Ивайло (опера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ивайло.

Ивайло
Композитор Марин Големинов
Премиера 13 февруари 1959 г.

„Ивайло“ е опера, композирана от българския композитор Марин Големинов. Посветена е на българския цар Ивайло.

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

  • Ивайло – овчар, войвода на селското въстание, български цар (бас-баритон)
  • Мария – българска царица (мецосопран)
  • Кремена – жена на Ивайло (сопран)
  • Андроник – византиец, придворен на царицата (тенор)
  • Тертер – велик болярин (тенор)
  • Годеслав – болярин (баритон)
  • Добрил – болярин (бас)
  • Грудо (тенор)
  • Дядо Продан – гуслар (тенор)
  • Отец Серафим – игумен (тенор)
  • Вихър – другар и помощник на Ивайло (тенор)
  • Млада жена на Вихър (сопран)
  • Ефросина, придворна на Мария (сопран)

История около операта[редактиране | редактиране на кода]

Това е първата опера на Марин Големинов, който вече си е спечелил национална и международна известност с танцовата си драма „Нестинарка“. Идеята за създаването на музикално-сценичната творба върху сюжет от живота и делото на Ивайло – една от най-необикновените и силни личности в историческото ни минало, се заражда у композитора през 1950 г., когато прави нова редакция и оркестрация на увертюрата „Ивайло“ от Добри Христов. Композиторът се свързва с поетесата Магда Петканова за написване на либретото и започва работа над операта си. Междувременно му възлагат написването на музика за постановката на драмата „Ивайло“ от Иван Вазов, която се играе в Народния театър и разбира, че сюжетът е по-въздействащ. Затова се обръща към Магда Петканова с молба да пренапише либретото, вече по драмата на Вазов.

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Операта „Ивайло“ е изнесена за първи път на 13 февруари 1959 г. на сцената на Софийската народна опера под диригентството на Асен Найденов, а постановката е на Драган Кърджиев. В ролята на Ивайло е Павел Герджиков, в ролята на Кремена – Катя Попова, царица Мария е Надя Афеян. „Ивайло“ се играе на Софийска сцена в продължение на 10 години.

През 1979 година се прави нова постановка – в Пловдивската опера, която, по думите на Марин Големинов, е „по-динамизирана, по-тревожна, повече приковава вниманието“.

Представления извън България[редактиране | редактиране на кода]

Операта „Ивайло“ е поставена от операта в град Котбус (тогава в ГДР), а постановката на Софийската опера има успешни гастроли в Будапеща.

"Сцена на вековете“, Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 година операта „Ивайло“ има своята грандиозна постановка историческия хълм Царевец във Велико Търново по повод отбелязването на 800-годишнината от въстанието на болярите Асен и Петър срещу византийската власт и създаването на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.) Постановката е на Пламен Карталов, диригент е авторът, в ролята на Ивайло е Орлин Павлов, а неговата любима Кремена се изпълнява от неговата съпруга и в живота Тиха Генова. Четирите спектакъла са посетени от над 15 000 зрители – нещо невиждано в България дотогава. С постановката на „Ивайло“ се поставя началото на съществуващия и до днес фестивал „Сцена на вековете“.