Иафет
Иафет, или Яфет, (на иврит: יפת) е третият и най-малък син на Ной и праотец на редица народи, по-късно назовавани с името му (яфетити) и отъждествявани с индоевропейците както и други групи народи.[1]
В Библията
[редактиране | редактиране на кода]Според Библията Яфет е син на Ной и баща на седем сина: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох, Тирас и на седем внука (Битие 10:1-5).[2]
Негови вници са:
- от Гомер: Ашкеназ, Рифат, Тогарма
- от Яван: Елиша, Тарсис, Китим, Доданим (или Роданим)[2]
Яфетически езици
[редактиране | редактиране на кода]Яфетически езици е термин, въведен от Мар за означаване на група езици паралелно с термините семитски и хамитски езици.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Japheth // Jewish Encyclopedia. Посетен на 10.02.2026. (на английски)
- ↑ а б Битие 10:1-5 // Bible Gateway. Посетен на 10.02.2026.
- ↑ Matthews, W. K. The Japhetic Theory // The Slavonic and East European Review 27. 1948. с. 172.
Виж също
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||
Тази статия, свързана с Библията, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.