Зрителна ос

В градоустройственото планиране и в парковия и ландшафтен дизайн, зрителната ос е изкуствено създадена или естествена, но поддържана от човека пътека, която дава възможност за оглед на важни сгради или определящи пейзажа елементи по една ос. Визуалните оси могат да бъдат едновременно пътят към обекта, както е често срещано в бароковите градини (например в гр. Карлсруе), или просто зрителна линия без да представлява път, както е било предпочитано в английското градинарство (пример в гр. Вьорлиц). Визуалната ос често завършва в определена точка на зрение като визуална цел.

Карлсруе е забележителен по отношение на градското планиране. Благодарение на подредените под формата на ветрило многобройни улици се образува т. нар. улично ветрило, отправящо погледа на всеки минувач към двореца.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Зрителна ос в парка Сансуси в Потсдам
Зрителна ос към Белведере на Пфингстберг в Потсдам
Зрителна ос към двореца Бабелсберг в Потсдам

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Clemens Steenbergen und Wouter Reh: Architecture and Landscape. The Design Experiment of the Great European Gardens and Landscapes. Prestel, München / New York 1996, ISBN 3-7643-0335-2.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sichtachse в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.