Иваневци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иваневци
Ивањевци
— село —
Панорама на Иваневци
Панорама на Иваневци
Reliefkarte Mazedonien.png
41.2064° с. ш. 21.3589° и. д.
Иваневци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Могила
Географска област Пелагония
Надм. височина 609 m
Население 615 души (2002)
Пощенски код 7245
МПС код BT
Иваневци в Общомедия

Иваневци (на македонска литературна норма: Ивањевци) е село в южната част на Северна Македония, в Община Могила.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Пелагония, югозападно от град Прилеп, Битоля отстои на около 27 км в южна посока. Настилни пътища го свързват със съседните села Долно Сърбци на юг и Подино на север, от запад се намира и планинският рид Древеник.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото „Свети Георги“ е изградена в 1847 година.[1] В XIX век Иваневци е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Иваньевци има 280 жители, всички българи християни.[2]

При избухването на Балканската война 5 души от Иваневци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

По време на Първата световна война Иваневци е център на община в Битолска селска околия и има 409 жители.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 615 жители, от които 611 македонци, 3 роми и един друг.[5]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 861 989 959 970 753 673 615 615
Националност Всичко
македонци 611
албанци 0
турци 0
цигани 3
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Иваневци
  • Flag of Bulgaria.svg Начо Трифунов, български революционер от ВМОРО, битолски селски войвода, през Илинденско-Преображенското въстание действа в отряда на Пито Гули и в сраженията при Журче и Мечкин Камен[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Тале Толев, български революционер от ВМОРО, битолски войвода, през Илинденско-Преображенското въстание действа в отряда на Пито Гули и участва в сражението при Мечкин камен[7]

Бележики[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  4. „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4.“, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 7 април 2014 
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
     Портал „Македония“         Портал „Македония