Направо към съдържанието

Иваничка Георгиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иваничка Георгиева
българска етноложка и историчка
Родена
Иваничка Петрова Георгиева
27 август 1937 г. (88 г.)

Учила вСофийски университет
Работила вСофийски университет
Българска академия на науките
Научна дейност
Областетнография
ПубликацииБългарска народна митология (1983)

Иваничка Петрова Георгиева е изтъкната българска етноложка, историчка и дългогодишна преподавателка в Софийския университет, професор в Историческия факултет.

Образование и научно израстване

[редактиране | редактиране на кода]

Иваничка Георгиева завършва история в Софийския университет, профил „Археология“ (1960). Започва работа като уредник в Музея на революционното движение в София (1960 – 1962).

Аспирант в Етнографския институт с музей при БАН (1963 – 1966), където става научен сътрудник (1968 – 1974).

Доктор с дисертация на тема „Традиционни черти и социологически елементи в бита и културата на съвременната работническа младеж в гр. Сливен“ (1968). Доктор на историческите науки с дисертация на тема „Българска народна митология“ (1984).

Главен асистент (1974 – 1978), доцент (1978 – 1987) и професор (1987-) в Историческия факултет на СУ. Ръководител на катедра Етнология в ИФ на СУ (1990 – 2000).

Секретар на Централния съвет на Българското историческо дружество (1970 – 1976).

  • Кирило-Методиева награда (1984)
  • Pitre-Solomone Mariono (1986)
  • Почетен знак на СУ „Св. Климент Охридски“ I ст. (1998)

По-важни публикации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1981. (заедно с Д. Москова). Жената в съвременното българско село. Изследване. С., 1981, 166 с.
  • 1983. Българска народна митология. /Изследване/. С., 1983.
    • 1993. Българска народна митология. 2 прераб. и доп. изд. С., 1993, 259 с.
  • 1985. Bulgarian Mythology. Sofia, 1985, 212 p.
  • 1991. Mitologia bulgara. Roma, 1991.

