Ивайло Пенчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивайло Пенков Пенчев
Български предприемач
Роден
10 март 1970 г. (53 г.)

Националностбългарин
Предприемаческа дейност
Областспортно оборудване

Ивайло Пенков Пенчев е български предприемач, съосновател и изпълнителен директор на Уолтопия. Основател е и участва активно в управлението на редица компании – Auxionize, AFCM Extrapack, HRT, CompositeX, и други.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Велико Търново на 10 март 1970 г. Родителите му са Пенко и Радка Пенчеви. Учи в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ в родния си град, профил „Физика“. Записва се да учи физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1994 година напуска университета.

Заедно със съдружника си Метин Мусов основават компанията „Уолтопия“ (Walltopia), в София, през 1996 г. От 2009 г. е водещ световен лидер в изработката на изкуствени катерачни стени и оперира на пазарите в над 50 страни по света. В повечето от тях компанията е не само лидер, а е с пазарен дял повече от 50%, като същевременно продава и най-скъп продукт.

От 2018 г. Ивайло Пенчев и ръководената от него компания активно подкрепят София Прайд. Знаме на дъгата – международно признатият флаг на движението в подкрепа на правата на лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора (ЛГБТИ), украсява фасадата на офис-сградата на Уолтопия в „София Тех Парк“. Знамето е с дължина 21 метра. Пенчев коментира своето решение с думите:[2]решихме да подкрепим София Прайд, защото хората не трябва да се страхуват да бъдат себе си, независимо какви са.“

Дарения „под условие“[редактиране | редактиране на кода]

През март 2020 г. Пенчев обявява, че управляваното от него дружество дарява 222 000 лв. на университетската Александровска болница в София за покупка на респираторни апарати във връзка с пандемията от новия коронавирус COVID-19. Като представител на компанията дарител поставя условие апаратите да се ползват с предимство от служителите на неговата компания „Уолтопия“. Заявява, че ако болен използва апаратите, но и негов служител има нужда от обдишване, то болният трябва да бъде изключен.[3] От болницата отговарят, че само и единствено лекарите ще решават кой ще използва апаратите, и отказват дарението. Директорът ѝ заявява, че подобно дарение би нарушило Хипократовата клетва на лекарите и че болницата приема само безусловни дарения и няма да влиза в подобни пазарлъци.[4]

Тогава Пенчев обявява пренасочване на дарението („ако искате го наричайте сделка, не дарение“[5]) към частни болници и съжаление единствено, че е направил предложение на държавна болница, защото държавните болни били „нечастни“.[6] Пише във фейсбук, че „допълнителен плюс за държавите със слаба здравна система ще бъде фактът, че старите хора ще са намалели значително и това ще облекчи пенсионите им системи, а както и живота на младите хора, които са отделяли голяма част от доходите си за възрастните си родители. След първоначалния шок от трагедията, в тези държави ще последва рязък ентусиазъм и подем“.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]