Иваница Данчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иваница Данчев
български националреволюционер

Роден
1850 г.
Починал

Иваница Данчев Панчев е български национал-революционер, участник в четата на Христо Ботев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иваница Данчев е роден е през 1850 г. в град Свищов. От 1869 г. е емигрант във Влашко и се отдава на революционна дейност. При подготовката на Старозагорското въстание (1875) от БРЦК заедно със Стоян Заимов и Георги Бенковски са натоварени със задачата да подпалят Цариград. [1]. През есента на 1875 г. участва в работата на Гюргевския революционен комитет.

Иваница Данчев е сред 10-те жители на Свищов присъединили се към Ботевата чета[2]. Допринася много по набавянето на оръжие, боеприпаси и облекло за четниците. След поражението на четата, заедно с Кирил Ботев се отправят към Лом, където са заловени. Осъден на смърт и присъда е заменена с доживотен затвор. Заточен в крепостта Сен Жан д'Арк. Освободен е след подписването на Санстефанския договор.

След Освобождението е съдия в Тутракан, Шумен и Варна. Публикува спомени за участието си в националноосвободителното движение под заглавие „Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 до 1878 г.“. Издадени са в Свищов.

Умира през 1912 г. в град Варна[3]

Синът му Георги Данчев загива в междуособните борби за освобождение на Македония.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.academy.mvr.bg/V_Sleda/10.02.2010-2.htm
  2. http://www.focus-news.net/?id=h1942
  3. http://www.varna-bg.com/chronicle/varna_d/d_part25.htm
  4. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.230.