Съставителство и редакция

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1975. Етнография на България. В 3 т. Т. 3. Духовна култура. Съставителство. С., 1975, 388 с.
  • 1982. Методическо ръководство за събиране на етнографски материали. Съставителство. С., 1982, 164 с.
  • 1984. Народната култура в София и Софийско. Мат. от науч. конф. на тема „Нар. култура в София и Софийско“, състояло се на 1 и 2 декември 1982 г. в София. Съставителство и редакция. С., 1984, 282 с.
  • 1988. Етнография за човека и обществото. (Уч. пособие за студ.) Съставителство. С., 1988.
  • 1991. Българските алиани: Сб. етнографски материали. Съставителство и увод. С., 1991, 219 с.
  • 1992. АВС на етнологията. Антология на науката за човека, културата и обществото. Т. 1. Съставителство. С., 1992, 260 с.
  • 1994. Етнология на траките. Съставителство и увод. С., 1994.
  • 1998. Армъните в България. Историко-етнографско изследване. Съставителство. С., 1998.
  • 1999. АВС на етнологията. Антология на науката за човека, културата и обществото. T. 2. Съставителство. С., 1999.
  • 1965. Der wildtragende thrakishe Reitergotte. – Eirene, V. 4, Praha, 1965, p. 111 – 122.
  • 1966. Изследвания върху бита и културата на българските цигани в Сливен. – Известия на етнографския институт и музей, 9, 1966, с. 25 – 49.
  • 1967. Развитие на духовния бит на съвременната работническа младеж в Сливен. – Известия на етнографския институт и музей, 10, 1967, с. 201 – 229.
  • 1968. Към въпроса за формирането, развитието и характеристиката на работническата класа в Сливен. – Известия на БИД, 26, 1968, с. 139 – 164.
  • 1968. Страни от бита и културата на работническата младеж в Перник. – Ново време, 1968, № 8, с. 78 – 83.
  • 1970. За произхода на един народен празник. – В: Изследвания в чест на Михаил Арнаудов. С., 1970, с. 423 – 432.
  • 1970. Някои антични следи в българските народни вярвания и обичаи. – Известия на БИД, 27, 1970, с. 21 – 34.
  • 1971. Енографско единство на сватбата у българите. – В: Етногенезис и културно наследство на българския народ. С., 1971, с. 103 – 109.
  • 1971. и Д. Москова, Л. Радева. Роднинските названия у нас (предв. съобщение). – Известия на етнографския институт и музей, 13, 1971, с. 271 – 285.
  • 1971. The Bulgarian Kinship System. – Ethnologia slavica, V. 3, Bratislava, 1971, p. 151 – 157.
  • 1972. Един старинен култ в Родопите, Странджа и Места. – В: Родопски сборник, Т. 3. С., 1972, с. 159 – 174.
  • 1972. Етнос, етно-социален организъм, етнически процеси. – Векове, 1972, № 1, с. 42 – 48.
  • 1972. и Д. Москова, Л. Радева. Терминологична система на кръвно родство у българите. – Известия на етнографския институт и музей, 14, 1972, с. 159 – 174.
  • 1972. Отношения на родството отразени в роднинската терминология. – В: Първи конгрес на БИД. Т. 2. С., 1972, с. 249 – 252.
  • 1973. и Д. Москова, Л. Радева. Опыт изучения системы кровного родства у болгар. – Советская этнография, 1973, №2, с. 60 – 68.
  • 1974. Дискусия по проблемите за етноса сред съветските учени. – Исторически преглед, 1974, № 1, с. 95 – 112.
  • 1975. Традиционният народен мироглед на населението в Пиринския край. – Атеист. трибуна, 1975, № 6, с. 47 – 55.
  • 1976. и Д. Москова. Системата на родство в Средните родопи. – Родопски сборник, Т. 4, С., 1976, с. 79 – 113.
  • 1976. Традиционният народен мироглед на българите. – Българска етнография, 1976, № 1, с. 20 – 37.
  • 1977. Битът на пернишките миньори /1878 – 1944/. – Известия на българското историческо дружество, 30, 1977, с. 181 – 219.
  • 1978. Змията-стопан в българските народни вярвания. – Векове, 1978, № 2, с. 22 – 29.
  • 1978. Характер и специфика на традиционната духовна култура на населението на Странджа. – В: Странджанско-Сакарски сборник. Т. 1. Доклади от Първия интердисц. симпозиум „Странджа“, Бургас, 17 – 19 август 1978, М. Търново, 1984, с. 243 – 246.
  • 1980. Народен мироглед. – В: Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1980, с. 457 – 477.
  • 1980. Обичаи при сватба. – В: Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1980, с. 390 – 410.
