Зорбатово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зорбатово
Μικρό Μοναστήρι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 3 m
Население 1324 души (2011)

Зорбатово или Зорба̀та[1] (на гръцки: Μικρό Μοναστήρι, Микро Монастири, катаревуса Μικρόν Μοναστήριον, Микрон Монастирион, до 1926 година Ζορμπάς, Зорбас[2]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 1324 жители (2011).[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле, на 43 километра западно от Солун, за западния бряг на пресушеното Ениджевардарско езеро.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Зорбатово е село в Солунска каза на Османската империя. Според сайта на дем Илиджиево името Зорбас изва от турската дума зор, „трудност“.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зормбас (Zormbas), Воденска епархия, живеят 264 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Зорбатово брои 225 жители българи християни и 60 цигани.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Зорбани) минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зорбат (Zorbat) има 400 жители българи екзархисти.[7] Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[8]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Зорбас (Ζορμπᾶς) е славяногласно село във Воденската митрополия с 335 жители с гръцко съзнание. В селото работят гръцко начално смесено училище и детска градина с 42 ученици (22 мъже и 20 жени) и 2 учители.[9]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците – кметът Кръстю Кънчов е обезглавен с брадва.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в Зорбатово влизат гръцки войски. Българското училище е затворено, а инвентарът му е отнесен в местното гръцко училище.[11] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място в 1924 година са настанени бежанци гърци кариоти от Малък манастир, България.[3] В 1926 година името на селото е сменено на Микро Монастири, в превод Малък манастир.[3] В 1928 година Зорбатово е представено като бежанско село със 79 бежански семейства и 312 жители бежанци.[12] В 1950 година в селото са заселени каракачани.[3]

Жителите се занимават предимно със земеделие и в по-малка степен със животновъдство - отглеждат ориз, памук, царевица, люцерна.[3]

В 2001 година има 1460 жители, а в 2011 - 1324.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Зорбатово
  • Flag of Greece.svg Георгиос Карадимос (Γεώργιος Καραδήμας), гръцки андартски деец, агент от втори ред[13]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Карозис (Ιωάννης Καρόζης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[14]
  • Flag of Greece.svg Константинос Каркаманис (Κωνσταντίνος Καρκαμάνης), гръцки андартски деец, четник[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Петрушев, български революционер от ВМОРО, председател на местния комитет[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Танас Лебанов, български революционер от ВМОРО[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζορμπάς -- Μικρό Μοναστήρι
  3. а б в г д е ж з Μικρό Μοναστήρι. // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  6. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 126.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.
  8. Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  9. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  10. Ден, брой 2325, 23 септември 1910, стр. 3.
  11. Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 109.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  15. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  16. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.159
  17. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 224-227.
     Портал „Македония“         Портал „Македония