 2013).
  • През април 2015 г. Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ организират национална кръгла маса „Змей горянин – непознатият“ [3]. Форумът е посветен на 110 години от рождението на писателя. В същата година е публикуван сборникът „Змей Горянин – непознатият“ (Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе, 2015, ISBN 978-954-9664-71-3, съст. Т. Евтимова). В сборника са публикувани 24 доклада, както и рисунки и епиграми с автор Змей Горянин.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Змей Горянин, ЦДА, ф. 25К. // Информационна система на държавните архиви. Посетен на 28 януари 2016. (на български)
  2. www.bg.cobiss.net
  3. Национална кръгла маса „Змей Горянин – непознатият“, kulturni-novini.info, 11 март 2015.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
  • Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), с. 376 – 379. Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г.
  • Кръстанов, Димитър. Владимир Даскалов. Манастир Седем престола. – София: 1987.
  • Балканска-Димитрова, Соня. Спомените на една Змеица: [За Змей Горянин]. Състав. и бел. Румяна Мирчева Пашалийска. – София: Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 1998. ISBN 954-523-037-1