  • 1980. Обичаи при смърт и погребение. – В: Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1980, с. 411 – 421.
  • 1980. Survivance de la religion des Thraces dans la culture spirituelle du people bulgare. – In: Actes du II Congres International de Thracologie. Bucarest, 1980, V. III, p. 271 – 273.
  • 1981. Античното наследство в българската народна култура. – В: Проблеми на културното наследство. С., 1981, с. 86 – 100.
  • 1981. За континюитета на античната култура в българската народна култура. – В: Проблеми на културното наследство. С., 1981, с. 86 – 100.
  • 1981. Народен мироглед. – В: Българска народна култура. Истор.-етногр. очерк. С., 1981, с. 150 – 159.
  • 1981. Народният светоглед на българите. – В: България през вековете, България днес. С., 1981, с. 325 – 338.
  • 1982. „Космическото дърво“ в българската народна култура. – Векове, 1982, № 1 – 2, с. 25 – 33.
  • 1983. Влиянието на средновековната държава върху формирането на етническото съзнание. – В: България 1300. Инст. и държ. традиция. Т. 3, С., 1983, с. 519 – 524.
  • 1983. Някои аспекти на пространството и времето в българската народна култура. – В: Изследвания в чест на проф. д-р Хр. Гандев (По случай 70-год. от рождението му). С., 1983, с. 231 – 243.
  • 1984. Народное мировозрение. – В: Болгары. Очерк трад. нар. културы. С., 1984, с. 105 – 112.
  • 1985. Промени в народния мироглед през Възраждането. – В: Сб. в чест на проф. д-р Хр. Гандев. С., 1985, с. 419 – 429.
  • 1987. Нестинарството в България. – Втори международен конгрес по българистика. Т. I. Етнография. С., 1987, с. 39 – 51.
  • 1987. La representation de l enfant dans les traditions Bulgares. – In: Ethnologie d Europe et d ailleurus, V. 2., eds Civilisation, vol. XXXVII, 2, p. 43 – 54.
  • 1990. Баянията като космогонична концепция в българската народна култура (Принос към семантичната им интерпретация). – Векове, 1990, № 6, с. 5 – 19.
  • 1990. Светът, от който идват децата. – Българска етнография, 1990, № 1, с. 6 – 10. /Митични представи за раждането, съдържащи се в бълг. обредна и светогледна система/.
  • 1990. Le vin dans les traditions orales des rites familiaux bulgares. – Premier d centres europeen sur la culture oral europeenne. Stasbourg, 1990.
  • 1990. Rever sons le dictame. – Les Plautes et les soisons. Collection Ethnologies d Europe. Civilisation. 1990, p. 213 – 227.
  • 1991. Под цветето на самодивите. – Българска етнография, 1991, № 3, с. 20 – 24.
  • 1992. „Възродителнията процес“ и „голямата екскурзия“ (опит за орална история). – В: Етническата картина в България. С., 1992, с. 105 – 109.
  • 1992. Преподаването по етнография в СУ „Св. Климент Охридски“ (1888 – 1988). – Год. СУ, Исторически факултет, 80, 1992, с. 177 – 186.
  • 1993. Хлябът на българина: хляб без квас, хляб с квас. – Бълг. етногр., 1993, № 3, с. 15 – 23.
  • 1995. Le pain azim et le pain leve du Bulgare. – Studia in Honorem Alexandri Fol. Thracia, Vol. 11, Serdicae, p. 481 – 488.
  • 1996. Трапезата на самодивите. – Българска етнология, 1996, № 3.
  • 1997. За житото. Една хипотеза. – В: Хлябът в славянската култура. С., 1997, с. 134 – 138.
  • 1998. Bulgaristan Alevileri ve Demir Baba Tekkesi. Iv. Georgieva nin bir onsozu vardir. Istanbul, 1998.
  • 1999. Константин Великий – император и святой. – Славянские этюды. Сб. к юбилею С. М. Толстого. М., 1999, с. 161 – 170.
  • 1999. Мястото на етнологията в „Български векове“ – Български векове, 1999, № 1, с. 22 – 23.
  • 2000. Култът към Богородица в българската народна култура. – В: Европа и България. Сборник в памет на проф. Христо Гандев. С., 2000, с. 35 – 53.
  • 2001. Le feu et la croix: un rite en l honneur de saint Constantin. – Ethnologie francaise, 2001, N 12, p. 251 – 260.
  • 2001. Нестинарство без нестинари. – Хемус, 2001, кн. 4, Будапеща. /същото загл. и на унг. език/
  • 2002. Българите в Крим. – Във: Фолклор, традиция, култура. С., БАН, с. 231 – 240.
  • 2002. Българите в Крим. – В: Болгаро-украинские связы на рубеже тысячетлетия. Материалы междунар. научно-практической конференции. Симферополь, 2002, 3 – 13.
  • 2003. Нестинарството в Крим. – Българска етнология, 2003, № 2 – 3, с. 9 – 29.