Иваневци
|
Иваневци Ивањевци |
|
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на Иваневци |
|
  Иваневци |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 609 m |
| Население | 615 души (2002) |
| Пощенски код | 7245 |
| МПС код | BT |
| Иваневци в Общомедия | |
Иваневци (на македонска литературна норма: Ивањевци) е село в южната част на Северна Македония, в Община Могила.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Пелагония, югозападно от град Прилеп, Битоля отстои на около 27 км в южна посока. Настилни пътища го свързват със съседните села Долно Сърбци на юг и Подино на север, от запад се намира и планинският рид Древеник.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата в селото „Свети Георги“ е изградена в 1847 година.[1] В XIX век Иваневци е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Иваньевци има 280 жители, всички българи християни.[2]
При избухването на Балканската война 5 души от Иваневци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
По време на Първата световна война Иваневци е център на община в Битолска селска околия и има 409 жители.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 615 жители, от които 611 македонци, 3 роми и един друг.[5]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 861 | 989 | 959 | 970 | 753 | 673 | 615 | 615 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 611 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 3 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Иваневци
Начо Трифунов, български революционер от ВМОРО, битолски селски войвода, през Илинденско-Преображенското въстание действа в отряда на Пито Гули и в сраженията при Журче и Мечкин Камен[6]- Тале Толев, български революционер от ВМОРО, битолски войвода, през Илинденско-Преображенското въстание действа в отряда на Пито Гули и участва в сражението при Мечкин камен[7]
Бележики[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4.“, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 7 април 2014
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
| ||||||||
Портал „