Зорац карер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зорац карер
Менхири от Карахундж с перфорация
Менхири от Карахундж с перфорация
Местоположение
39.5507° с. ш. 46.0286° и. д.
Зорац карер
Местоположение в Армения
Страна Армения
ОбластСюник
Археология
Виднекропол, обсерватория
ЕпохаСредна бронзова епоха – Желязна епоха
Сайтwww.carahunge.com
Зорац карер в Общомедия

Зоракарер, също Зорац карер (на арменски: Զորաց Քարեր, на местен диалект: Դիք-դիք քարեր – транскрипция на латиница Dik-dik karer) или Зоракар (Զորաց Քարեր – Камъните-воини или Камъните, даващи сила), наричан още Карахундж (Քարահունջ; Carahunge) е археологически обект в близост до град Сисиан в Армения.

Това е праисторическа мегалитна структура, разположена на плато, 1770 метра над морското равнище. Често обектът е наричан Арменският Стоунхендж[1].

Датиране и предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Все още няма единно мнение за възрастта му, но повечето учени са склонни да вярват, че е около 3000 пр.н.е. Няма също единно мнение за предназначението му. Някои учени считат, че това е некропол. Мегалитите имат странни и загадъчни кръгови отвори, които са причина за спекулация, че тези съоръжения може би са вид астрономическа обсерватория[2]. По съседните скали има много петроглифи.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Зорац карер се намира на планинско плато с 1770 m надм. височина и се простира върху близо 7 хектара площ на левия бряг на каньона на р. Дар[3].

На около 5 km югоизточно е праисторическото селище Утс, където съществува подобен комплекс.

Етимология на името[редактиране | редактиране на кода]

Името Карахунч произлиза от арменските думи „kar“ (на арм.: քար), което означава камък, и „hoonch“ (на арм.: հունչ), което означава „звук“, а „Карахунч“ се интерпретира като „говорещите камъни“.

Това название идва от факта, че във ветровит ден на платото камъните от мегалитния комплекс при съприкосновение със силните ветрове издават звуци. Ефектът се подсилва и от факта, че в някои от менхирите са пробити отвори под различен ъгъл спрямо земята.

През 2004 г. обектът е обявен официално за археоастрономическа обсерватория с решение на арменския парламент (Решение номер 1095-n, от 29 юли 2004)[4].

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Мегалитният паметник се състои от: централен кръг, северно и южно крило, алея, ориентирана изток-запад, разред, разполовяващ кромлеха и отделни менхири. Общият брой на менхирите е 223, около тях са открити множество цистови гробове[5].

Височината на отделните менхири варира от 0,5 до 3 m над земята, а теглото на някои достига до 10 тона. Всички менхири се състоят от базалтова скала, ерозирала с годините и покрита с лишеи и мъхове в най-различни цветове. На мястото на обекта се наблюдават и множество разрушени и счупени менхири.

Около 80 от побитите камъни са с издялани кръгли дупки, но само 37 от тях все още са изправени над земята. Някои арменски и руски археоастрономи изказват хипотезата, че менхирите са били ползвани за астрономически наблюдение през древността. 7 менхира се свързват с наблюдения на изгрева, залеза, слънцестоенето и равноденствието, а 14 се асоциират с наблюдения на лунните цикли. Всичко това обаче остава в сферата на предположенията, защото повърхността на вътрешния диаметър на дупките е сравнително незасегната от естествените процеси на ерозия и изветряване, което може да означава, че дупките са издълбани в сравнително по-късни исторически епохи[6][7].

Проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Научният екип на радио физикът Парис Херуни след проучване продължило от 1994 до 2001 г. заключава, че обектът е измежду най-старите астрономически обсерватории в света[8]

През 2000 г. на обекта е проведено проучване от Института по археология на Близкия изток на Мюнхенския университет като част от проект за теренни проучвания на праисторически обекти в южната част на Армения. По време на изследването е установено наличието на некропол от Бронзовата и Желязната епохи, помещаващ се в голяма каменна гробница. Научният ръководител Щефан Крол заключава, че някои от подредените в прави линии камъни са останки от градска стена, вероятно от Ранната Античност, като някои от менхирите са използвани за подсилващи стената подпори, без да бъдат премествани[9].

Арехоастрономът Клайв Ръгълс смята, че за астрономическата значимост на обекта съществуват множество манипулативни твърдения, сред които е това, че Зорац карер датира от VI хил. пр. Хр., и има пряка връзка между него и Стоунхендж, за който вече малко специалисти вярват, че е служел за обсерватория[10].

Според някои последни изследвания съществуват няколко проблема с археоастрономическата интерпретация на обекта. Например северната алея, която се простира на 50 m от центъра на обекта, е била противоречиво свързвана с лятното слънцестоене, зимното положение на Луната и изгрева на Венера.

Парис Харуни твърди, че за да бъдат използвани перфорациите в менхирите за астрономически наблюдения и тези изследвания да са достатъчно точни, за да се определи датата на слънцестоенето през древността, би било необходимо да се ограничи полето на видимост, като се поставя тясна тръба в съществуващите перфорации. Без подобни уреди, за които няма археологически доказателства да са съществували, изтъкваното астрономическо значение на позициите на перфорациите е несъстоятелно. Като следствие от това Гасия Гонзалез заключава, че археоастрономическата интерпретация на обекта е несъстоятелна. Въпреки това по-нататъчни изследвания за определяне на астрономическата потенциал на Зорац карер и други подобни обекти е необходима.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Քարահունջի չտեսնված հմայքը. 1in.am (на Арменски). Публикация от 3 юли 2013
  2. Quarahunge the oldest observatory in the world // PanArmenian net.
  3. Herouni, Paris (2004). Armenians and Old Armenia. Yerevan, Armenia: Tigran Mets
  4. Orbelian, Stepanos (1986). History of Syunic (I – XII centuries). Yerevan. p. 395
  5. „Karahunj (Zorats Karer)“. Wondermondo
  6. González-Garcia, A. César (2014), „Carahunge – A Critical Assessment“, in Ruggles, Clive L. N., Handbook of Archaeoastronomy and Ethnoastronomy, New York: Springer Science+Business Media, p. 1455, doi:10.1007/978-1-4614-6141-8_140, ISBN 978-1-4614-6140-1
  7. Ruggles, Clive (2005), „Carahunge“, Ancient Astronomy: An Encyclopedia of Cosmologies and Myth, Santa Barbara, CA: ABC CLIO, pp. 65 – 67, ISBN 1-85109-477-6 Paris Herouni, Armenians and Old Armenia, Yerevan, 2004
  8. Paris Herouni, Armenians and Old Armenia, Yerevan, 2004.
  9. Biainili-Urartu Project „2000 Survey in Southern Armenia (Archaeology in Armenia)“
  10. Ruggles, Clive (2005), „Carahunge“, Ancient Astronomy: An Encyclopedia of Cosmologies and Myth, Santa Barbara, CA: ABC CLIO, pp. 65 – 67, ISBN 1-85109-477-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]