Зофия Косак-Шчуцка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зофия Косак-Шчуцка
Zofia Kossak-Szczucka
полска писателка
Зофия Косак, 1933 г.
Зофия Косак, 1933 г.

Родена
Zofia Kossak
Починала
9 април 1968 г. (78 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Професия журналист, писател
Литература
Период 1922 – 1968
Жанрове роман, разказ
Известни творби
  • Pożoga
  • Krzyżowcy
  • Z otchłani
Награди Офицерски кръст на Ордена на Полското възраждане Кавалер на ордена на „Свети Лазар“ Медал на праведните сред нациите, Израел
Семейство
Баща Тадеуш Косак
Майка Анна Кишелницка
Съпруг Стефан Шчуцки,
Зигмунт Шатковски
Деца Юлиуш Шчуцки, Тадеуш Шчуцки, Вотилд Шатковски, Анна Шатковска

Уебсайт www.muzeumkossak.pl
Зофия Косак-Шчуцка в Общомедия

Зо̀фия Ко̀сак-Шчуцка (на полски: Zofia Kossak-Szczucka), по-късно Зофия Косак-Шатко̀вска (родена на 10 август 1889 г. в Кошмин, умира на 9 април 1968 г. в Белско-Бяла) е полска писателка, съорганизаторка на две тайни организации в окупирана Полша: Фронт за възраждане на Полша и Съвет за помощ на евреите „Жегота“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря на Тадеуш Косак и Анна Кишелницка-Косакова, братовчедка на Магдалена Самозванец, която се занимава със сатира, на поетесата Мария Павликовска-Ясножевска и на художника Йежи Косак; внучка на Юлиуш Косак.

В публикации за нея често се среща, че е родена през 1890 г., но след по-щателна проверка в различни документи се оказва, че се появява на бял свят година по-рано. Детството и младостта си прекарва в Любелския регион и Волин.

Обучава се самостоятелно в дома си, а през 1906 г. работи като учителка във Варшава. Съгласно семейната традиция, през 1912 – 1913 г. учи живопис в Училището за изящни изкуства във Варшава, а после – в École des Beaux-Arts в Женева. През 1915 г. се омъжва за Стефан Шчуцки и заживява с него в Новошелица, Волиния, където през 1916 г. се появява първият им син – Юлиуш, а година по-късно вторият – Тадеуш. Именно тук през 1917 г. заедно със семейството си преживява кървавите селски събития и болшевишките нападения. Написаните спомени от този период, издадени през 1922 г. със заглавие „Pożoga“, са нейният литературен дебют.

През 1923 г., след смъртта на съпруга ѝ в Лвов, писателката, заедно със своите синове, се мести при своите родители. На 14 април 1925 г. отново се омъжва за офицер от Полската войска – Зигмунт Шатковски. През 1926 г. се ражда третият ѝ син, Витолд Шатковски, а първородният ѝ син, Юлиуш Шчуцки, умира. През 1928 г. се ражда дъщеря ѝ – Анна Шатковска.

През 1932 г. е отличена с литературната награда на Шльонското воеводство. През 1935 г. умира баща ѝ, Тадеуш Косак. През 1936 г. получава наградата „Wawrzyn Akademicki“ от Полската литературна академия, най-важната институция за полската култура по време на междувоенния период, а през 1937 г. е удостоена с Офицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1939 г. Зофия Косак-Шчуцка се мести във Варшава. В столицата се занимава с конспиративна и благотворителна дейност. През 1941 г., заедно с приятели и свещеника Едмунд Краузе, създават Фронт за възраждане на Полша.

Писателката е съредактор и на първото нелегално списание „Polska Żyje“. През август 1942 г. публикува своя известен позив „Протест“, в който призовава за спасяване на евреите. През септември 1942 г. заедно с Ванда Крахелска създават Временен комитет в помощ на евреите, който не след дълго е трансформиран в Съвет за помощ на евреите „Жегота“. За тази си дейност след войната е отличена с медал Праведник на света. През 1943 г. в Аушвиц загива вторият ѝ син, Тадеуш Шчуцки. На 27 септември 1943 г. е арестувана от Гестапо и на 5 октомври 1943 г. е преместена в Аушвиц. През 1944 г. е върната във Варшава, затворена е в затвора Павяк и е осъдена на смърт. В края на юли е освободена благодарение на усилията на нелегалните власти. Взима активно участие във Варшавското въстание.

Гробът на писателката в Гурки Велке

Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След неуспеха на въстанието, до 1945 г. пребивава в Ченстохова. Там описва своите спомени от лагера в книгата „Z otchlani“. През 1945 г. заминава с мисия от Полския червен кръст в Лондон, където остава в принудителна емиграция. В продължение на 12 години заедно със съпруга си работят във ферма в Корнуол, като продължава и писателската си кариера. Приета е на частна аудиенция при британската кралица на Afternoon Party в Уиндзор.

На Запад нейното творчество се радва на все по-голям интерес, книгите ѝ се намират в списъка с бестселърите, а романът „Bez oręża“ се появява на чело на Book of the Month в САЩ. В Полша през 1951 г. върху всички нейни творби е наложена цензура.

През 1957 г. се връща в Полша и заживява в селцето Гурки Велке. Като публицистка си сътрудничи основно с католическата преса. Благодарение на колоритния си изказ нейните творби набират популярност и сред децата. През 1964 г. е една от подписалите „Писмото на 34-мата“, в което се присъединява към протеста на писателите в защита на свободата на словото.

Умира на 9 април 1968 г. в Белско-Бяла, погребана е до баща си и сина си Юлиуш в Гурки Велке.

Удостоена е от еврейския институт Яд Вашем с медал Праведник на света за помощта, която оказва на евреите по време на окупацията в Полша.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира с „Pożoga“ през 1922 г. Романът е преведен на английски през 1927 г. и е издаден със заглавието The Blaze. Английското заглавие е предложено от Джоузеф Конрад. След това „Pożoga“ се появява също на френски, японски и унгарски език. Преведени са също Kłopoty Kacperka góreckiego skrzata, Legnickie pole, Krzyożowcy, Król trędowaty, Bez oręża и Złota wolność.

Романът „Кръстоносци“ на Зофия Косак (Krzyżowcy) излиза през 1935 г. Творбата е посветена на подготовката и провеждането на Първия кръстоносен поход и на осъществения по същото време Първи народен кръстоносен поход. В „Kръстоносци“ Зофия Косак в няколко глави се спира на съдбата на еврейското население в Западна Европа, на неговия бит и мислене.

„Oт бездната“ (Z otchłani) излиза през 1946 г. и е резултат от престоя на Косак в лагера. Писателката разкрива в детайли кошмарната лагерна реалност.

Пътеписът „По пътя на пилигрима“ (Pątniczym szlakiem) излиза през 1933 г. и е резултат на едно пътуване до Светите земи, което Зофия Косак предприема в началото на 1933 година.

Почитане[редактиране | редактиране на кода]

През 1968 г. в Гурки Велке е отворен музей „Зофия Косак-Шчуцка“, а през 1984 г. дружество на нейно име.

Създадени са документални филми посветени на Зофия Косак-Шчуцка: W góreckim domku ogrodnika (2002), W cieniu zapomnienia (2006).

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zofia Kossak-Szczucka“ в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Литература“         Портал „Литература