Иваница Данчев
| Иваница Данчев | |
| български националреволюционер | |
 | |
| Роден |
1850 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 октомври 1912 г.
|
Иваница Данчев Панчев е български национал-революционер, участник в четата на Христо Ботев.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иваница Данчев е роден е през 1850 г. в град Свищов. От 1869 г. е емигрант във Влашко и се отдава на революционна дейност. При подготовката на Старозагорското въстание (1875) от БРЦК той, Стоян Заимов и Георги Бенковски са натоварени със задачата да подпалят Цариград.[1] През есента на 1875 г. участва в работата на Гюргевския революционен комитет.
Иваница Данчев е сред 10-те жители на Свищов присъединили се към Ботевата чета.[2] Допринася много по набавянето на оръжие, боеприпаси и облекло за четниците. След поражението на четата той и Кирил Ботев се отправят към Лом, където са заловени. Осъден на смърт и присъдата е заменена с доживотен затвор. Заточен в крепостта Сен Жан д'Акр. Освободен е след подписването на Санстефанския договор.
След Освобождението е съдия в Тутракан, Шумен и Варна. Публикува спомени за участието си в националноосвободителното движение под заглавие „Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 до 1878 г.“. Издадени са в Свищов.
Умира през 1912 г. в град Варна.[3]
Синът му Георги Данчев загива в междуособните борби за освобождение на Македония.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.academy.mvr.bg // Архивиран от оригинала на 2010-04-13. Посетен на 2010-07-26.
- ↑ www.focus-news.net
- ↑ www.varna-bg.com, архив на оригинала от 10 март 2008, https://web.archive.org/web/20080310025941/http://www.varna-bg.com/chronicle/varna_d/d_part25.htm, посетен на 26 юли 2010
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 230.
