Иваневци
|
Иваневци Ивањевци |
|
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на Иваневци |
|
  Иваневци |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 609 m |
| Население | 615 души (2002) |
| Пощенски код | 7245 |
| МПС код | BT |
| Иваневци в Общомедия | |
Иваневци (на македонска литературна норма: Ивањевци) е село в южната част на Северна Македония, в Община Могила.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Пелагония, югозападно от град Прилеп, Битоля отстои на около 27 км в южна посока. Настилни пътища го свързват със съседните села Долно Сърбци на юг и Подино на север, от запад се намира и планинският рид Древеник.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата в селото „Свети Георги“ е изградена в 1847 година.[1] В XIX век Иваневци е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Иваньевци има 280 жители, всички българи християни.[2]
При избухването на Балканската война 5 души от Иваневци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
По време на Първата световна война Иваневци е център на община в Битолска селска околия и има 409 жители[4].
Според преброяването от 2002 година селото има 615 жители, от които 611 македонци, 3 роми и един друг.[5]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 861 | 989 | 959 | 970 | 753 | 673 | 615 | 615 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 611 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 3 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Иваневци
Начо Трифунов, български революционер от ВМОРО, битолски селски войвода, през Илинденско-Преображенското въстание действа в отряда на Пито Гули и в сраженията при Журче и Мечкин Камен[6]- Тале Толев, български революционер от ВМОРО, битолски войвода, през Илинденско-Преображенското въстание действа в отряда на Пито Гули и участва в сражението при Мечкин камен[7]
Бележики[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 172.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
| ||||||||
Портал „