Ивана Бърлич-Мажуранич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ивана Бърлич-Мажуранич
Ivana Brlić-Mažuranić
Ivana brlic mazuranic II.jpg
Ивана Бърлич-Маджуранич през 1898 година
Родена 18 април 1874 г.
Починала 21 септември 1938 г. (64 г.)
Професия писател
Националност Шаблон:Хърватска
Жанр детска литература
Уебсайт Страница в IMDb
Ивана Бърлич-Мажуранич в Общомедия

Ивана Бърлич-Мажуранич (на хърватски: Ivana Brlić-Mažuranić) е хърватска писателка, добила национално и международно признание като най-добрата хърватска авторка за деца. Ивана Бърлич-Мажуранич е първата жена — член на Югославската академия на науките и изкуствата. Четирикратно е предлагана за Нобелова награда за литература.

На български са преведени книгите ѝ „Чудните приключения на чирака Хлапич“ (1913) и „Приказки от стари времена“ (1916), в превод на Христиана Василева.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ивана Мажуранич е родена на 18 април 1874 г. в Огулин, в известния хърватски род Мажуранич. Тя била най-голямото от общо четири деца в семейството, заедно с братята ѝ Божидар и Желимир и сестра ѝ Александра. Баща ѝ, Владимир Мажуранич, е писател, адвокат и историк, автор на „Хърватски речник по история и право“, издаден през 1882 година. Дядо ѝ е известният политик и поет, бан Иван Мажуранич. Баба ѝ, Александра Мажуранич е сестра на Димитрия Деметер, известен писател и деец от движението за хърватско национално възраждане, наречено илиризъм. В голяма степен Ивана била обучавана у дома, наблягайки на чуждите езици – немски, френски, английски. В детските ѝ години семейството ѝ се мести няколко пъти – първо в Карловац, после в Ястребарско, отново в Карловац и накрая – в Загреб.[1]

На 18 април 1892 година Ивана Мажуранич сключва брак с 12 години по-възрастния от нея Ватрослав Бърлич[2] – политик и обещаващ юрист, и се мести да живее с него в Брод на Слави, днес Славонски брод, където остава да живее през по-голямата част от живота си. Със съпруга си имат седем деца: Нада (р. 1893), Иван (р. 1894), Владимир (р. 1895, починал скоро след раждането), Зора (р. 1897), Зденка (р. 1899), Никола (р. 1902, починал скоро след раждането), а последното им дете, Неделка, се ражда по-късно, чак през 1917 година. [3] Ивана се отдава на грижите за семейството си и образованието на децата си, но и тъкмо в тях тя намира „валидна“ причина да се отдаде на писането. Започва да води дневник и да пише поезия и есета на сравнително млада възраст, но творбите ѝ не виждат бял свят преди началото на XX век.

Между 1902 и 1916 година Ивана публикува пет книги, с които постепенно израства като зряла писателка и става обществено разпознаваема.[3] Нейни разкази и статии, като например поредица от образователни статии, озаглавена „Училище и ваканции“ започват по-редовно да бъдат печатани в списания след 1903 година. През 1913 година е публикувана книгата ѝ „Чудните приключения на чирака Хлапич“ (Čudnovate zgode i nezgode šegrta Hlapića) и с тази книга привлича вниманието на литературната критика.

Особено важна е книгата ѝ „Приказки от стари времена“ (Priče iz davnine), издадена през 1916 година, съдържаща измислени от нея приказки, чиито мотиви и имена на героите обаче са базирани на хърватския прочит на славянската митология. Тази книга ѝ носи широка известност и ѝ печели прозвището „Хърватския Андерсен“.[4]

Къщата на И. Бърлич-Мажуранич в Славонски брод

1920-те години за Ивана Бърлич-Мажуранич са години на непрестанно писане; тогава се появяват и първите преводи на чужди езици на нейните книги – най-вече благодарение на усилията и контактите на нейния брат Желимир Мажуранич. През 1924 г. сборникът „Приказки от стари времена“ е преведен на английски и публикуван в Лондон от издателство „Allen & Unwin“, което десет години по-късно публикува „Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин. През 1929 година тя е приета за член на ПЕН-клуба. Десетилетието обаче е белязано от смъртта на съпруга на Ивана, Ватрослав (1923), и на баща ѝ, Владимир (1928).[3]

През 1931 година тогавашният председател на Югославската академия на науките и изкуствата, историкът Гавро Манойлович, номинира Ивана Бърлич-Мажуранич за Нобелова награда за литература.[5] Това е първата от общо четири (неуспешни) номинации за писателката: следват номинации през 1935 година[6] от Манойлович, а през 1937[7] и 1938 година[8] към номинациите на Манойлович се присъединява и новоизбраният председател на Академията, философът Алберт Базал. През 1937 Ивана Бърлич-Мажуранич е избрана за първата жена, приета като дописен член (член-кореспондент) на Югославската академия на науките и изкуствата. В този период Бърлич-Мажуранич продължава да води социален живот, пътува много и пише.[3]

След смъртта на съпруга и на баща си обаче писателката започва да страда от пристъпи на депресия и безпаричие. На няколко пъти се мести, опитвайки се със скромните си доходи да устрои живота си заедно с непълнолетната си дъщеря Неделка. През 1938 година постъпва в санаториум в Загреб, където на 21 септември 1938 година слага край на живота си. Преди смъртта си така и не узнава за направената от Манойлович и Базал четвърта нейна номинация за Нобелова награда.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Ивана Бърлич-Мажуранич: Детство, сайт на посетителския център „Ivana's House of Fairy Tales“
  2. Биография на Ивана Бърлич-Мажуранич: Юношество, сайт на посетителския център „Ivana's House of Fairy Tales“
  3. а б в г д Биография на Ивана Бърлич-Мажуранич: Творчески период, сайт на посетителския център „Ivana's House of Fairy Tales“
  4. History of the Literary Cultures of East-Central Europe: Types and stereotypes, Marcel Cornis-Pope, John Neubauer, стр. 273
  5. Nomination Database – Literature (1931). // Nobelprize.org. Посетен на 17 February 2011.
  6. Nomination Database – Literature (1935). // Nobelprize.org. Посетен на 17 February 2011.
  7. Nomination Database – Literature (1937). // Nobelprize.org. Посетен на 17 February 2011.
  8. Nomination Database – Literature (1938). // Nobelprize.org. Посетен на 17 February 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]