Ивайло Пенчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ивайло Пенчев е български предприемач, съосновател и изпълнителен директор на „Уолтопия“ – най-голямата компания за изкуствени катерачни стени в света.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 март 1970 година във Велико Търново. Родителите му са Пенко Пенчев и Радка Пенчева. Като малък мечтае да стане космонавт. Учи в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ в родния си град, профил „Физика“. Записва се да учи физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1994 година напуска университета.

Той и съдружникът му Метин Мусов основават компанията „Уолтопия“ (Walltopia) в София през 1996 г. От 2009 г. е водещ световен лидер в изработката на изкуствени катерачни стени и оперира на пазарите в над 50 страни по света. В повечето от тях компанията е не само лидер, а е с пазарен дял повече от 50 %, като същевременно продава и най-скъп продукт.

Дарения „под условие“[редактиране | редактиране на кода]

През март 2020 г. Пенчев обявява, че управляваното от него дружество дарява 222 000 лв. на университетската Александровска болница в София за покупка на респираторни апарати във връзка с пандемията от новия коронавирус COVID-19. Като представител на компанията дарител поставя условие апаратите да се ползват с предимство от служителите на неговата компания „Уолтопия“. Заявява, че ако болен използва апаратите, но и негов служител има нужда от обдишване, то болният трябва да бъде изключен.[1] От болницата отговарят, че само и единствено лекарите ще решават кой ще използва апаратите, и отказват дарението. Директорът ѝ заявява, че подобно дарение би нарушило Хипократовата клетва на лекарите и че болницата приема само безусловни дарения и няма да влиза в подобни пазарлъци.[2]

Тогава Пенчев обявява пренасочване на дарението („ако искате го наричайте сделка, не дарение“[3]) към частни болници и съжаление единствено, че е направил предложение на държавна болница, защото държавните болни били „нечастни“.[4] Пише във фейсбук, че „допълнителен плюс за държавите със слаба здравна система ще бъде факта, че старите хора ще са намалели значително и това ще облекчи пенсионите им системи, а както и живота на младите хора, които са отделяли голяма част от доходите си за възрастните си родители. След първоначалният шок от трагедията, в тези държави ще последва рязък ентусиазъм и подем“.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]