Ивайло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ивайло (цар))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ивайло.

Ивайло
цар на България
Лични данни
Управление 1278-1279
Роден
Починал
Предшественик Константин Асен
Наследник Иван Асен III
Семейство
Брак Мария Палеологина
Ивайло в Общомедия
Въстанието на Ивайло

Ива̀йло е български цар в периода 1278-1279 година.

Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата „лахана“ произлиза от гръцкото „λαχανον“, което означава „зеле“, в някои случаи „кисело зеле“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг – Кордокувас, който произлиза от думата „бърдоква“маруля, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „само с хляб и диви зеленчуци“ (Георги Пахимер). Истинското му име е известно благодарение на една приписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г.

За произхода на Ивайло има предположение, че е от най-бедните слоеве на населението.

Въстанието на Ивайло[редактиране | редактиране на кода]

Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70-те години на XIII в. довеждат българското население до отчаяние. Цар Константин I Тих Асен (1257-1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Това дава възможност на Ивайло да оглави народното недоволство и да стане водач на въстание, което започва през пролетта на 1277 г. През лятото на същата година Ивайло се изправя срещу монголо-татарите от Златната орда. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма известност. За кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битка между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар – посечен от Ивайло.

Византийският император Михаил VIII Палеолог вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние, затова решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен (1256-1257), когото провъзгласява за цар под името Иван Асен III и жени за своята дъщеря Ирина Палеологина. Когато царица Мария, съпругата на Константин Тих, научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в Търново и през пролетта на 1278 г. става законен български цар.

Цар на българите[редактиране | редактиране на кода]

Обстоятелствата принуждават Ивайло да воюва на два фронта – срещу ромеите и срещу татарите. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг през лятото и есента на 1278 г. После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Търновските боляри отварят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (началото на 1279 г). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска войска. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край Девня. Ромеите са напълно разгромени. Иван Асен III бяга от столицата, а болярите избират за цар деспот Георги I Тертер (1280-1292).

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло. В променената обстановка след възцаряването на Георги I Тертер цар Ивайло отива в двора на татарския хан Ногай, който се е намирал в крепостта Исакча на Дунавската делта, с молба за помощ. В стана на хана идва и Иван Асен III, също търсейки съдействие. Отначало Ногай протака нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядва да посекат Ивайло.

По-късно с името Ивайло си служат двама „лъжеивайловци“, които вдигат населението в Тракия и дори в Мала Азия против настъпващите османски турци.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Карышковский, Петр О. Селянська вiйна у середьовiчнiй Болгарii. О возтании 1278-1280. – Працi Одеського державного унiверситету, 148, 1958, № 6, 147-160.
  • Петров, Петър. Въстанието на Ивайло, 1277-1280. С., 1968.
  • Горина, Людмила. Въстанието на Ивайло в съвременната историография. – В: Проблеми на българската историография след Втората световна война. С., 1973, 197-202.
  • Ангелов, Д., Гюзелев, В. и др. История на България в 14 т. T. III: Второ българско царство. С., 1982.
  • Пейчев, Атанас и колектив, 1300 години на стража. С., 1984.
  • Fine, John V.A., Jr., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor, 1987.
  • Андреев, Йордан, Лалков, Милчо. Българските ханове и царе. Велико Търново, 1996.
  • Андреев, Й., Пл. Павлов. Ивайло.- Бележити българи, т. III, С., 2012, 74-83.
  • Балкански, Тодор. Българският цар Ивайло в светлината на езиковата археология. Велико Търново, 2005.
  • Димитров, Божидар. Митът за антифеодалното въстание на Ивайло. – В: Същият. 12 мита в българската история. С., 2005, 117-126.
  • Павлов, Пламен. Ивайло и Ногай (За българо-татарските отношения през 1277-1280 г.). - В: България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. 3. Велико Търново, 2009.
  • Павлов, Пламен. Ивайло - "смелото сърце" на средновековна България. - LiterNet, 01.06.2010, № 6 (127); = В: “България, земя на блажени...” In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Отг. ред. Иван Лазаров. Велико Търново, 2010.
  • Лазаров, Иван. Богоборецът Лахана/Ивайло. – В: “България, земя на блажени...” In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Отг. ред. Иван Лазаров. Велико Търново, 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Константин Асен цар на България (1277 – 1280) Иван Асен III